Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ И ТИПИЗАЦИЯ на образите във възрожденските творби

Публикувано: 2018-02-20 12:58:27

      При изобразяване на характерите възрожденските белетристи рядко постигат индивидуализация на образите. Според Н. Чернокожев /15/ в “Хаджи Ничо” “персонажите присъстват в разказа като марионетки, случките са вариации на една и съща тема”. Макротекстът на творбата се оказва очерталия се контраст между света на персонажа и значимостта на историческите събития. За да открием индивидуалната същност на персонажите  е необходим синхронен и диахронен поглед върху възрожденските повести, обединяващи старото патриархално и новото възрожденско мислене. Доминантата на човешкото съществуване през Възраждането е стремежът за принадлежност към колектива. Отъждествяването с другите е важно и в същото време то игнорира индивидуално-личното. Индивидуалността би влязла в противоречие със знаковостта на възрожденското общество.

     В повестите често се срещаме с марионетъчни персонажи, а през следващите етапи от развоя на родната литература все по-ярко се откроява стремежът към търсене на индивидуалното у героите. И тогава, когато са налице образци в това отношение, вече изградилата себе си система от персонажи със своя собствена физиономия се връща отново към онези първи стъпки, направени от Каравелов, Друмев и Блъсков към марионетъчните образи от възрожденската литература, но мотивацията за тяхното създаване е съвсем различна, както и друг е смисълът, който авторът, носител на ново модерно световъзприемане, влага в тяхното съдържание.

      Маниер на типизация при Блъсков например е включването на героите в картини на цялостно пресъздаване на битови обичаи, които са обобщаващи. Така се типизира персонажа, обвързва се с черти, които надхвърлят индивидуалното и конкретното. Л. Воробьов /16/ приема за слабост на Каравелов еднотипните външни портрети, но в същото време отбелязва, че вътрешните са по-богати, имат своя индивидуалност, въпреки че Каравелов доразказва това, което не може да изобрази и това налага присъствието на речите и поученията на героите.

     И В. Друмев не копира, не възпроизвежда само действителност, реалност, а твори нови типове, нови модели. Той избира от хаоса на типичното онова, което ще премине през неговата душевност и облича копнежите си в живот, има способността да открива в различното еднаквото. Той успява да съедини стоящи далеч един от друг в съзнанието образи, защото се вглежда в тяхната душа. Така тези образи встъпват в диалог. Стремежът на писателя към обобщения с най-широк обхват разкрива неговата представа, че истината има йерархически облик.

       Образите в повестите на Каравелов, Друмев и Блъсков са стъпка напред по отношение на неизбежното развитие на изкуството в посока на все по-голяма индивидуализация на личността. Защото за тях индивидуалната съдба е не просто лист, а корен от дървото на живота.

ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

2.  Петко Тотев “Сатиричният роман на Каравелов”

3. Дочо Леков “В света на белетриста Блъсков” – “Българска възрожденска литература, т.1, С., 1988г

4. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.95/

5. Г.С. Раковски, Събрани съчинения в четири тома, т.4, С., 1988г., с.24

6. Анна Алексиева “Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране”

http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm

7. Йордан Х.Константинов – Джинот “Бог” в кн.”Българин съм”, В.Търново, издателство “Абагар”, стр.34

8. Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

9. Николай Чернокожев “Турски паша – менталности и разказване” в сп.”Български език и литература”, кн.5, 1993г

10. Николай Аретов  “Каравеловите повествования за страданията на българското племе’ – www.slovo.bg

11. Любомир Георгиев “Проявления на модерното у българската католическа емиграция през 18 век” - http://c18.slovar.org.uk/modernoto/lgeorgiev.htm/

12. Юлия Йорданова “Традиционни образи на “своето и чуждото в новата българска литература” -

http://liternet.ida.bg/publish5/iuiordanova/avtoreferat.htm

13. Георги Чобанов “Българска литература и европейски позитивизъм” http://liternet.bg/publish/gchobanov/pozitiv.htm

14. . Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

15. . Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

16. Лев Воробьов, “Л. Каравелов”, С., 1985г.

17. фразата на Хайзенберг се цитира в Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис, 2002г., с.409

18. Д. Леков “Читателят в творческия свят на възрожденския писател” – “Българска възрожденска литература”, т.2, С., 1988г.

19. Л. Каравелов “Такива са нашите просветители” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1985г.

20. Л. Каравелов “Българо-турската столнина Русчук” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1986г.

21. Цветан Ракьовски “Записките и спомените – принципите на масовото четиво” -http://liternet.ida.bg/publish4/crakiovski/zapiskite.htm

22. Албена Бакрачева “Близост в различията” - http://web.hit.bg/alba/public/similar/sim-3.htm

23. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

24. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

25. Илия Конев “Илия Блъсков – живот и дело”, С., 1969г.

26. Любомир Георгиев “Каравеловата повест “Българи от старо време”, С., 1965г.

27. http://www.operavarna.bg/news_bg_other.php?page=news_show&nid=63

28. Райна Гаврилова “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г., с.94

 

-->