Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Всеки си има своя пустиня / ЕСЕ

Публикувано: 2018-02-06 12:23:54

    Пред човечеството предстои  един непознат и непредвидим 21 век, изпълнен със социални и технически проблеми. И сякаш сме повече от друг път обладани от материалната фикс идея да осигурим насъщния  хляб и битието си. В забързаното ни съществуване не ни остава много време да се замислим над основните въпроси, които по-често или по-рядко са вълнували предшествениците ни: кои сме ние,  откъде идваме и накъде вървим. Съществува ли отвъдното или всичко е само това - тук и сега? Плод на естественото развитие ли сме,  отразено в Дарвиновото учение, или сме дело на Бог-Творец?Тези въпроси продължават да стоят и пред днешния отруден и почти смазан под товара на тежки психологически и физически тегоби човек. Отговорите са търсени и продължават да се търсят в религията, защото тя е семето на познанието на света, което пониква дори и в най-неплодородната почва. Дори съзнанието, което наподобява духовна пустиня поради липсата на  всякакви зародиши на вярата, може да бъде превърнато в духовен рай, където плодовете на вярата да се множат.

     През  Синайската пустиня  40 години върви Мойсей,  воден от Бог, към “земята, дето тече мед и мляко”, “та да познаете какво значи да бъдете оставени от Мене”. И ние като Мойсей вървим по житейския си път,  прекосяваме своите пустини, натоварени с теглила и мъки и заедно с Бог задаваме въпроса:”Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?” Символната семантика на пустинята и в библейските, и в последвалите ги литературни текстове включва в себе си, от една страна, изпитание за човека, търсещ своя оазис, своята обетована земя, а от друга страна, образно представя трагедията на човешката самота и духовна пустота.

      Пред каквито и   изпитания да е поставен човекът, той трябва да се справи сам с тях. А материалните ни  сълзи са по изтеклото и свършеното самотно  време. Според Маркес 100 години самота под дървото на живота се оказват достатъчни за неговите потомци, за да прозрат трагедията на всечовешката самота /Габриел Гарсиа Маркес “100 години самота”/. Грегор Замза /Франц Кафка”Преображението”/ е превърнат от човек в насекомо и това преображение е извършено от самотата. Всеки човек има  пустееща  необработена част от душата си. Различно при различните хора е само количеството на духовната пустота на самотата.

    Има мигове, когато сами търсим пустинята. И Исус, научавайки за смъртта на Йоан Кръстител,  отива “в пусто място насаме”. Наранени и осъзнали самотата и слабостта си, хората  не спират да търсят оазис за своята душа,  обърнали поглед към Него: ”И в тая пустиня, Господ, Бог твой, те носеше като човек, който носи сина си, по целия път, докле стигнахте на това място”/Евангелие от Марко/. Християнството запълва дупките на  незнанието в човешкото съзнание. Широкото разпространение на тази религия и обявяването й за световна показва, че тя е намерила изчерпаем и разбираем отговор на основните човешки въпроси. Същностна черта на християнството е концепцията за греховността на хората, а религията е средство за усъвършенстване на тяхното съзнание.  Според християнската доктрина целта на човешкото съществуване е да се усъвършенства душата до ниво, в което не може да се греши. В Евангелието от Матея четем: ”Нивата е светът, доброто семе, това са чадата на царството, а плевелите са чадата на лукавия, жетвата е свършекът на света, а жетварите са ангели. И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света”. Самоусъвършенстването на душата е необходимо, но то не може да бъде безкрайно. Страшният съд се оказва краят на този процес. В мотива за страшния съд се оглежда смисъла на битието, който се определя от разбирането и придържането към основните общочовешки ценности. Само така могат да се запълнят празните духовни пространства и да се намери верният път в пустинята. А този път е самоусъвършенстването ни чрез една или друга религия.

    Човекът не може да избяга от самотата си,  от изпитанията, пред които е поставен  от живота и съдбата си. Животът  е непонятен, необхватен, непристъпен като пустиня: ти вървиш напред сред пустота,  воден от надежда и погледнеш – зад тебе е изминалата пустота. И все едно, че нищо, че никога не си минавал оттука. Времето като вятър е заличило следите ти по пясъка. Въображението ти рисува реалност, но в другите измерения на битието се разговаря по други правила и според науката там информацията е трудно разчитаема за жителя  на земята, който е  винаги на пост сам до себе си и  върви сред подвижните пясъци.

 

-->