Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Дон Кихот за възвишения човек, за нуждата от героизъм, за доброто и злото в човешкия живот /1 част, 18 глава/ "Дон Кихот", Сервантес

Публикувано: 2018-02-20 20:39:45

     Ако можеше твърдението на Дон Кихот: “Мислите и поривите ми са насочени винаги към благородната цел да правя всекиму добро, никому зло” да зазвучи като пословица, то несъмнено бихме го чули и от Санчо Панса. Девизът на господаря: “Бъдете винаги честни!” е девиз и на неговия оръженосец. По пътищата на Испания те търсят героизъм и в тяхното търсене се оглежда всъщност нуждата от героизъм.

    Факт е, че героични дела героите на Сервантес не извършват. Романът идва с посланието, че търсенето на героизъм е по-важно от извършеното геройско дело. Не героизмът, а стремежът към него, не героични дела, а нуждата от тях са истински важните. Защото нуждата от героизъм е нужда от затвърждаване на доброто начало за възвишения човек.

      В 1 част, 18 глава Дон Кихот вижда две стада овце и овни, които взема за две враждуващи войски и съответно влиза в битка на страната на по-слабата /според него/ войска. През нощта срещат погребално шествие, което изглежда на Дон Кихот като призраци, които носят смъртно ранен рицар. Героят на Сервантес отново се впуска в битка и разпръсва свещениците из полето. На един от тях Дон Кихот казва, че „неговото призвание е да странства по света, да се бори с неправдите и да наказва злочинствата”. Въображаеми или истински, неправдите съществуват, злото е реалност и всяка борба с него е героизъм. Пострадалият свещенослужител не разбира: „Не ми е много ясно как се борите срещу неправдите, защото аз нямах никаква вина, а вие ме съборихте на земята и ми счупихте крака, който няма да се оправи, докато съм жив. Казвате, че се опълчвате срещу злосторствата, но нанесохте на мене непоправимо зло”. Така намеренията и делата на Дон Кихот разкриват размитите граници на понятията добро и зло в човешкия живот.

     Желанието да се бориш за благото и доброто на другите е разумно, но колкото и абсурдно да звучи, безумно се оказва превръщането на пасивното желание в активна жизнена позиция. Идалгото е защитник на обидените и оскърбените. Той с гордост заявява това – “Аз съм храбрият Дон Кихот де Ла Манча, покровител на обидените и онеправданите”. В илюзорната си реалност възвишеният герой на Сервантес търси доброто и героизма. Продължава да ги търси и нашето съвремие. Човечеството няма да се откаже от  идеята, че човешката доброта е постижима, че тя не е просто една мечта.  

-->