Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Изразни средства в поезията на Ботев

Публикувано: 2017-12-05 15:39:55

Изразни средства в поезията на Ботев

1.„Майце си“

  • Метафори – „та мойта младост, мале, зелена/ съхне и вехне люто язвена?!“, „аз веч тлея“, „сърце догаря“, „измръзнат жили“, „за вси желби приготви яма“/
  • Анафора /“ти ли си“/
  • Синтактичен паралелизъм /“Ти ли си, мале, тъй жално пела,/

ти ли си мене три годин клела„;   „пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!“/

  • Инверсии – „прегръдки твои мили“, „душа страдна”, „сърце младо”, „братя мили”
  • Реторични фигури /реторични въпроси – „… и срещам това, що душа мрази?”, реторични възклицания – „Но за вси желби приготви яма!”/
  • Метонимия – „мойта младост слана попари”
  • Епифора

Отде да знаят? Приятел нямам

Освен теб, мале, никого нямам

- Полисиндетон /многосъюзие, стилна фигура, която се изразява в неколкократна употреба на едни и същи съюзи в едно изречение/ - „Баща и сестра и братя мили”

2.„Елегия“

-   Етимологична фигура – „люлка люлее”

  • Метафори /“робска люлка“, „ръжда разяда глозгани кости” /
  • Символика /напр. християнските символи -  „Тоз ли що спасителя прободе/ на кръста нявга зверски в ребрата“?,“Юда“, Лойола /Игнасиус Лойола е основателят на Йезутския орден, резлигиозен фанатик, който оставя максимата, че целта оправдава средствата/
  • Оксиморон /“сган избрана“, „слепци с очи“, „предател верен“/
  • Реторични въпроси /“ Кажи ми, кажи, бедний народе,/ кой те в таз рабска люлка люлее?
  • Инверсии

пот от чело / кървав се лее над камък гробен

  • Алитерации – на С, М  /”смок е засмукал”/, на Р, З, Д – „ръжда разяда глозгани”
  • Метонимия /”е в хомот нашата шия”

3.„Към брата си“

- Метафори – „душата ми в огън тлее“,  „мисли бурни”, „сърцето ми в люти рани”, „безумно как играе/ в отзив на плач из народа!”

  • Инверсии – „глупци неразбрани”, „Отечество мило”, „гроб печален”, „свят коварен”, „глас искрен, благороден”,  „глас божий - плач народен”
  • Оксиморон – „Мечти мрачни”
  • Синтактичен паралелизъм

„душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.”;

„глас божий - плач народен”

- Реторични фигури /реторични въпроси – „ах, ръка си кой ще турне/

на туй сърце, дето страда?”, реторични възклицания -  „Никой, никой!”

- Полисиндетон – „нито радост, ни свобода”

- Епифора -

Нищо, нищо! Отзив няма

пък и твойта й душа няма

4.“Делба“

- Анафори

и мисли еднакви ний таим,

и вярвам, че в светът за нищо

ще търпим и присмех глупешки,

ще търпим, но няма да охнем

- Метафори - „Спътник ни са били в животът/ страдания, бедност”, „Ще делим ний хорски укори”, „И глава ний няма да сложим/ пред страсти и светски кумири”

- Алитерация на Д – „последната делба да делим”

- Инверсии – „присмех глупешки” „мъки човешки”,  „дума заветна”,  „мисли еднакви”

5.„На прощаване“

- Метафори - „тежка чужбина”, „тиха усмивка”, „куршум пропей”, „със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват...”

  • Метонимия /“пък…каквото сабя покаже“/
  • Апосиопеза /замълчаване, недоизказване, прекъсване на речта под влияние на силни чувства, в писмената реч се изразява чрез многоточие/ - „пък... каквото сабя покаже“, „Пък тогаз... майко, прощавай!“, „Но... стига ми тая награда“

- Синекдоха – „бащино огнище”

  • Спирално повторение /мезофора/

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

- Етимологична фигура – „черни чернеят“,  „кълни, майко, проклинай” „Прости ме и веч прощавай!”

  • Синтактичен паралелизъм

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да ходим да се скитаме

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

  • Анафори

 „там“

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

………………………..

„жив и здрав”

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

  • Реторични фигури /реторични възклицания – „Прости ме и веч прощавай!, ”ах, утре като премина/ през тиха бяла Дунава!”/
  • Алитерация на Р /”турска черна прокуда”/, на С /”и с сърце сичко”/
  •  Полисиндетон -  „да ходим да се скитаме”
  • Градация – „немили, клети, недраги”
  • Инверсии – „сърце мъжко, юнашко”, „либе хубаво”, „майко юнашка”, „и на глас тичам народен”, „братя невръстни”, „сърца мили”,

„дрехи войнишки”, „левове златни”

- Антонимия

Тъжно щеш, майко, да гледаш/ ти на туй хоро весело”

„на стари гърди и млади...”

„силно да любят и мразят...”

„пътят е страшен, но славен”   

6.„До моето първо либе“

  • Етимологична фигура / „млад съм аз, но младост не помня”
  • Метафори – „чувства си в калта увирах”, „любов не грее/ и не можеш я ти събуди”, „ как пее гората”, „сърце ранено”, „думи отровни”, „бури вековни”, „гинат сили и младост”, „Сърце ми веч трепти - ще хвръкне”, „ сабля ги свива на венец”, „Кървава да вдигна напивка”
  • Апосиопеза - Там... там буря кърши клонове
  • Метонимия /“не вливай в сърце ми отрова“/
  • Алитерация /на съгласната Р – „бРат бРата пРодава“/, на З /” сърце зло в злоба”
  • Асонанс /на гласната Е  - „щЕ ми викнЕ, запЕЕ“/
  • Анафори /“чуй“, „запей“, „как“/

Забрави туй време, га плачех

Забрави ти онез полуди

Там, де земя гърми и тътне

Там... там буря кърши клонове

  • Реторични фигури /реторични обръщения – „запей ми, девойко, на жалост“, реторични въпроси – „но чуйш ли как пее гората?“, „кой глас ще ми викне, запее?“, реторични възклицания – „що любя и за що милея!..“./ /реторика=риторика/дублети/
  •  Инверсии – „песен любовна”, „поглед мил”, „скръб дълбока”, „глас чуден”
  • Синтактичен паралелизъм

чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

       7.“Хаджи Димитър“

  • Анафори

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Кажи ми, пък ми вземи душата

  • Асонанс

на Е – 17 пъти гласната Е в една строфа:

НастанЕ вЕчЕр – мЕсЕц изгрЕЕ,

звЕзди обсипят сводът нЕбЕсЕн;

гора зашуми, вятър повЕЕ, –

Балканът пЕЕ хайдушка пЕсЕн!

- Алитерации / на П - и певци песни за него пеят /

  • Символика /орлицата, вълкът, соколът, Балканът/
  • Инверсии – „сила мъжка”, „трева зелена”
  • Метафори – „слънцето спряно сърдито пече”, „млъкни, сърце”, „него жалеят земя и небе, звяр и природа”
  • Синтактичен паралелизъм

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена

земя и небе, звяр и природа

гора зашуми, вятър повее

  • Хипербола – „уста проклинат цяла вселена”
  • Апосиопеза /” и тоя юнак... Но млъкни, сърце”
  • Етимологични фигури /певци песни за него пеят /
  • Оксиморон / „вълк му кротко раната ближи”/
-->