Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ИМЕТО – УКАЗАНИЕ ЗА ДУХОВНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА във възрожденските творби

Публикувано: 2018-02-20 13:09:41

    През Възраждането “назоваването“, името се оказва по-значимо от универсализираната изреченост. Тази доминанта на името, която префункционализира целия смисъл на текста и издига ролята на споменавания.”/23/. За важността на името е показателен един от очерците на И. Радев в кн. “Любовните истории и авантюризмът на българина”, който разказва за съпругата на възрожденеца Никола Икономов – Станка-Николица Спасо-Еленина. Тази патриархална съпруга отстоява официално изкованото от нея свое име с вътрешна свобода и еманципираност. Станка-Николица е учителка и модерна жена с публично присъствие в духовното пространство. Нейното самонаричане е жест, показателен за раждащата се българска модерност. Така че Станка-Николица Спасо-Еленина е жената, която институира себе си, духовната и социалната си идентичност.

    В изследването си “Кажи му името” Юлия Николова стига до извода: “Истински модерното (като светоусещане) именуване през този период се осъществява чрез осъзнатото връщане към българското - като памет или етносемиотичен знак.”/24/. Потвърждение на това ще открием, ако проследим имената на героините от повестите на Каравелов – те са български и са натоварени с определена символика. В имената Каравелов открива проекции на националното самосъзнание и самопознание.

      Името във възрожденската литература често се взема направо от живота, от живата легенда, от истинската история, от фолклорната творба и този факт е във връзка със стремежа на възрожденския писател към постигане на достоверност в творбата. Много от персонажите на Каравелов имат реални прототипи / например прототипът на хаджи Ничо е Христо Георгиев, председател на Добродетелната дружина, прототипът на хаджи Генчо е хаджи Геро Добрович Мушек, известен копривщенски учител, певец в черквата, епитроп и баща на Найден Геров/. Заглавията на повестите на Каравелов са свързани с името на един от персонажите, но с това не се изчерпва обхвата на изображението. Името от заглавието определя мястото на конкретната личност в цялостната картина.

     Като цвете е красива Латинка /”Войвода”/, която носи име на цвете и в деня на сватбата си “турила тя на главата си венец от черешова пръчка, която беше обвита с всякакви цветя”. Името в творбите на Каравелов дава указания за духовната характеристика и външния вид на героинята. Името на Добра, посестримата на Дончо /”Дончо”/ означава качество на характера и е с пожелателен характер. На друг тип семантика залага писателят при избора на име на Найда от “Турски паша”. Нейното име е свързано с мотива за подхвърленото дете. Скитническата и страдалческата й участ  е подсказана от писателя чрез избора на име. Българите приемали, че ако на подхвърлени и изоставени деца се даде име Найден / Найда /найден-намерен/, те избягват проклятието /”такъв му бил късметът”/ и ще доживеят до дълбока старост. Магическата сила на името може да препазва от беди и нещастия и в търсене на закрила е смисълът, заложен в името на Божана /”Турски паша”/. Бела се казва девойката от “Турски паша”, която е продадена робиня и не понасяйки това, се обесва. За нея калугерката казва: “Сирота мъченица! А ние христиените, уважаваме само калугерите и калугерките и мислиме, че само тия са светии”. Името на тази девойка се свързва с белия цвят, който символизира чистота, светлина. Чист и светъл остава образът на Бела в съзнанието на калугерката.

    И точно по времето на зараждащата се родна модерност, когато Станка-Николица Спасо-Еленина самонарича себе си с толкова имена, някои от героините на Каравелов са оставени без собствени имена. Такава е Неновица от “Маминото детенце”. Тя е централен персонаж, но присъства в повествованието само с името на мъжа си. През Възраждането е често срещано явление жените да приемат имената на своите съпрузи и с тях да се идентифицират в конкретната общност. За жената на Петър Бамнята в повестта “Маминото детенце” Каравелов казва: “Жената на бая Петра, на която името едно време е било Нена и която в сегашното време се нарича просто Петровица Бамнята…” Но в случая с Неновица причината тя да остане без собствено име не се свежда до съществуващата традиция, а е свързана с целта на автора, който разкрива духовната и физическа същност, еднаквост на двамата съпрузи.

ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

2.  Петко Тотев “Сатиричният роман на Каравелов”

3. Дочо Леков “В света на белетриста Блъсков” – “Българска възрожденска литература, т.1, С., 1988г

4. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.95/

5. Г.С. Раковски, Събрани съчинения в четири тома, т.4, С., 1988г., с.24

6. Анна Алексиева “Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране”

http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm

7. Йордан Х.Константинов – Джинот “Бог” в кн.”Българин съм”, В.Търново, издателство “Абагар”, стр.34

8. Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

9. Николай Чернокожев “Турски паша – менталности и разказване” в сп.”Български език и литература”, кн.5, 1993г

10. Николай Аретов  “Каравеловите повествования за страданията на българското племе’ – www.slovo.bg

11. Любомир Георгиев “Проявления на модерното у българската католическа емиграция през 18 век” - http://c18.slovar.org.uk/modernoto/lgeorgiev.htm/

12. Юлия Йорданова “Традиционни образи на “своето и чуждото в новата българска литература” -

http://liternet.ida.bg/publish5/iuiordanova/avtoreferat.htm

13. Георги Чобанов “Българска литература и европейски позитивизъм” http://liternet.bg/publish/gchobanov/pozitiv.htm

14. . Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

15. . Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

16. Лев Воробьов, “Л. Каравелов”, С., 1985г.

17. фразата на Хайзенберг се цитира в Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис, 2002г., с.409

18. Д. Леков “Читателят в творческия свят на възрожденския писател” – “Българска възрожденска литература”, т.2, С., 1988г.

19. Л. Каравелов “Такива са нашите просветители” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1985г.

20. Л. Каравелов “Българо-турската столнина Русчук” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1986г.

21. Цветан Ракьовски “Записките и спомените – принципите на масовото четиво” -http://liternet.ida.bg/publish4/crakiovski/zapiskite.htm

22. Албена Бакрачева “Близост в различията” - http://web.hit.bg/alba/public/similar/sim-3.htm

23. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

24. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

25. Илия Конев “Илия Блъсков – живот и дело”, С., 1969г.

26. Любомир Георгиев “Каравеловата повест “Българи от старо време”, С., 1965г.

27. http://www.operavarna.bg/news_bg_other.php?page=news_show&nid=63

28. Райна Гаврилова “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г., с.94

-->