Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ЖЕНАТА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО С ОГЛЕД ПОВЕСТИТЕ НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Публикувано: 2017-03-16 21:33:57

ЖЕНАТА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО С ОГЛЕД ПОВЕСТИТЕ НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

 

    Задачата на скромното ни проучване върху повестите на Л. Каравелов се свежда до изследването на диахронията на движението, очертаваща мястото на българската жена през Възраждането, съпътствана от синхронен разрез при извеждането на модела. В единството на синхронния и диахронния анализ търсим вярната посока към потенциалните изводи. В съгласие с утвърдената литературна критика откриваме пряка, директна връзка и приемственост между Каравелов и литературната традиция.

   Да се изчерпат всички въпроси, свързани с мястото на жената през Възраждането е невъзможно. Целта на настоящата работа е да създаде една разширена и конкретна представа за поставения проблем. Приобщаването на историята на жената към паметта на нацията е важно за идентификацията на нашето съвременно общество. Разглеждайки моделите на възрожденската жена в повестите на Каравелов, търсим техните съответствия в историческите образи, водещи към проекции в нашето съвремие. Актуализирането на въпроси от времето на Възраждането разкрива аналогии между женската участ тогава и сега. Женската съдба се преповтаря, пренарежда, напомняйки ни старозаветния мъдрец Еклисиаст, син Давидов: “няма нищо ново под слънцето”. И днес, както и тогава жената често е на кръстопът, измъчвана от усещане за излъгани надежди, от разочарования, от погубени илюзии. И съвременната жена стъпва несигурно по пътя към намирането на нови ценности. От друга страна, както тогава, така и днес жената полага усилия за свободна себеизява. Ако през Възраждането жената е катализатор на една нова духовност, която да я реабилитира като българка, съвременната българка търси реабилитирането си като европейка. Така че и днес се срещаме с идеята за силното отваряне към чуждото с мисълта, че вървим към вече проверени ценности.

    Вглеждайки се в духа на някогашната жена, може да научим повече за себе си, да намерим отговор на въпроса кои сме в собствената си култура. Отчитаме, че все пак мястото на жената през Възраждането, видяно през пълноводието на Каравеловите повести, е различно за всеки читател. Защото читателят е в състояние на зависимост от своя диапазон, в който улавя живота – “света на изкуството ние възприемаме в мяра и степен, равни на самите нас, превръщайки го в огледало, защото никой не може да надскочи себе си" /1/ .

  1. ЖЕНАТА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

    Три са епохите, които определят историята на европейските народи /Античност, Средновековие и Ново време/ и съответно българската история. “Периодът, през който българите извървяват пътя от традиционното към модерното общество, през който се прераждат в нация, наричаме Българско възраждане” /2/. В руския в.”Голос” oще на 2/14/ март 1867г Каравелов /3/ отбелязва: “В живота на народите има епохи, които могат да се нарекат епохи на прелом, на поврат към новото. Те се подготвят отдалеч, но рядко минават мирно и тихо. Такива епохи – през които народът за няколко години преживява цели столетия, животът тече по-динамично, събитията бързо се менят – са особено интересни за всеки, който е свикнал да се взира в съдбата на човечеството… Подобна епоха настъпи сега и за южните славяни”.

   Участието на жената в най-различните прояви на живота ще открием на всеки етап от развитието на човешката култура и цивилизация. Но особено отчетливо е това участие през Възраждането. И точно защото във всички прояви на живота / в умението да приготвя храна и облекло, да обработва земята / участва жената, нейното културно дело няма големи имена – “Тук-таме, като изключения, са записани няколко полу-легендарни, полу-исторически имена на жени. И то случайни жени, чиято съдба ги приобщава с големи световни събития, за да ги заключи в рамките на историята”/4/.

   В изследването си “Жените в българските учебници по история” Красимира Даскалова отбелязва: “Жените не се споменават често като актьори на историята в наратива на българските учебници”/5/. Като обществени фигури жените присъстват за пръв път в уроците за Възраждането. Но не се споменават в темите за всекидневния живот или за домашните индустрии. Българинът в родните учебници най-често е “безполов” – констатира авторката на това изследване. К. Даскалова разглежда учебници по история, издадени след 1989г. и стига до няколко основни извода, от които единият е, че жената в историческите страници странства като “другия” – фундаментално различен от мъжа, “като непроменящо се природно същество: раждащо и отглеждащо деца, прекарващо целия си живот в къщи или на полето”. Мълчанието на модерното време авторката на изследването обяснява с липсата на научни интереси и желание да се разгледат съществуващите документи и материали от 19 и 20 век. В случая “историята “мълчи”, защото историците не й дават думата”. Видяна през погледа на жената, историята би трябвало да се пренапише, защото мъжката доминация се възпроизвежда чрез историческите текстове.

