Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Дон Кихот за своето желязно време /2-ра част, 1 глава и 1-ва част, 2 глава/ "Дон Кихот", Сервантес

Публикувано: 2018-02-20 20:46:01

    В романа „Дон Кихот” от Сервантес контрастът между господаря и неговия оръженосец е физически, външен и социален, еднаквостта им е духовна, защото и двамата са рожба на едно и също време, рожба на дисхармонията между мечта и реалност. И двамата търсят духовните граници на човешките дела. А рицарят от Ла Манча споделя с тъга: “Боли ме сърцето, загдето се посветих на странстващото рицарство в такова подло време, каквото е днешното”.

   Дон Кихот извежда характеристиката на своето време, като отчита подмяната на стойностите: „Днес обаче тържествуват мързелът над прилежанието, безделието над труда, порокът над добродетелта, нахалството над доблестта, теорията над практиката…Точно обратното е било през златните векове”.

    Във втора част, първа глава Дон Кихот определя времето, в което съдбата му е отредила да живее като „покварен век”: „Ала нашият покварен век не е достоен да се радва на това велико благо, на което се наслаждаваха миналите векове, когато странстващите рицари смятаха за свой дълг да бранят кралствата, да закрилят девиците, да помагат на сираците и невръстните, да наказват надменните и възнаграждават смирените”. В този „покварен век” Дон Кихот не открива хора с „юначни сърца”, които биха извършили „подвизи, достойни да бъдат описани не на пергамент, а да се излеят от бронз”. Липсата на добродетел, прилежание, труд, доблест и практически умения във всяко дело превръщат времето в покварено.

    Размислите на Дон Кихот за „нашия покварен век” обобщават мисловния опит на изминалите векове и изпращат послание към бъдещото човечество за необходимостта от оцеляване на идеалите в неидеалната действителност. Странствайки в своето желязно време Дон Кихот вярва, че „Щастливо ще бъде времето и щастлив ще бъде векът, когато ще станат известни славните ми подвизи, достойни да бъдат излети от бронз, издялани от мрамор или изобразени на платна, за да се запазят в паметта на поколенията.”

-->