Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Възхвала на славянската писменост в “За буквите”, Черноризец Храбър

Публикувано: 2018-02-21 13:20:01

    Предположението, че “За буквите” е произнесена на всенародния събор през 893г., когато България приема за официална славянската писменост, е основано на вече осъзнатото по това време право на славяните да имат своя писменост и култура. Родолюбието на автора го е накарало да потърси не само фактите и аргументите, с които да защити това право, но и думите и изразите, подборът на доказателствата, с които да се осъществи възхвалата на славянската писменост.

    В оня ранен девети век, когато се е решавала съдбата на славянската писменост, да просъществува ли тя или да изчезне, се откроява с твърдост, решителност и писателски талант едно загадъчно име, което е свързано с много въпроси – Черноризец Храбър. Той откликва на най-актуалната за епохата тема с произведението “За буквите”. В него авторът си поставя и осъществява задачата да брани делото на Кирил и Методий, да възхвали старобългарската писменост, да защити старобългарската култура. Борбата за утвърждаването на славянската книжнина се води предимно под религиозна форма, но в дълбоката си същност тя не е религиозна, а свтска. Значението, което има творбата за следовниците на нейния автор, се определя от наложилия се в нея светски характер, от защитата на националното ни достойнство, от засвидетелстваната любов към светите братя Кирил и Методий.

    Като исторически паметник “За буквите” е сред най-старите извори за началото, за първите стъпки на славянската писменост. С даването на годината на написването на азбуката /6363, 855 – по византийския календар, 863 – по александрийското летоброене/, Храбър става първият историк на родната култура. Той проследява пътя, лутанията и търсенията на славяните при създаването на азбуката, която е необходима основа за културното и просветно развитие на страната.

    В композицията на “За буквите” се открояват две части – историческа и полемична. В първата Черноризец Храбър проследява опитите на славяните да си създадат своя азбука, а във втората подрежда факти и аргументи, за да защити вече създадената азбука. Своеобразен център /композиционен и идеен/ е създадената азбука. Цялото произведение прокарва демократичната идея, че всеки народ трябва да има своя азбука, да твори на роден език, да гради собствена култура.

    Всеки ред разкрива умението на Храбър да изобличи враговете, да потърси логиката, дълбоката същност на фактите, да се докаже на чия страна е правото, да бъдат убедени в това право всички възприематели на творбата. Срещу конкретните нападки той отправя точно подбрани факти, нетърпящи двусмислено тълкуване съждения, категорични доказателства. Всичко това е поднесено с искреност и увереност в правотата на твърденията. Писателят не приема несъстоятелните доводи, че славянската писменост не е създадена от Бога. Той не скрива иронията си: “И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: “И имаше дъска, изписана на еврейски, римски и елински”. А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога. На това какво да кажем или що да речем на такива безумци?” Тази триезична теория на опонентите на славянското писмо се приема с възмущение от автора. Той не постига спокоен тон на повествование, когато му се налага да говори за хора, “безумци” и “окаяни”, които не са прозрели ясната житейска истина, че славянската азбука е необходима и затова ще заеме своето място в културното развитие на славяните.

      Черноризец Храбър не остава безразличен и към твърдението, че славянската азбука не е съвършена, а продължава да се усъвършенства. Той изтъква, че същото е било някога и с гръцката азбука. Защото наистина е много по-лесно да се създаде азбука и после да се нагласи, да се изгладят нейните несъвършенства, отколкото да бъде съвършена още при създаването си. В този момент защитата прераства във възхвала. Стремежът към документиране на фактите кара Храбър да проследи възникването на гръцката азбука със съвършена точност. Разказва ни как в продължение на много години много мъже създават азбуката им. Първият изнамира 16 букви, вторият още 3 и т.н., а после 70 мъже извършват превода на богослужебните книги. Със същият документален стил са проследени трите етапа, през които преминават славяните до изнамирането на своята азбука. Първият – “черти и резки”, вторият /след покръстването/ - гръцкото писмо и третият – делото на Константин Философ.

     От многото обвинения  към славянското писмо Храбър се спира на три. Дава им аргументирани отговори. Първото е свързано с броя на буквите /защо 38, а не 24, както в гръцката азбука/, второто разглежда триезичната теория, а третото е свързано с това, че славянската азбука не е уредена добре, защото все още се оправяла. Тук авторът не се заема да отхвърли обвинението, а отхвърля идеята, че преправянето е несъвършен процес. Храбър приема поправянето на буквите като закономерност и прави логическият извод, че най-важното е да се създаде, лесно е да се поправи вече създаденото. Популярността на свети Константин Философ е още един аргумент в полза на славянската писменост. Всички славянски учители и книжовници знаят за делото на Кирил и Методий, а за гръцките – не. Така авторът постига двойна възхвала – на Кирил и на славянския народ, който е прегърнал неговото дело. Творецът разкрива пред възприемателите на творбата съвършенството и предимствата на славянската азбука пред гръцката. Много книжовници в течение на дълги години съставят гръцката азбука, докато Кирил см съставя славянската. Така логично и естествено е направен изводът: “Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници”. С тези редове авторът се откроява като един от първите, които документират любовта към Солунските братя.

    Полемическото майсторство на Черноризец Храбър отрежда на творбата му ролята на едно от най-значимите полемични произведения на 9- 10 век. Линията, начертана от Константин Кирил Философ в “Беседа против триезичниците”, е продължена от Черноризец Храбър. Основните моменти са построени по един и същ начин – с редуването на теза и антитеза. Използват се често аналогия и контраст. Чрез контрасти като езичник – християнин, гръцките книжовници са много – Константин Философ е само един, се показват предимствата и се възхвалява славянската писменост. Интересен е фактът, че за разлика от повечето старобългарски книжовници при Черноризец Храбър цитатите от Библията са сведени до минимум. Само два са и според литературната критика са цитирани по памет. Черноризец Храбър свободно използва знанията си, за да създаде тази новаторска апология на славянската писменост.

    С възторжената си мотивирана и убедителна защита Черноризец Храбър не само затвърдява позициите на създадената славянска писменост, но и я издига на по-високо равнище от гръцката. Искреността, с която той гради своята защита, определя прерастването на защитата във възхвала. Демократизмът в съчетание с родолюбието прави “За буквите” актуална и днес. Черноризец Храбър продължава да ни напомня, че Солунските братя са ни дарили не просто с писменост, която е необходима предпоставка за развитието на всяка култура, но и с демократична идеология, изключваща национализма на миналите и бъдещите “триезичници’.

-->