Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Делото на Св.св. Кирил и Методий като културен подвиг / “За буквите” от Черноризец Храбър / ЛИС

Публикувано: 2018-02-22 10:32:10

     Предположението, че “За буквите” е произнесена на всенародния събор през 893г., когато България приема за официална славянската писменост, е основано на вече осъзнатото по това време право на славяните да имат своя писменост и култура. Родолюбието на автора го е накарало да потърси не само фактите и аргументите, с които да защити това право, но и думите и изразите, подборът на доказателствата, с които да се осъществи възхвалата на славянската писменост и да се разгледа делото на Св. св. Кирил и Методий като културен подвиг.

     В оня ранен девети век, когато се е решавала съдбата на славянската писменост, да просъществува ли тя или да изчезне, се откроява с твърдост, решителност и писателски талант едно загадъчно име, което е свързано с много въпроси – Черноризец Храбър. Той откликва на най-актуалната за епохата тема с произведението “За буквите”. В него авторът си поставя и осъществява задачата да брани делото на Кирил и Методий, да възхвали старобългарската писменост, да защити старобългарската култура. Борбата за утвърждаването на славянската книжнина се води предимно под религиозна форма, но в дълбоката си същност тя не е религиозна, а светска. Значението, което има творбата за следовниците на нейния автор, се определя от наложилия се в нея светски характер, от защитата на националното ни достойнство, от засвидетелстваната любов към светите братя Кирил и Методий, от преклонението пред техния културен подвиг.

      Като исторически паметник “За буквите” е сред най-старите извори за началото, за първите стъпки на славянската писменост. С даването на годината на написването на азбуката /6363, 855 – по византийския календар, 863 – по александрийското летоброене/, Храбър става първият историк на родната култура, който документира културния подвиг на светите братя.

      В композицията на “За буквите” се открояват две части – историческа и полемична. В първата Черноризец Храбър проследява опитите на славяните да си създадат своя азбука, а във втората подрежда факти и аргументи, за да защити вече създадената азбука. Своеобразен център /композиционен и идеен/ е създадената азбука. Цялото произведение прокарва демократичната идея, че всеки народ трябва да има своя азбука, да твори на роден език, да гради собствена култура.

      Защитата на славянската азбука прераства във възхвала, а делото на светите братя е разгледано като своеобразен културен подвиг. Стремежът към документиране на фактите кара Храбър да проследи възникването на гръцката азбука със съвършена точност. Със същият документален стил са проследени трите етапа, през които преминават славяните до изнамирането на своята азбука. Първият – “черти и резки”, вторият /след покръстването/ - гръцкото писмо и третият – делото на Константин Философ.

      От многото обвинения  към славянското писмо Храбър се спира на три. Дава им аргументирани отговори. Първото е свързано с броя на буквите /защо 38, а не 24, както в гръцката азбука/, второто разглежда триезичната теория, а третото е свързано с това, че славянската азбука не е уредена добре, защото все още се оправяла. Храбър приема поправянето на буквите като закономерност и прави логическият извод, че най-важното е да се създаде, лесно е да се поправи вече създаденото. Популярността на свети Константин Философ е важен аргумент в полза на славянската писменост. Всички славянски учители и книжовници знаят за делото на Кирил и Методий, а за гръцките – не. Така авторът постига двойна възхвала – на Кирил и на славянския народ, който е прегърнал неговото дело. Творецът разкрива пред възприемателите на творбата съвършенството и предимствата на славянската азбука пред гръцката. Много книжовници в течение на дълги години съставят гръцката азбука, докато Кирил сам съставя славянската. Така логично и естествено е направен изводът: “Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници”. С тези редове авторът се откроява като един от първите, които документират любовта към Солунските братя и възприемат тяхното дело като културен подвиг.

       Демократизмът в съчетание с родолюбието прави “За буквите” актуална и днес. Черноризец Храбър продължава да ни напомня, че Солунските братя са ни дарили не просто с писменост, която е необходима предпоставка за развитието на всяка култура, но и с демократична идеология, изключваща национализма на миналите и бъдещите “триезичници’.

 

-->