Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

"Черешката" - разказ

Публикувано: 2018-05-09 12:38:04

                                             Ч Е Р Е Ш К А Т А

 

               Когато бях малка, един ден баща ми донесе мъничко, мъничко дръвче с тънички коренчета в торбичка с пръст, колкото мен високо, с 2-3 клончета без листенца.

-- Тея-я ! Ела да видиш какво съм ти донесъл.Черешка-а.

-- Черешка ?! – изписках аз и заскачах около нея. Черешите са ми любимия плод. – Червени ли ?

-- Така пише на етикетчето : „ Червена череша.” Ела сега да я засадим в градината.

-- Не в градината !  Под моя прозорец !

                    Моята стая е на втория етаж, над кухнята.

---Не може,Тея. Като порасте голяма, корените й ще подкопаят зида на къщата.

---Може ! Може ! – разплаках се аз – Може-е !

---Ели, ти какво ще кажеш ?

---А-а, не зная. Аз искам само кухнята да ми е светла – каза мама и продължи да чисти градинката около беседката.

---Видя ли ! – каза баща ми и вдигна торбичката с дръвчето.

---Не искам да видя !  Не искам да видя-я-я !

---Чакайте, бе хора ! – намеси се дядо. Добре, че беше у дома него ден.- Ще измислим нещо ! – седна на малкото столче и ме гушна в скута си.

    Не чух или не помня какво си говориха с баща ми, но дядо тръгна да излиза, щипна ме по бузката и каза :

--- Спокойно, детенце ! Ще бъде, както ти искаш.

     Погледнах го с безкрайна молба и надежда и сълзите ми спряха. Дядо се засмя толкова силно, целуна ме по нослето и излезе…Върна се с много торби  цимент. Взе една лопата и кирка и започна да копае до зида под прозореца ми.  Аз щъках край него и само питах : „ Дядо какво… Дядо кога…”

---Ще видиш  -  каза дядо и продължи да копае. Почине за малко и пак. Два дена копа. Изкопа дълъг, дълбок трап. После направи циментова стена до зида  на къщата.

---Сега ще чакаме да изсъхне добре. А ти, всеки ден намокряй цимента – каза на баща ми, целуна ме по нослето и си отиде.

           Зачудих се – хем да изсъхне, хем да го намокрят ?!... И започнах да чакам. Чакахме двете с черешката. Не помня колко дена, но бяха дълги, дълги… Най после дядо каза : „ Готово ! „  и започна да връща изкопаната пръст в трапа. Изравни я, премери  2 педи отстрани на кухненския прозорец, за  да изпълни и на мама желанието, после 3 педи от стената към мен и направи дупка с лопатата. Сложи дръвчето в нея и каза :

---Ела, детенце. Дръж сега черешката ама изправена. Не я мърдай.

           Държах тънкото дръвче с две ръце и много внимавах да е изправено. Дядо засипа пръст върху коренчетата му, позатъпка я така, че стана като чинийка около дръвчето и го огради с телена мрежа  - да го пазела.

---Това е ! Сега я полей с водичка. От днес нататък ти ще се грижиш за черешката, защото тя е твоята черешка  Черешката на Тея ! И ти сама я засади, да го запомниш.

---Не, бе дядо ! Двамата я засадихме !

---Аз само ти помогнах – каза дядо. Целуна ме по нослето, щипна ме по бузката  и се засмя – Ей, ама само как ме погледна оня ден !

      Очите му се смееха, но бяха навлажнени. Да, бяха !

       От него ден аз старателно се грижех за черешката. За моята черешка ! Всички така казваха : „ Черешката на Тея !”  Брат ми още го нямаше на този свят, така че беше лично моя. По-късно, когато ми стана брат и поотрасна – за да запомни, с дядо засадиха орехче в градината. Брат ми нямаше претенции орехчето да бъде точно някъде си. Но чудно – никой никога  не го нарече орехчето, а ореха. „Ореха на Гошито !” Той и до сега си е Гошито.

        Каква радост беше, когато черешката цъфна за първи път !

---Черешката цъфна ! Вижте !!  Моята черешка  цъфна !!!...

         Чак и съседите дойдоха да я видят. А тя ги посрещна, окичена с бели цветчета, гордо изправена. И  дядо дойде да я види !

---Е-е, браво ! -  каза дядо – Расте изправена. Добре си я държала, докато я садихме ! - -засмя се и добави – Ей, ама само как ме погледна тогава !

          Ами като узряха първите й черешки ? Леле-е-е ! Не е за разправяне. Съседите пак дойдоха да ги видят. И дядо !...