    Историята поглъща безименните жени, техните дела и жертви. Защото за героизъм се смята превземането на градове и държави, а не умението да се приготвя храна и облекло. Героично е да се изгради мост или храм, а не отглеждането на деца. Непознати, неразбрани и неизвестни са жените от епохата на Възраждането, които са пресъздавали ценностите в живота.

    Не се възприемат лесно промените на жената през Възраждането. Тя води борба с консерватизъм и предразсъдъци. За годините на едно непълно столетие, в което жената започва своето дело, тя трябва да застане до мъжа, който има зад себе си хилядогодишнини. Това, което Виржиния Уулф счита за факт в английската история, се оказва факт и в българската: “Английскатa история е история на мъжката, а не на женската линия. За нашите бащи винаги знаем някакъв факт, някаква особеност…Но какво е останало за нашите майки, баби и прабаби?…Не знаем нищо за техните бракове и за броя на децата, които са родили и отгледали…”

    Трудна е и историческата обстановка, в която българската жена осъществява тези промени. Във фейлетона “Ако искаш да живееш в Турция, трябва да бъдеш вол”/6/, Каравелов характеризира тази обстановка по следния начин: “Не се минува ден да не премине някое премеждие през покорната и беззащитна глава на българина, който в продължението на цели столетия е търпял най-страшните унижения, а мозъкът на тая глава се още повтаря своята рабска и безчовечна поговорка: “Покорна глава сабя не я сече!” Разбира се, че във философическите разсъждения на воловете и магаретата тая пословица би имала някакъв смисъл, и то само тогава, когато се притури към нея и това, че на такава глава тряба или самар, или хомот да влече”.

    Достатъчно е да се върнем към новините, помествани във възрожденските вестници, за да открием многото примери за тежката орис на жената, чието семейство се ръководи от определената от Каравелов като “безчовечна” максима за “покорната глава”. Например в.”Свобода” /7/ съобщава, че на 3 септември 1870г. в Русе е потурчено насила едно 12-13-годишно българско момиче : “Бързам да ви явя, че отоманският женски пол се увеличи още с една Хайше, т.е. от една българка из село Гагалия, която тия дни се потурчи. Тая българка е 12-13-годишно момиче. Момичето било най-напред обезчестено, а после потурчено….Една вечер преди пет-шест деня момичето се изгубва. Майката се уплашила, захванала да плаче и да търси детето си: пита тука, пита там…На пътят ги срещнало едно уруче, което ги познавало, и им казало, че един имамин завел чедото им в Русчук. Бедните родители дошли в Русчук и намерили дъщеря си затворена в къщата на един имамин”. Авторът на тази дописка допълва: “…по законът момиче на 12 годин е несъвършенолетно и няма право да си променява вярата.” Конкретната история не е единично явление през Възраждането, мотивът за отвличането на българска девойка присъства трайно във възрожденската литература и публицистика.

     В дописка от Калофер, 8 януари 1872г /8/ е очертана друга страна от тежката участ на възрожденската жена: ”Сиромашките жени са се наканили да сурвакат с хурките си едного от нашите чорбаджии, както тия сурвакаха по-преди насред пазарът Х.Н. Кюйбашиски, който беше поискал да зема от жените дамгапарасъ по 20 пари от сяка хурка и по 5 пари от секи топ прежда. Тегло безкрайно – гайтанът не върви! Мъжете се разбягали по чужбина, а жените са оголели и обосели под дебелата сянка на Абдул Азиса. Тия сиромаси хорица не са в състояние да нахранят децата си, а камо ли да плащат на правителството такива големи даноци! Много сиромашки жени се оплакаха на мюдюринът от нашите чорбаджии, но и мюдюринът ги помилва с тоягата по гърбът”.

