Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Българската детска литература след Освобождението - Чичо Стоян

Публикувано: 2016-11-23 17:25:52

 

Българската детска литература след Освобождението - Чичо Стоян

   Литературната критика вече е очертала постиженията на най-добрите детски творци, които определят естетическия и жанров облик на българската детска литература след Освобождението – Дядо Благо/1866 – 1938/, Цанко Церковски/1869-1926г./, Чичо Стоян/1865-1939г./. В техните творби могат да бъдат открити основните тенденции от развоя на родната детска литература. Тези тенденции са нарастване на жанрово-стиловите разновидности, значително увеличаване на творбите, в които присъства образът на детето като рожба на своето време, очертаване на стремеж към все по-голямо разнообразие на тематиката и проблематиката, оформяне на естетическия идеал и основните модели на детския образ съобразно естетическите категории на времето, разширяване на механизмите за постигане на естетически ефект.

След Освобождението се появяват по-благоприятни условия за развитието на детската литература. Фактори за тези благоприятни условия се оказват задължителното образование, развитието на печата и липсата на цензура. Но в същото време това е период, през който започва борба срещу елементаризирането на детската литература и детските творци прават усилия за разширяване на естетическия си кръгозор, за внасяне на повече общочовешки и нравствени проблеми. Традицията по отношение на детската литература  се свежда до няколко заглавия – Васил Попович “Детска гусла”/1880г./ с подзаглавие “40 стихотворения за ученици от народните училища за в помощ на народното обучение”, Иван Вазов “Стихотворения за малки деца”/1883г./, Цани Гинчев “Стихотворения и приказки”/1884г./, П.Р. Славейков “Дребни стихотворения за деца от отделенията /1888г./, Константин Величков “Детска Гусла”/1894г./, Цанко Церковски “Воловарчета”/1896г./,  Чичо Стоян “Детска гусла” /1898г./, Ц. Калчев “Детски приятел” /1898г./ Преобладаващият жанр през този период е поезията. “Детска гусла” на В. Попович е първата стихосбирка за деца. Много от стихотворенията в нея са познати и на днешната детска публика – “Пролет мила, животворна”, “Цвете мило, цвете красно”.

Стоян  Михайлов Попов, известен с псевдонима Чичо Стоян, е сред творците, които оформят образа на българската детска литература след Освобождението. Детското му творчество е обстойно изследвано /Нина Андонова “Чичо Стоян”, С., 1982г/. Стихотворенията са най-широко използваната поетическа форма от Чичо Стоян. Освен книгите “Детска китка”/1898/, “Мехурко”/1900/, “За малките”, “всички непослушни такваз ще ги люшне”/1925/, заедно със Стоян Стойков Русев /Дядо Благо/ редактират първото детско вестниче “Славейче” /1906-1907/. Сред стихотворенията на Чичо Стоян, които са обичани от българските деца повече от век, са “Щъркел шарен”, “Сърдитко”, “При мама и при татко”.

Тематиката в неговите стихове е разнообразна и обхваща всичко, което заобикаля детето - природата, животните, празничния календар, славното минало, училището, труда, социалните отношения и взаимоотношенията в семейството. Заглавията на стихотворните творби са достатъчно красноречиви по отношение на тематичното разнообразие – “За мама”,  “Играчка-плачка’, “Котаранчо”, “Към училището”, “Майстор Сечко”, “В планината”.

Характерни за детската поезия от този период са преобладаващият дидактизъм и извеждането на просветата като основна тема в произведенията. Откриваме тази тема в ститворението “Към училището”.  Но за разлика от преобладаващия дидактизъм в детските творби през този период Чичо Стоян извежда на преден план желанието на малкото дете да бъде като кака си, която “тръгна в ръцете с молив и тетрадка” към училището. В тези кратки стихове успешно е потърсено и намерено световъзприемането на най-малките, които искат да бъдат като по-големите си сестри и братя – “Що и мен не взеха заедно със кака?” Еднообразието в тематиката на материалите в детската литература след Освобождението е  проблем, с който Чичо Стоян  се заема. Друга “лоша черта”, с която трябва да се справи, е морализаторството.  Авторът увлекателно и незабелязано насочва детето към набелязаната идея.

Детството е главен герой и в същото време е основна тема в стиховете на            Чичо Стоян. Това се откроява при проследяване на повествователната структура, жанра, обрзната система и моделите, изграждащи тази система, идеите и мотивите, естетическите категории. Стремежът на Чичо Стоян е да улови вътрешните, духовните измерения на детското пространство. Постигането на детското щастие е нишката, която обединява тематиката и проблематиката в неговите стихове. Типичен е интересът към външната реалност.  В детската възраст децата получават знания за света около себе си. В краткото стихотворение “Името на май” децата се замислят върху значението на имената. Месеците трябва “себе си да именуват/ та в света да има ред”. Диалогът в “Облаче и дете” извежда ползата от дъжда, радостта от настъпващата “цветоносна пролет”. Темата за задружното семейство откриваме  в “Братче и сестриче”, “За мама”, “При мама и при татко”, “Малката бавачка”. Голямата тема за природата е представена чрез творби за сезоните, природните явления и животните – “Майстор Сечко”, “Славей”, “Зайо Байо и Кума Лиса”, “В планината”. И за децата природата е извор на радост и щастие:

Ах, каква е хубост

горе в планината!