          Черешката растеше и аз растях. Двете заедно растяхме. Стана висока, висока – стигна до моя прозорец ! Когато следвах в София, винаги си идвах и за 24-ти Май – черешите тогава зреят. Прегръщах я и поглеждах към зида – наред ли е. Наред беше. Никой не може да откъсне най-горните череши от която и да е череша, даже и със стълба, а аз от моята мога – направо от прозореца ! Дядо нито една Пролет не пропусна да я намаже с вар. „ И красиво, и полезно ! – казваше той.И винаги я потупваше по ствола над намазаното,както мъжете се потупват по рамото. И никога не се е минало без това  „ Ей, ама само как ме погледна тогава ! „  А аз винаги отговарях : „ Ама и ти, дядо, колко си умен, че направи тогава циментовата стена !”

                                     Ето и сега пак така…

Много е важно за дядо да му кажеш, че е умен. Особено сега… Усмихва се, избърсва очилата си със специалната за тях бяла кърпичка и поглежда към баба някак си питащо-виновно. Баба  / малкото Мами / се усмихва също и кимва

разбиращо-весело. Техния език и досега не мога да го разбера, но го виждам. Винаги съм го виждала !   Специален е.   И месец Май е специален, не само, че  черешката зрее, но и, че Вава има рожден ден на  24-ти  Май.

                                           Ва – ва , не  Баба !

Малкото мами, когато била мъничка я кръстила така като са я учили да казва   „леля”. „Вава” й било по – лесно и за всички ни тя е  Вава,Вавка,Вави,Вавче, Вав.  Вава е по – малката сестра на прабаба ми  -  голямото Мами. Те двете се обичат много, имат се. И винаги се сдобряват !  Ако ги попиташ колко пъти. едва ли могат да ги преброят. И ние не можем.  Вава има доста издадени книги:

лирика, детски, разкази  -  преведени са на няколко езика.Няма начин поне една да не сте чели  -  на кориците им винаги има бял кон.  И сега още пише, но не й  казваме, че повтаря стари и, че някои са не детски, а детински…Тя им се радва  и поклаща глава – дали пък не се досеща, за което не й казваме ? Не питаме. 

И не се и опитвайте да ми казвате, че ми е далечна роднина ! Тя даже ми е специална роднина. Вава е първата, която ми каза : „ Принцесо,един ден, ти ще

станеш голяма актриса ! Зная го ! „ Не каза „ вярвам го „ , а  „ зная го ! „ Да знаеш нещо е повече от да го вярваш. Вярвайте ми, че го зная.  По – миналата  година. като донесох втория си „ Оскар „, Вава каза : „ Това не е ли същия, дето го донесе, миналата година ?”Сега нося и трите, да види, че не й показвам един и същ. Друго е да видиш, за да повярваш. То не е и за вярване, но Вава, Вавка 

ми го предрече и се сбъдна !  Не, че Вава най ми се радва, но най го показва -  много е емоционална. Също като голямото Мами – нали са сестри !.. На мен е 

дала и авторските си права…Прегръща ме и ме целува, сякаш нейната мечта 

се е сбъднала, и повтаря :

--- Добре, много добре. Браво ! На Вава Принцесата тя !!.. Хайде да ме снимаш

само мен с Оскарите, а ?..

           / На времето Вава много е искала да свири на цигулка, -

 

 да стане циркова 

артистка – има я на снимка как се огъва – после  оперна певица, киноартистка – била е талантливо дете, но баща й не разрешил. Май затова е прописала…Имала е и  изложба. Женила се е няколко пъти, за което някои ородата я смятат за черната овца на рода. А тя просто е безкомпромисно-непокорно-независеща  по своему – една от сбъднатите мечти на детето зодия 

„ Близнаци „ , остаряло буйно бяло конче…/

---- И – продължава Вава, като оправя неразделното си пухкаво елече – не забравяй никога корените си. Недей. Нашият народ е голяма работа !

      А дядо добавя :

 --- Българските корени са яка работа. Много яка !

 

              Много ми се иска да преместя моята черешка в градината си в Холи –

вуд -  всички я знаят колко е голяма и красива, а за Вава не проблем да ми гостува,колкото пожелае – с двойно гражданство е. Но вчера, на Рождения си ден, ми каза, че вече я мързяло да лети… А голямото Мами каза отсечено :

--- Мен пък не ме мързи !

               Има неща, които не могат да станат. Колкото и пари да имаш, корените 

не могат да се преместват. Ние трябва да идваме при тях. И ще идвам винаги,

където и да съм по света. В  договорите ми винаги се вписва : „ Договор  и т.н.

Теодора / кръстена съм на малкото Мами/ и т.н.  1-во, 2-ро и т.н…..И специална

точка с  големи букви  :  МЕСЕЦ   МАЙ  - ОТПУСК  НЕПРОМЕНЯЕМО  !

          Да постоя при моите мили, да им се порадвам и те на мен. Да се отморя

под черешката. Под моята черешка !  Черешката на  Тея .

 

-->