    Страданията, униженията и нещастията водят Каравелов до обобщенията, че “Турция е нещастие не само за 15-те милиона христиени, които се наричат нейни поданици, но и за сичкото човечество” /9/ и че: “…българският народ ще да се изгуби от лицето на земята и че нашето бъдъще има голямо сходство с бъдъщето на американските индейци, които рано или късно ще да останат исторически паметник. Единственото различие, което съществува между българите и индейците, се заключава в това, че първите ще да погинат без човеческа борба и с телешко търпение, а вторите с юначество и със саблята в ръка”/10/. В духа на модерното изкуство, което приема, че дори и чистата абстракция е образ на конкретната природа, за Каравелов отправна точка към общото е конкретното. От конкретните примери, които той не спира да посочва и да анализира, може да стигнем до цялостната картина, отразяваща положението на жената през Възраждането. През 1912 г. роденият в Испания художник Пабло Пикасо прави това, което нарича “колажи” от парчета и остатъци. На същия принцип Каравелов се взира във всяка конкретна женска съдба, вмества я в общата картина и я превръща в парче от “колажа”, наречен Възраждане.

    “По общо мнение Българското възраждане е период на решителни промени в културата, като разногласията възникват при определянето на резултатите и механизма на промените” /11/. Решителните промени за българската жена през Възраждането, нейното физическо благополучие, духовното й здраве и културната й ефикасност до известна степен зависят не само от историческата ситуация, но и от социалната формация, към която тя принадлежи. С оглед резултатите и механизма на промените, може да ги определим като външни и вътрешни.

СЪДЪРЖАНИЕ

  1. ЖЕНАТА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО……………………………………………. 3

      1.1.  ВЪНШНИ ПРОМЕНИ………………………………….…...………………… 7

  1. ДУХОВНИ ПРОМЕНИ…………………………………………………………… 11

      2. ИНСТИТУЦИИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО И МЯСТОТО НА ЖЕНАТА В ТЯХ…. 15

  1. ЦЪРКВАТА………………………………………………………………………... 16
  2. УЧИЛИЩЕТО……………………………………………………………………... 18
  3. ЧИТАЛИЩЕТО……………………………………………………………………. 22
  4. ЖЕНСКИ ДРУЖЕСТВА……………………………………………………   ….. 25

      3. ПОВЕСТИТЕ НА КАРАВЕЛОВ…………………………………… …………… 27

      4. ЖЕНАТА В ПОВЕСТИТЕ НА КАРАВЕЛОВ…………………………    …….. 29

      5. МОДЕЛИ – ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ И  ХУДОЖЕСТВЕНИ ОБРАЗИ…41

      5.1.  КНЯГИНЯТА………………………………………………………………   …... 43

  1.  МАЙКАТА………………………………………………………………………….  47
  2.  ЖЕНАТА-ПАРВЕНЮ ……………………………………………………………  53
  3.  КАЛУГЕРКАТА……………………………………………………………………. 56

      6. ЕСТЕТИКА НА ЖЕНСКИТЕ ОБРАЗИ……………… …………………………. 59

  1.  ИДЕАЛЪТ …………………………………………………………………………. 63
  2.  АНТИИДЕАЛЪТ…………………………………………………………………… 67

      7. МЕХАНИЗМИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА КАРАВЕЛОВАТА ЕСТЕТИКА…… ….. 70

      7.1.  ОПОЗИЦИЯТА РОДНО – ЧУЖДО…………………………………………... 71

  1.  СТРЕМЕЖ КЪМ ДОСТОВЕРНОСТ НА РАЗКАЗВАНОТО…………   ……. 74
  2.  КОМПОЗИЦИОННИ СХЕМИ……………………………………………………. 74
  3.  ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ И ТИПИЗАЦИЯ……………………………………… 76
  4.  ПЕРСОНАЖ – СИТУАЦИЯ……………………………………………………… 77
  5.  ПЕРСОНАЖ – НАЦИОНАЛНА ОПРЕДЕЛЕНОСТ……………………  …… 78
  6.  ПЕРСОНАЖ – СОЦИАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ………  ………………….. 81
  7.  АВТОР – ПЕРСОНАЖ ………………………………  …………………………  82
  8.  ЧИТАТЕЛ – ПЕРСОНАЖ…………………  ……………………………………  83

      8. ИМЕТО – УКАЗАНИЕ ЗА ДУХОВНАТА  ХАРАКТЕРИСТИКА……  ………  86

      9. ПРОБЛЕМИ НА ТВОРЧЕСКИЯ МЕТОД………………..…………………….   88

  1.  САНТИМЕНТАЛИЗЪМ, РОМАНТИЗЪМ И РЕАЛИЗЪМ………….……….   88
  2.  ИДЕАЛИЗАЦИЯ ……………………………………………..…………………..   89
  3.  ПСИХОЛОГИЗЪМ ………………………………………………...……………..   90
  4.  ЕЗИК И СТИЛ………………………………………………………………………  92

