Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Борбата за свобода в „Борба”

Публикувано: 2017-12-05 14:39:46

Борбата за свобода в „Борба”

       Основната идея, която ръководи всички аспекти в развитието на българското общество през епохата на Възраждането, е борбата за свобода. Тази идея става водеща и в литературното творчество на възрожденските българи. Ботев я представя  в стихотворението „Борба”.

       Борбата за свобода разделя на два полюса смисловото и образното пространство в творбата. На единия полюс са тези, които не участват в нея, защото са се примирили с робската си участ, както и тези, които са станали предатели на идеята за извоюване на свободата. На другия са борците за свобода и лирическият „аз”, който е разбрал, че свободата е както личностна, така и национална категория. Не може отделната личност да е свободна, ако целият народ е поробен. Авторът разкрива своята позиция с помощта на фолклорна и библейска образност и символика.

       Смисловото пространство е полярно разделено в „Борба”. Всички онези, които спят „сън мъртвешки” и не приемат идеята за действена и активна позиция, за борба, с която да бъде извоювана свободата, стоят на този полюс. Техният събирателен образ включва „глупецът”, „богат”, този, който „колко е души изгорил живи,/сироти колко е ограбил”, „обществен тоя мъчител”, „дивак учител”, „поп”, който „пред олтарят бога измамил”, „вестникарин”, за когото „страх от бога било началото на всяка мъдрост”, Соломон, който „казал е глупост между глупците”. Етимологичната фигура „глупост между глупците” подчертава отношението на лирическия говорител. Семантичната опозиция мъдрост-глупост също разкрива тази  позиция. Поетът обобщава -  „стадо от вълци във овчи кожи”. Това са предатели на националната идея и в техния свят царува „тиранство и зло”.

      На другия полюс са борците за свобода, които „в мъки, в неволи мрели”. Тук са „свестните хора, но „свестните у нас считат за луди”. На почит са глупците /”глупецът вредом всеки почита”/. Това е тъжен извод, който кара „кръвта” в „жилите” на лирическия аз „ядно да се вълнува”.

    Така пространствата на доброто и злото се оказват неравномерно разделени. Злото заема голямата част от общественото пространство, а доброто води една  неравностойна борба – „но кажи, що са могли да сторят!”. Смисловата опозиция „свестни” – „глупци” допълва представата за полярно разделеното общество.

     Тази полярност в образната система е изградена с фолклорни, библейски и исторически образи. От родния фолклор са взети образите на „вълците в овчи кожи”, на „звярът”, който може „кожата ти да одере”. „Змиите”, които могат „кръвта ти да изпият”, са както фолклорен, така и библейски символ на злото. Робството и лъжата /”Лъжа и робство на тая пуста земя царува”/ са свързани със съчинителния съюз „и”, между тях поетът слага знак за равенство. Животът в робство е живот в лъжа. „Сънят мъртвешки” също е символичен фолклорен и библейски образ. Той представя отказ от активна позиция, отказ от борба. Сънят е състояние на пълен покой и е пълно отрицание на борбата.

Християнските норми на поведение, които призовават за покорство и несъпротива, също не могат да бъдат приети от лирическия говорител. „Бой се от бога, почитай царя!” – това е правило, което отрича борбата и поетът го определя като „Свещена глупост!” Оксимороните „свещена глупост”, „лъжи свети” разкриват взаимно изключващите се възможности в разделеното от борбата полярно обществено пространство. Анафората „царство” /”царство на подлост, разврат и сълзи,/ царство на скърби – зло безконечно!” в духа на фолклорните приказки представя пространството на злото. Епитетите „кърваво, грешно”, „безконечно”, метонимиите и метафорите /тежка желязна ръка целува,/ лъжливи уста слуша с вяра”, „разум и совест с нея се борят”/ изграждат колективния образ на примирението и покорството.

     Борбата за свобода за поета е не само национална, тя е и лична. Тя е борба за живот с чест и достойнство, с „разум и совест”. За личната си свобода хората се борят „векове цели”, защото „светът, привикнал хомот да влачи,/ тиранство и зло и до днес тачи”. Метафоричните образи на „спомените тежки” и „злобната памет” отвеждат към продължителността на борбата за лирическия аз. Той не може да забрави многобройните си срещи с хора, които са се отрекли от борбата.

Ботев утвърждава позицията, че живот без свобода е живот без прогрес. Покорството, примирението с робството спира както личностното развитие на отделния човек, така и развитието на целия народ. Свободата е необходимост за всеки човек, за всеки народ. Финалът на стихотворението изразява позицията на автора с риторично възклицание: „Хляб или свинец!” Борбата за свобода е разделила на два полюса не само общественото пространство, но и вариантите за избор както на отделната личност, така и на целия народ. „Хляб или свинец” е равнозначно на живот или смърт. Живот в свобода или смърт в робство. Разумът се противопоставя на лъжата, съвестта - на покорството. Борбата е неизбежна: „кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещени конец…” Метафоричният глагол „кипи” изгражда представата за борбата, а епитетът „свещени” утвърждава нейната необходимост.

        Убеден в това, че борба за свобода е единственият правилен избор, поетът отрича всяка възможност за компромиси. И отделният човек, и целият народ трябва да направят своя избор. „Мъртвешкият сън” на хората ще превърне света в „царство на скърби – зло безконечно!”

-->