Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

 Близки срещи от пети вид

Публикувано: 2016-12-15 21:56:47

 

 

Близки срещи от пети вид

(Разказ)

      

     27 юли 2392 година. Човечеството е в апогея на своето научно развитие и в упадъка на своя морал.

     За мен бе ден като всички други. И може би само малко по-различен. Не всеки ден в градината ти се телепортира Малкият принц. Когато зърнах как от нищото се появи едно момче, бях учудена, уплашена, ужасена. Разбирайки, че това бе моят любим литературен герой, се успокоих и го поканих да влезе вкъщи. Но още повече се стреснах, като видях как изглежда Малкият принц. В златистите му коси се преплитаха посребрени кичури, очите му бяха зачервени от плач, кожата – по-бяла и от звезда „бяло джудже”.

     - Какво става, Принце? Да не би баобабите да са завладели твоя астероид Б 612?

     - Не, много по-лошо. Вие, хората, с вашата мания за величие! Уж сте разумни, а постъпвате незряло и необмислено!!!  Уж изследвате, а разрушавате! Уж рециклирате отпадъците си, а ги изхвърляте в Космоса! Та вие унищожавате Вселената! – изплака той. – Розата, моята роза! „Само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди!” „Едно-единствено цвете в света!” Не един, а три стъклени похлупака й трябват, за да я предпазя от отпадъците, идващи от Земята. Никога, никога не е имало мръсотия на моята мъничка планета. Ако едно от онези твърди сиви неща (вероятно говореше за някой метален предмет) удари стъклените похлупаци, те ще се разбият и, и… Цветето ми ще загине!!! – разрида се Малкият принц.

     Да, той обичаше своя астероид, дори и вулканите на него – два действащи и един угаснал. Обожаваше розата си. Бе силно привързан към нея като към жив човек. Все пак тя бе единственият му приятел на малката самотна планета, далеч от човешката цивилизация.

     - Розата ми – застрашена от смърт! Астероидът ми – заринат от боклуци! Вулканите ми – запушени с отпадъци! – оплака се с разтреперан глас принцът. - От всичките ваши изхвърлени играчки, на мене вече ми се плаче! И не мога веч,  залезите аз да гледам отдалеч! – той бе толкова разстроен, че започна да говори в рими.

     В този момент на вратата се позвъни. Отидох да отворя. Беше Алф. Изглеждаше ми  по-тъжен дори и от Малкия принц.

     - Идвам право от къщата на семейство Танер. Малкият принц се свърза с мен по телепатия. – обясни той и влетя вкъщи. Заведох го в кухнята, където беше и принцът.

     - Братко! – извика Алф, щом видя Малкия принц и двамата силно се прегърнаха. – О, Мелмааааак, роден Мелмак!!! Бедствие, катастрофа, разруха! – говореше Алф несвързано и махаше с лапи.

     - Господи, Алф, какво се е случило? – попитах аз притеснена.

     -  Опустошение, унищожение, смърт… - продължаваше Алф.

     - Алф, моля те, разкажи ми какво е станало!

     - Роднините ми от Мелмак току-що ми изпратиха сигнал. Радиоактивен газ от Земята е изтекъл в Космоса. Стигнал е до Мелмак. Сега разгражда повърхността на планетата, а жителите й гинат!!! Няма къде да се скрият… - Алф не можа да се сдържи и зарови лицето си в пухкавите си лапи. За пръв път виждах веселяк като него да плаче.

     Погледнах за миг през прозореца и… О, Боже! В двора ни се приземяваше летяща чиния. Дано съседите да не я забележат! Но как могат да не я забележат! Тя бе огромна, сребриста и на всичкото отгоре светеше в различни цветове. Това за любопитните земляни си бе просто сензация.  Ох, сигурно само след минути Интерпол, ФБР и НАСА вече ще са обградили къщата. От чинията излязоха няколко извънземни, облечени с мантии и забулени с качулки. За щастие, веднага след като последното от тях стъпи на земята, чинията стана невидима.

    „Може пък съседите да не са я видели!” – надявах се аз като малко дете, сторило  голяма пакост.

    Чудех се дали идват с мир.

     - Спокойно. Аз ги повиках. По мислен път. – чух зад гърба си гласа на Алф. – Ние, извънземните си имаме свои начини за свързване.

    Извънземните влязоха и отидоха в кухнята. Или имаха безпогрешна интуиция, или познаваха къщата ми по-добре и от мен.

     - Имат силно развито чувство за ориентация. – каза Алф и разсея леко съмненията ми.

     Когато влязохме в кухнята, извънземните свалиха качулките си. Бяха слаби и  сломени от скръб. Приличаха ми на умиращи растения. Прегърнаха се с Алф и с Малкия принц, сякаш бяха приятели от векове. Едно от новодошлите извънземни, най-малкото от тях, ми бе страшно познато.

     - Това е Ийти, извънземното от филма на Стивън Спилбърг!- възкликнах аз развълнувана и прегърнах малкото създание.

     - Home! – ми отвърна то и една прозрачна течност, подобна на сълзи, капна от големите му, пълни с мъка, очи.

     Извънземните от неговата група се събраха заедно. Хванаха се за ръце. Затвориха очи. Ослепителна светлина блесна в кухнята. След миг върху белите кухненски шкафове вече се прожектираше историята на планетата на Ийти.