     10. КАРАВЕЛОВ И ДРУГИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ РАЗКАЗВАЧИ……………….  95

     11.   ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА……………………..…………. 101

 

11. ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

 

  1. Николай Звезданов “Неосветените дворове на душата”, С., 1987,с.7
  2. Райна Гаврилова “Векът на българското духовно възраждане”, С., 1992г.
  3. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.19
  4. Люба Касърова “Жената в поезията и литературата. По Ф.К.Шалда” в “Литературната задруга “Хиперион”, В.Търново, 1996г.
  5. Красимира Даскалова “Жените в българските учебници по история” http://cwsp.bg/upload/docs/1_Daskalova.BalkanIdentities.women.pdf
  6. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С., 1985г.,с.579
  7. Л.Каравелов, ”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.196
  8. Л.Каравелов, ”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.542
  9. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.488
  1. .Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.495
  1. Николай Аретов “Българското Възраждане и Европа” в www.slovo.bg
  2. Райна Гаврилова, “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г.,с.70
  3. Райна Гаврилова, “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г.,с.69
  4. Лидия Михова “За литературните интерпретации на женската дреха през Българското възраждане” -/http://c18.slovar.org.uk/modernoto/lmihova.htm /
  5. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С.1985г., с.108
  6.   http://history.kabinata.com/rannovuz.htm
  7. Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис, 2002, с.347
  8. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm/
  9. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.19
  10. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.19
  11. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.20
  12. Антония Велкова-Гайдаржиева за “Любовните истории и авантюризмът на българина” в http://www.slovo.bg/litvestnik/
  13. Антония Велкова-Гайдаржиева “Любовните истории и авантюризмът на българина” http://www.slovo.bg/litvestnik/
  14. Иван Христов “Черен прах” – www. slovo.bg

25.Румяна Радкова “За самоиздръжката на българската култура през Възраждането” - http://c18.slovar.org.uk/pari/radkova.htm

  1. Йордан Хлебаров “Кафенето като ново средище на обществения живот през Възраждането” - http://jdbg.com/news/3/22
  2. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, с.8/ – това отчита като факт Каравелов през 1861г. във в. “Наше време”.
  3. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, с.527
  4. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, с.107
  5. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, с.114

31. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, с.385

  1. фразите са цитирани във “Възрожденци” от К. Топалов, С., 1988г. с.68
  2. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, с.251
  3. http://bg.wikipedia.org
  4. Л. Каравелов, Събрани съчинения в дванадесет тома, т.5, С., 1985г., с.31
  5. Л. Каравелов, Събрани съчинения в дванадесет тома, т.5, С., 1985г., с.134
  6. http://chitzora.8m.com/zora1.htm
  7. http://chitzora.8m.com/zora1.htm
  8. Владимир Трендафилов “ Конструирането на културния герой през българския 19-20 век” - http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=trendafilov/

40. http://c18.slovar.org.uk/pari/damyanova.htm

  1. http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/archive/980801/9.html
  2. http://www.bol.bg/lforum/articles/lf20-1.html
  3. Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

44. Петко Тотев “Сатиричният роман на Каравелов”

45. Борис Ангелов “Каравеловата интерпретация на        “криворазбраната цивилизация”  http://www.borgis.hit.bg/karav.htm/

 46.Борис Ангелов “Каравеловата интерпретация на “криворазбраната цивилизация” - http://www.borgis.hit.bg/karav.htm

47. Николай Аретов “Каравеловите повествования за страданията на българското племе” - /http://www.slovo.bg/

48.    Л. Каравелов. Събрани съчинения. Т. 6, С., 1985, с. 182

49.    П.Р.Славейков, Избрани творби, С., 1989г., с.167

50. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.93

51. Владимир Трендафилов “ Конструирането на културния герой през българския 19-20 век” - http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=trendafilov

52. Катя Зографова Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни” (изд. „Изток-Запад”, 2006 - http://ebulletin.liternet.bg/

53. Анна Алексиева “Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране”

http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm

54. Николета Пътова “Българската идентичност във възрожденската драматургия” -

http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=patova

55. “История на България”, т.6 “Българско Възраждане”, Издателство на БАН, С., 1987г., стр.380

