Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Амбивалентните символи във Вапцаровата поезия

Публикувано: 2017-12-17 08:49:44

        Поетиката на Вапцаров търси изказа и смисъла. Думите не “значат себе си”, макар че видимо са употребени с най-обикновените си значения. При прехода от отрицание към утвърждаване, от конкретност към абстрактност те претърпяват семантични промени и придобиват амбивалентни значения при пресичане на различни семантични полета. За да бъдат разгледани амбивалентните символи,  трябва да открием мястото им във вертикалния и хоризонталния образ на света във Вапцаровата поезия.

         Вертикалният образ на света във Вапцаровата поетика има координати небе – земя. Той е изграден от амбивалентни символи.

 

Вертикален образ на света

Амбивалентни символи, представящи  вертикалния модел

НЕБЕ

слънце, звезди, песен, пролет, крила, мотор, самолет, завод

ЗЕМЯ

родина, плесен, ръжда, барут, сажди, въглищен пласт, смрад, отрова, завод, комин, масло, барикада

 

       Като крайни точки във Вапцаровия социум земята и небето свързват поетиката му с митологичните, религиозните, философските и етичните идеи на най-древния космогенен пейзаж. НЕБЕТО за поета е идеалът и носи идеята за прогреса. Движението от земята към небето е проекция на човешката гениалност:

Антени замрежват небето,

                                            където

в мъглите

                   забити

са небостъргачи…? /”Ще строим завод”/

        Урбанистичният образ на ЗАВОДА е амбивалентен символ. В “Завод”  той е основен пространствен ориентир по отношение на Вапцаровия модел за света:

Дърветата опират

                             във небето,

а сенките

в заводните стени

Амбивалентната символика при Вапцаровия образ на завода напомня митологичния образ на дървото на живота, символизиращо стълбата, водеща от земята към небето. Проекцията дърво-завод в “Завод”  извежда сложното амбивалентно съдържание на този образ. Заводът е символ, от една страна, на социалния ад /”Завод. Над него облаци от дим./Народът прост, /живота – тежък, скучен.-…”- “Завод”/, от друга, на един бъдещ мечтан живот /”Ще строим завод”/.

       Движението във верткалния модел на света при Вапцаров започва от ЗЕМЯТА към НЕБЕТО. В “Двубой” сюжетът започва от подземните галерии на мината и стига до БАРИКАДАТА, която става символ на земната борба. Тя е амбивалентен образ, събиращ небето и земята. На барикадата в “Двубой” лежи човек “във локва кръв” и пак там:

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

                              на площада.

Картината завършва с образа на самолета, който се издига в небето:

Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

        Тук в един стих откриваме два основни амбивалентни символа в поезията на Вапцаров – песента и моторът.

        ПЕСЕНТА като амбвивалентен символ в поезията на Вапцаров свързва земния човешки стремеж към полет с небето. Едно сравнение на “Песен на песента ми” от Яворов и “Песен за човека” от Вапцаров откроява амбивалентността в символиката и своебразната полемика между тези автори. Поезията на Яворов е песен НА човека /”Песен на човека”/, а творчеството на Вапцаров е песен ЗА човека /”Песен за човека”/.

       МОТОРЪТ, машината като символ се появява в българската литература през 20-те, 30-те години в прозата на Гео Милев, есеистиката на Чавдар Мутафов и поезията на Елисавета Багряна /”Птицата с моторното сърце”/. Моторът е амбивалентен символ в поезията на Вапцаров. От една страна, той е стихия, която обезличава човека, от друга, е символ на неговата мощ. За поета моторът е образ на човек, който се откъсва от земята и щурмува небето:

Романтиката е сега в моторите,

                   които пеят

                               по небето синьо. /”Романтика”/

Така моторът се превръща в съвременна метаморфоза на митологемата за “световното дърво”, символизирайки едновременно движението “нагоре” на модерната човешка цивилизация и социалния ад.

        Хоризонталният модел на света в поезията на Вапцаров е представен с два основни образа – любов и омраза. Те също са нарисувани с амбивалентна символика.

Хоризонтален образ на света

Амбивалентни символи, представящи  хоризонталния модел

ЛЮБОВ

живот, братство, кръв, пролет

ОМРАЗА

смърт, двубой, кръв, пот

 

  Дуализмът лежи в основата на Вапцаровата поезия, която продължава посланието, оставено от Ботев към потомците – “силно да любят и мразят”. Омразата при Вапцаров е ожесточението срещу света на мизерията, тя е “вековната злоба на роба” /Гео Милев/ и в  “Двубой’ един човек лежи ”във локва кръв”…, а  “ в стъклените му очи/ омраза и любов горят”.

       КРЪВТА е амбивалентен символ, който обединява живота и смъртта. Това е ключово понятие в лириката на поета. От една страна, кръвта е свързана с война, убийства, престъпления /смърт/, от друга страна, тя е произход, родство /живот/. В “Двубой” амбивалентността в семантиката е подчертана нееднократно:

Кръв капе от мойто сърце,

Грохнал си ти. Тогава?-

Човекът, който там

                                 лежи във локва кръв,

е моят брат

Едно дете

                 във бой умря

със кървавата ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта

            изстива

                           като щик.

Двойствеността в значението на кръвта включва  живот-смърт, любов-омраза, съединение-разединение.

       Като амбивалентен символ ЖИВОТЪТ е едновременно обобщение на тежката социална действителност /”Живот без маска и без грим, озъбено свирепо куче”/ и мечта за бъдещето /”един живот желан и нужен, и то какъв живот”/ . Сходна е амбивалентността и в значението на ПРОЛЕТТА – тя е едновременно събуждане на природата за нов живот и на новия живот изобщо, промяна, обновление в обществото /Вапцаров има три стихотворения с едно и също заглавие – “Пролет”/.

      Амбивалентните символи във Вапцаровата поезия са резултат от двойственото светоусещане  на поета. Принципът на противопоставянето се оказва основен при строежа на образите. В рамките на цялото Вапцаров открива противопоставянето на елементите. Амбивалентността е естественият резултат от това противопоставяне.

 

-->