     В началото картините бяха светли и изпълнени с ярки цветове. Жителите на планетата нито късаха растенията по нея, нито избиваха животните. Всъщност извънземните се хранеха със сока от чашките на един вид цветя. За да се нахрани, извънземното трябваше само да се наведе и да изпие сока, без да откъсва цветето. И така, цветята отделяха сок всеки ден и извънземните се хранеха с него. Повече не бе нужно на обитателите на планетата. Те живееха в хармония със себе си, с растенията и животните. И всичко щеше да продължи така. Завинаги. Докато не се появи Тя – огромна топка от гниещи землянски отпадъци, слепени един за друг. Една преминаваща комета я бе запалила. Сега топката гореше със застрашителен пламък. Скоро щеше да се превърне в унищожителна материя – гигантска черна дупка. Със своето силно  гравитационно поле черната дупка щеще да привлече планетата на Ийти. Това щеше да бъде краят на дома на извънземните. Но докато в моя дом бяха дошли единствено няколко посланици от планетата, там оставаха още милиарди извънземни, обречени да загинат…

     Докато аз седях в кухнята с някои от най-известните извънземни в литературата, телевизията и киното, „някъде там”, в Космоса три малки планети и техните обитатели бяха на път да изчезнат . На милиони светлинни години от нас, ние не можехме да им помогнем да оцелеят.

     - Как ще спасим тези планети? Как ще спасим Космоса? – попитах аз, гледайки отчаяните лица на извънземните от планетата на Ийти. Усещането за безпомощност ме завладяваше като треска.

     Изведнъж пред нас се телепортира Учителят Йода.

     „Добре че родителите и братчето ми са на село. Иначе щях да имам мноооого за обяснение.” – помислих си аз.

     Тъкмо щях да припадна, защото извънземните ми бяха дошли в повече за днес, и Алф се затича да ме улови, когато Учителят каза :

     - Недей, не, мое дете! Не плаши се. Страхът ражда гняв, гневът - омраза, а омразата -унищожение. С унищожението борим се ние, нали?

     Само един поглед на Учителя Йода бе достатъчен, за да се почувствам защитена от него, най-могъщия магьосник … във Вселената.

     - Да ви помогна дошъл съм за да.

     - Благодаря, Учителю, можеш ли само да говориш с нормален словоред и всичко ще бъде наред?

     - Опитам ще се. Шегувам се. Мога. Първо искам да ви кажа нещо :

     Вселената е вечна, велика, всеобхватна. В нея е човекът – малък, жалък, преходен. Безкрайната Вселена е като огромен дом с прозорци – звездите, врата – Слънцето и градини с цветя – планетите. Земният човек е само малка прашинка от вселенската градинка. Не трябва да се забравя основният закон, който движи вашият свят : „Всяко действие има равно по големина противодействие”. За да се възстанови хармонията във Вселената, за да се възвърне изгубената енергия, доброто трябва да получи добро, а злото – зло.

     - Добре, а как ще спасим трите малки планети?

     - Като създадем положителна енергия. Нали си спомняте какво ви обясних за нея? Само че тя ще ни трябва в много големи количества. Това значи повече добри дела.

Хайде, нека да спасим Космоса!

    Учителят Йода ни телепортира на едно безлюдно място, далеч от града. Личеше си, че там е имало гора, но е била изсечена. В продължение на девет дена засаждахме дръвчета. Щеше да се получи хубава, гъста гора. В края на всеки ден Учителят събираше положителната енергия от нашите действия в един специален медальон, който носеше на врата си. Изглеждаше ми невъзможно толкова много енергия да се събере там. Но такъв си беше Учителят Йода. Чудак, изпълнен с изненади.

    След като свършихме с гората, почистихме улиците на града от всички боклуци. Естествено, на извънземните им се наложи да се преоблекат като хора и да сложат маски, покриващи лицата им.

    Последното, което трябваше да направим и без което мисията ни не би се осъществила, бе да убедим останалите хора да пазят повече Земята, да не я замърсяват и да спрат да я разрушават. Нямахме влияние върху всички хора по света. Важното бе да накараме поне жителите на моя град да спрат да изхвърлят отпадъците си навсякъде, както и да изградят няколко пречиствателни станции заради фабриките в града.

    Аз говорех от името на моите неочаквани гости, а те стояха зад мен, скрити в своите маскировки.

    Учудващо, думите ми имаха ефект. Хората станаха по-отговорни. Започнаха да се грижат повече за Земята и да й вредят по-малко.

    Така събрахме достатъчно положителна енергия, за да спасим Астероид Б 612, Мелмак и планетата на Ийти. Животът там започна да тече както преди. Малкият принц поглеждаше с умиление към розата и към вулканите си, докато съзерцаваше залеза. Той никога повече не тръгна да пътува към другите планети от страх да не се случи нещо лошо с астероида, розата и вулканите в негово отсъствие. Алф също се върна на Мелмак. Той осъзна, че животът там е прекрасен. Не искаше да напуска планетата, за да не  се разделя с близките си. Ийти и извънземните от неговата планета се прибраха на нея. Продължиха да се хранят със соковете от чашките на цветята. Вече не се страхуваха, че някоя черна дупка може да „погълне” дома им. На тези три планети изгубената хармония се бе завърнала…

    23 ноември 2392 година. Ден като всички други. И малко по-различен. Защото на Земята равновесието се възвръщаше малко по малко. Нашата планета започваше да  прилича на Райска градина. Спасихме Земята! Спасихме Космоса! Аз, която никога не бях вярвала в извънземни, разбрах, че без тях, без нашата среща от пети вид, това спасение би било невъзможно!

   

 Забележка :

През 1972 г. е направена класификация за срещите с извънземни:
Първи вид - забелязване на НЛО
Втори вид - доказателства за среща с НЛО
Трети вид - контакт с извънземните
Четвърти вид - отвличане от извънземни.

( http://www.facebook.com/pages/Cetvrtiat-vid/244732061788 )

 

Според автора на разказа среща от пети вид би била духовна симбиоза между хора и извънземни.

 

Автор на разказа:

Велина Николаева Попова

-->