Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Христо Ботев “Обесването на Васил Левски” – Анализ

Публикувано: 2017-12-05 15:49:39

Христо Ботев “Обесването на Васил Левски” – Анализ

Анализът е със задачи за членуване и пунктуация. Прешишете текста и на местата, обозначени с долна чертица поставете изпуснатия определителен член. Съответно поставете и липсващата пунктуация. В скоби са дадени правописни варианти в дадена дума, изберете правилния вариант. Правилният правописен и пунктуационен вариант ще намерите веднага след текста. Желаем ви приятна работа!

            Последната творба на Ботев е елегията “Обесването на Васил Левски”. Тя е създадена вероятно към края на 1875г. и затова не е включена в “Песни и стихотворения”. Напечатана е в “Календар за 1876” под образ_ на Васил Левски. Личните впечатления на автор_  както и негови_  верен исторически усет за значението на делото на Апостол_  са идейната основа върху която е изградена творбата.

            За Ботев елегията е един от предпочитаните лирически жанрове. “Обесването на Васил Левски” отчетливо откроява характерните черти на /Б-б/отеви_ елегиз/ъ-а/м  който се о/тд-дд/еля от жалостиви_ сантиментализ/ъ-а/м на неговите предходници. Тъгата и жалбата на Ботев се превръщат в мрачен р/е-и/квием и обобщена историческа и личностна оценка за делото на Апостол_. Нарисуваната картина е зрима и осезаема. Край София “стърчи” “черно бесило” и на него “виси със страшна сила” един “син на България”.

            В “Обесването на Васил Левски” гибелта на геро_ е изведена на космополитно равнище което е ново за родната литература:

Плачи! Там близо до град София

Стърчи, аз видях, черно бесило,

И твой един син, Българийо,

Виси на него със страшна сила!

В мисловно-емоционални_  контекст на творбата съчетаването на глагол_ “виси” и обстоятелственото пояснение “със страшна сила” определя експр/е-и/сивната сила на тези стихове. Глаголите “стърчи” и “виси” представят пространството по вертикал_ и създават вн/о-у/шения за разпънатост.

            Сливат се в елегията народната и личната скръб – “навяват на теб скръб на сърцето”. Откриваме в тази творба “мировата скръб” която е типична за модерното изкуство на символистите и декаданс_ . Ако в “Майце си”  първата творба на Ботев е изведена скръбта на майката по син_ в “Обесването на Васил Левски” последната Ботева творба е представена скръбта на майката-родина по нейни_ велик син. Образ_  на майката се слива с родината в художествен синтез. Човек_  е рожба на своята майка но и дете на своята родина. Щастието свободата са възможни за о/тд-дд/елната личност само ако са в/ъ-а/зможни за цялата родина. Тази взаимосвързаност е проверена изпитана доказана от времето. Тя е /о-у/смислена  и и/зс-с/традана от поет_.

            Символни_ образ на майката-родина е изграден чрез зрими и звукови картини – “вихрове гонят тръне в полето”  “псета и вълци вият”  “жените плачат”. За емоционалното въздействие на творбата определяща е ролята на звукопис_ . С алитерацията на Г и Р /Гарванът грачи грозно…”/ поет_  сякаш предава грозните звуци на черната птица и изгражда тъжната музика към страшната картина.

            Така първата /”Майце си”/ и последната Ботева елегия затварят един кръг в център_  на който е поставена човешката личност. Жални_ плач на майката и родината която в ‘Обесването на Васил Левски” е назована пряко “Българийо” дават израз на националната историческа скръб.

А сега - проверете правилно ли сте работили:

Последната творба на Ботев е елегията “Обесването на Васил Левски”. Тя е създадена вероятно към края на 1875г. и затова не е включена в “Песни и стихотворения”. Напечатана е в “Календар за 1876” под образа на Васил Левски. Личните впечатления на автора,  както и неговия верен исторически усет за значението на делото на Апостола, са идейната основа, върху която е изградена творбата.

            За Ботев елегията е един от предпочитаните лирически жанрове. “Обесването на Васил Левски” отчетливо откроява характерните черти на Ботевия елегизъм,  който се отделя от жалостивия сантиментализъм на неговите предходници. Тъгата и жалбата на Ботев се превръщат в мрачен реквием и обобщена историческа и личностна оценка за делото на Апостола. Нарисуваната картина е зрима и осезаема. Край София “стърчи” “черно бесило” и на него “виси със страшна сила” един “син на България”.

            В “Обесването на Васил Левски” гибелта на героя е изведена на космополитно равнище, което е ново за родната литература:

Плачи! Там близо до град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила!

В мисловно-емоционалния  контекст на творбата съчетаването на глагола “виси” и обстоятелственото пояснение “със страшна сила” определя експресивната сила на тези стихове. Глаголите “стърчи” и “виси” представят пространството по вертикала и създават внушения за разпънатост.

            Сливат се в елегията народната и личната скръб – “навяват на теб скръб на сърцето”. Откриваме в тази творба “мировата скръб”, която е типична за модерното изкуство на символистите и декаданса . Ако в “Майце си”,  първата творба на Ботев, е изведена скръбта на майката по сина, в “Обесването на Васил Левски”, последната Ботева творба, е представена скръбта на майката-родина по нейния велик син. Образът  на майката се слива с родината в художествен синтез. Човекът  е рожба на своята майка, но и дете на своята родина. Щастието, свободата са възможни за отделната личност само ако са възможни за цялата родина. Тази взаимосвързаност е проверена, изпитана, доказана от времето. Тя е осмислена  и изстрадана от поета.

            Символният образ на майката-родина е изграден чрез зрими и звукови картини – “вихрове гонят тръне в полето”,  “псета и вълци вият”,  “жените плачат”. За емоционалното въздействие на творбата определяща е ролята на звукописа . С алитерацията на Г и Р /Гарванът грачи грозно…”/ поетът сякаш предава грозните звуци на черната птица и изгражда тъжната музика към страшната картина.

            Така първата /”Майце си”/ и последната Ботева елегия затварят един кръг, в центъра  на който е поставена човешката личност. Жалният плач на майката и родината, която в ‘Обесването на Васил Левски” е назована пряко “Българийо”, дават израз на националната историческа скръб.

 

-->