56.   http://standartnews.com/archive/2005/07/03/family/index.htm

57.   http://bg.wikipedia.org

58.   http://komitata.blogspot.com/2006/06/blog-post_16.html

  1. Светлозар Игов “Кратка история на българската литература”, С., 1996г., с.268
  2. Л. Каравелов. Събрани съчинения. Т. 11, С., 1989, с.165

61. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.87

62. ” П.Р.Славейков, Избрани творби, С., 1989г., с.167

63.http://www.bguzi.com/index.php?option=com_content&task=view&id=287&Itemid=183

64. Петко Тотев “Сатиричният роман на Каравелов”

65.  http://www.pravoslavieto.com/manastiri/kazanlashki/index.htm

66. Дочо Леков “Каравелов като социолог в белетристиката си” в “Българска възрожденска белетристика”, т.1, С.,1988г. с.331

67. Дочо Леков “Каравелов като социолог в белетристиката си” в “Българска възрожденска белетристика”, т.1, С.,1988г. с.332

68. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.400

69. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С., 1985г.,с.136

70. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.400

71. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.11, С., 1985г.,с.537

72. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С., 1985г.,с.579

73. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С., 1985г.,с.352

74.   Л. Каравелов, Събрани съчинения, т.6, С., 1969г., с.51

75.   Л. Каравелов, Събрани съчинения, т.6, С., 1969г., с.51

76. Слави Славов “Нравствената проблема в българската философска мисъл”, Наука и изкуство, С., 1986г.

  1. Л. Каравелов, Събрани съчинения, т.6, С., 1969г., с.51
  2. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и    проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.88
  3. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С., 1985г.,с.250
  4. Л.Каравелов,”Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, С., 1985г.,с.251
  5. Л.Каравелов “Събрани съчинения в 12 тома”, т.5, с.252

82..  Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис,  2002г., с.281

83. http://liternet.bg/publish7/gkonstantinov/lkaravelov.htm

84. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.92

85. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=4540&Level=3

86. Г.С. Раковски, Събрани съчинения в четири тома, т.4, С., 1988г., с.24

87. Анна Алексиева “Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране”

http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm

88.   Йордан Х.Константинов – Джинот “Бог” в кн.”Българин съм”, В.Търново, издателство “Абагар”, стр.34

89.Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

90. Николай Чернокожев “Турски паша – менталности и разказване” в сп.”Български език и литература”, кн.5, 1993г

91. Николай Аретов  “Каравеловите повествования за страданията на българското племе’ – www.slovo.bg

92. Любомир Георгиев “Проявления на модерното у българската католическа емиграция през 18 век” - http://c18.slovar.org.uk/modernoto/lgeorgiev.htm/

93. Юлия Йорданова “Традиционни образи на “своето и чуждото в новата българска литература” -

http://liternet.ida.bg/publish5/iuiordanova/avtoreferat.htm

94. Георги Чобанов “Българска литература и европейски позитивизъм”

http://liternet.bg/publish/gchobanov/pozitiv.htm

95. Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

96. Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

97. Лев Воробьов, “Л. Каравелов”, С., 1985г.

98. фразата на Хайзенберг се цитира в Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис, 2002г., с.409

99. Д. Леков “Читателят в творческия свят на възрожденския писател” – “Българска възрожденска литература”, т.2, С., 1988г.

100. Л. Каравелов “Такива са нашите просветители” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1985г.

101. Л. Каравелов “Българо-турската столнина Русчук” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1986г.

102. Цветан Ракьовски “Записките и спомените – принципите на масовото четиво” -http://liternet.ida.bg/publish4/crakiovski/zapiskite.htm

103. Албена Бакрачева “Близост в различията” - http://web.hit.bg/alba/public/similar/sim-3.htm

104. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

105. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

106. http://www.margaritta.dir.bg/05chovek.htm

107. Илия Конев “Илия Блъсков – живот и дело”, С., 1969г.

108. Любомир Георгиев “Каравеловата повест “Българи от старо време”, С., 1965г

109. http://www.operavarna.bg/news_bg_other.php?page=news_show&nid=63

110. Дочо Леков “В света на белетриста Блъсков” – “Българска възрожденска литература, т.1, С., 1988г

111. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.95/

112. Г.С. Раковски, Събрани съчинения в четири тома, т.4, С., 1988г., с.24

113. Светлозар Игов “История на българската литература”, С., 1996г./ с.262

114. Любен Каравелов в спомените на съвременниците си”, С., 1960, с.161

115. Райна Гаврилова “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г., с.94

116. /http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514253/

-->