Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Глагол. Дефиниране на понятието. Видове – преходни и непреходни, лични и безлични, възвратни и невъзвратни

Публикувано: 2016-12-15 21:24:01

 

 

Дефиниране на понятието. Системата на глагола в българския език е добре развита. За разлика от системата на имената тя е запазила богатството на старобългарската глаголна система и е придобила нови категории. Глаголът е дума, която означава действие или състояние, свързано с глаголно лице /производител или застъпник на действието или състоянието/, напр. бера, чета, пиша. Сред най-характерните особености на българския глагол е добре развитата категория време – има форми за девет различни глаголни времена. Също важна особеност е наличието на специално /преизказно/ наклонение за изразяване на несвидетелска модалност.

Видове глаголи

Според някои особености на своето лексикално значение глаголите се делят на преходни и непреходни:

Преходни

Глаголи, при които действието преминава от деятеля върху друг обект, който се засяга от това действие, се наричат преходни. Напр. Вчера обрахме ябълките. Името на обекта, който се засяга направо и изцяло от действието на преходен глагол, е пряко допълнение. Преходните глаголи се познават по това, че към тях може да се постави въпрос Кого? /за лице/ или Що?/за нелице/.

Непреходни

Те изразяват действия, които не могат да преминават от деятеля върху други обекти, като ги засягат направо или изцяло. Отношението към обектите при тези глаголи се изразява с някой предлог /вървя по улицата, връщам се от работа/. Името на обекта, който има косвено отношение към действието на непреходен глагол, е непряко допълнение. /Той мислеше за учителката.

Глаголи с двояка съчетаемост: като преходни и непреходни – това се дължи на факта, че един и същ глагол може да се употреби като преходен и като непреходен, напр.:минаваме границата и минаваме през границата.

 

 

 

 

Според обстоятелството дали глаголната форма съдържа в значението си представа за глаголно лице или не глаголите се делят на лични и безлични:

Лични

Лични глаголни форми са тези, чиито форми съдържат в значението си представа за глаголно лице /субект на действието /Ученикът чете./

 

Безлични

Безлични са тези глаголи, чиито форми не съдържат в значението си представа за глаголно лице. Тяхната форма е третолична, т.е. те имат форма за 3 л., ед.ч., напр. вали, гърми, свечерява се. Безличните глаголи означават:

  • Природни явления /съмва се/

  • Телесни и душевни състояния /срам ме е/

  • Безлично изразяване на липса, наличие, възможност, необходимост /има, няма, трябва, изглежда/. Когато сказуемото е изразено с безличен глагол, в изречението не може да има подлог.

Някои от посочените безлични глаголи могат да се употребяват и като лични, щом като е изразено глаголното им лице, напр.Тук вали много дъжд.

 

По форма глаголите в българския език се делят на възвратни и невъзвратни:

Възвратни

Възвратните глаголи се образуват от преходни глаголи с помощта на възвратното лично местоимение СЕ или от преходни и непреходни глаголи с помощта на възвратното местоимение СИ, напр. мия – мия се, мисля – мисля си

Невъзвратни

Невъзвратни глаголи са тези, които не съдържат в състава си възвратното лично местоимение СЕ /за винителен падеж/ или СИ /за дателен падеж, напр. чета, давам, събирам.

 

В зависимост от това, дали съдържат една, или повече коренни морфеми, глаголите биват прости и сложни:

Прости

Те съдържат една коренна морфема – бер-а

Сложни

Сложни са тези глаголи, в състава на които има повече от една коренна морфема или самостойна дума /боготворя, главоболя/.

 

-->