Там е наша радост,

там ни е играта.” /”В планината”/

     Основен обект е образът на детето, всички останали персонажи са споменати във връзка с него. Моделът за послушно дете съдържа идеята за зависимостта на детето от възрастните:

Тихо татко да събуди

да отиде да се труди,

да печели и набави

дрехи и обувки здрави

и тетрадки, и писалки

за дечицата си малки. /”При мама и при татко”/

Детето е в помощ на своето семейство. То например се грижи за своето малко братче. В това ни убеждава “Малката бавачка”. Момиченце приспива братчето си с песен и обич:

Ха, засмей ми се на кака,

трака, трака,

трака трака!

А сега пък дрън, дрън, дрън,

заспи ти в сладък сън!”

Обичта между децата в семейството присъства и в стихотворението “Братче и сестриче”:

Своето сестриче

Тодорчо обича,

като се събуди,

все при него тича.

Заедно с модела на послушното дете в стиховете на Чичо Стоян откриваме и  модела на непослушното дете. В своята контрастност двата модела взаимно се допълват и осветяват. Тяхната зависимост е в отношение позитив – негатив. Всичко, което се отрича от модела за непослушното дете, всъщност изгражда неговия положителен образ. С неговия образ Чичо Стоян извежда естествения живот на детето след Освобождението.  В  стихотворението  “Вескината треска” непослушното дете е лакомо и “стомаха си не запитва/ все претрупан – ще ли има сила/ туй, що лапва – всичко да й смила!”. Появата на модела на непослушното дете в “Сърдитко” търси различие от утвърдените до този момент модели. Детето е винаги сърдито – “ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.” Но не възрастните се опитват да накарат това дете да бъде усмихнато, а децата. Те няма да го приемат в своята общност намръщен:

И задето Петко вкъщи

често тъй се мръщи,

Николинка, Ваньо, Митко

викат му “Сърдитко”.

В този смисъл моделът на непослушното дете се формира от гледна точка на очакванията. То става непослушно, ако поведението му не съответства на очакванията, които обществото има към него. Моделът на непослушното дете разкрива убеждението, че всяко дете, подобно на възрастните, има власт над живота си и само пише своя “разказ”.

Чичо Стоян не говори директно за връзката между белите, които децата вършат, и наказанията, които ще последват. Разказва се например, че  “играчката”, често е следвана от “плачката”, но авторът добродушно напомня, че “от плачка – пак играчка!” /”Играчка – плачка”/. Така малките читатели сами трябва да открият връзката между пакостите и последиците, между причината и следствието. В стиховете на Чичо Стоян моделите на послушното и непослушното дете формират подредено детско пространство по един точен начин.

Естетическите ценности в текстовете са изведени чрез разгръщането на смисловите опозиции – детски-възрастен, естествен-фалшив, искрен-лицемерен, природа-цивилизация и изключват лицемерието, предразсъдъците, еснафщината, снобизма. Стихотворението “Круша, лоза, бор, топола” призовава децата – “бъдете скромни”, “само слабите се хвалят”.

Спецификата на стихотворенията на Чичо Стоян се определя от възрастовите особености на читателите. Като цяло за детската възраст се отчита преобладаващото предметно-образно мислене и засиленото въображение. При стихотворенията за най-малките се набляга на звуковите асоциации, които в конкретния случай са по-важни от смисъла /”трака, трака, трака трака! А сега пък дрън, дрън, дрън” – “Малката бавачка”/. Употребата на умалителни думи в повечето случаи е с мярка /всяко прекляване би направило текста фалшив/ -  “крушке”, “сестрице” /”Круша, лоза, бор, топола’/, “теменужчице ле ситна” /”Теменужка”/, “врабченце сиво” /”Приятели”/.

Предпочитана форма при Чичо Стоян е диалогът. Това не е случайно, имайки предвид интереса на автора към театъра. Той организира театрални групи и сам участва в представленията им като актьор и режисьор. Като диалог например е построено стихотворението “Теменужка”, което се състои от две строфи, включващи обръщението на Минка към теменужката /”Теменужчице ле ситна”/ и отговора на теменужката /”Ах, игрива, Минке, мила”/.

   Стихотворенията на Чичо Стоян целят да доставят естетическа наслада и радост за децата. Те обогатяват въображението им, разширяват умствения кръгозор и обогатяват детските познания за света. Много от  неговите творби са сред върховите завоевания на българската детска лирика.  Етическият идеал на Чичо Стоян е обусловен от времето, но универсалните ценности, които защитава, правят неговия идеал актуален и днес. Художественото му мислене трябва да се свърже не само с литературната традиция, но и с образа на времето, което го създава. 

-->