Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Икономика / Конкуренция и глобализация - предизвикателства пред българската икономика

Публикувано: 2016-11-13 11:30:47

 

Конкуренция и глобализация – предизвикателствата пред българската икономика

       Интелектуалното и материалното развитие на човека е пряко свързано с количеството информация, която той приема. Ето защо от древността човек се стреми към добиване на повече знания за заобикалящата го обективна действителност.  Днес в желанието си да опознае в още по-голяма степен света около себе си човекът унищожава  почти всички пречки,  които стоят  срещу познанието.

            Информационните ограничения във времето и пространството изчезват  напълно в глобализирания свят, а конкуренцията  става  движещата сила по отношение на човешкия прогрес. Това са изключително полезни процеси,  защото позволяват на индивида  да се развива с по-бързо темпо в духовен и материален план. Заедно с положителните черти обаче има и отрицателни. Информационната претовареност  често води до отрицателни изменения в човешката психика. Стресът и други психични заболявания са резултат от динамичния начин на живот. Големият информационен поток води понякога  и до алиенация,  обезличаване  компютъризиране на личността .

        Глобализацията и конкуренцията отправят своите предизвикателства и пред българската икономика. В частния бизнес още в първите години на прехода след 1989 г се появяват  хора,  които се ориентират  към създаване на собствен бизнес, процесът се активизира през  последвалите до днес години. Но за глобализацията и конкуренцията се необходими стабилни държавни институции, които да създават закони за съответните сектори и такива, които да следят за тяхното спазване. Също така е необходима и работеща административна система, която да сътрудничи. Още в началото на прехода в частния бизнес навлизат така наречените частни монополисти – те са  чисто законно допуснати на пазара поради дългото забавяне на законите за сектора. Тези монополи от нов вид нанасят удар върху развитието на конкуренцията, а също така оказват голямо влияние върху мисленето на хората. Голяма част от българите стигат до извода, че бизнес по честен начин не може да се прави. Това води  до недоверие на хората към зародилия се нов сектор.

       Големите размери на корупцията в държавно-административния апарат са един от основните проблеми за хората, занимаващи се с частен бизнес. Социологическо изследване, направено от Института по социология към БАН с хора, занимаващи се с частен бизнес, показва, че 61% от   анкетираните мислят, че подкупът е отговор за решаване на голяма част от административните проблеми, повече от половината са имали спънки и проблеми с администрацията, а повече от 2/3 от изследваните хора отчитат, че е съвсем нормално да се дават подкупи, защото такива са времената и това е необходимо,  за да може бизнесът да върви добре. Катастрофални са резултатите от това социологическо проучване както от гледна точка на държавно-административния апарат, така и от тази на гражданско поведение. Държавата и администрацията създават правила, които потъпкват нормите на лоялност и създават морал от нов тип, в който правилата са ясни, тарифите също. Хората не протестират, но и икономиката и държавата не функционират както трябва, а за конкуренцията място няма, когато е поставена при такива условия.

            Развитието на техниката довежда  до унищожаване на информационните граници във времето и пространството и разширява пътя, по който уверено крачи конкуренцията. Благодарение на телефона,  радиото, телевизията, интернет и другите средства за комуникация вече е възможно да получиш информация от точка,  намираща се на хиляди километри от България в реално време. За по-малко от няколко секунди данните биват предадени. Всичко това доставя на човешкия мозък огромни количества информация, която той трябва да обработва. По този начин се стига до развитие на умствените способности.  Този процес е полезен за индивида  в духовен план. Приемането на повече информация го прави по-конкурентен и му дава способността  правилно да оценява явленията в обективната действителност, да взема най-правилни за него решения в различните житейски ситуации. Възраст и информация имат правопропорционална връзка. Предполага се,  че с  растежа на единия показател успоредно нараства и другият . Доказателство,  че приемането на информацията формира ценностната система на индивида  до определена възраст, може да бъде намерено в българското право. Според  Чл.31.ал.1 от Наказателния кодекс :” Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18 - годишна възраст”. В други закони е заложено същото правило относно пълнолетието. То показва,  че с приемането на необходимото количество информация човек може да осъзнава свойството и значението на постъпките си. От тук логически може да се изведе, че информацията е тази, която променя човека,  която го оформя като личност. Следва също така, че огромните информационни маси, които човек получава, водят до ускорено умствено развитие и повишава неговата конкурентност. Защото човек се развива интелектуално не с оглед времето, през което е функционирал мозъкът  му,  а с оглед обема информация,  която е придобил. 

        Унищожаването на  времевите информационни граници води и до материален просперитет на човешкото общество. По този начин се увеличава възможността  за координация на различните икономически процеси в обществото като резултатът   е повече икономически продукт.

         Освен до отпадане на информационните граници във времето общественото развитие довежда  до отпадане и на пространствените пречки. Развитието на транспорта  позволява  да се обиколи земното кълбо за по-малко от денонощие. Пространството вече не е пречка за получаване на информация от части на планетата, намиращи се на големи разстояния. Необходимо е да се спомене, че унищожаването на времевите и пространствените пречки са в тясна връзка. Не е възможно отпадането на едната граница, без да стане същото с другата. Двете са различни страни на едно и също нещо и то е глобализацията.

        От всичко казано до тук може да се обобщи, че отпадането на времевите и информационните граници води до духовен и материален просперитет и развитие на конкуренцията. Но това явление не е само  положително. Големият  информационен обмен води до пораждането на напрежение в тялото на индивида . Измененията в отговор на това напрежение се наричат стрес. Американската асоциация по сърдечни заболявания определя стреса като “телесно или умствено напрежение предизвикано от физически, химически или емоционални фактори” .  Това състояние води до ред негативни промени в човешкия организъм, които намаляват способността му да приема информация. Освен това стресът е предпоставка за възникването на редица физически заболявания.

        Премахването на времевите и пространствените граници води и до друг резултат – отчуждението между хората. Създадените хиляди връзки между човека и другите започват да се обезценяват. Не е възможно огромното количество човешки връзки да са с качеството на малкото такива от преди век. И днес, вървейки през някое село, можеш да бъдеш поздравен от непознат. А в големия град това е рядко явление, защото човешките отношения там са толкова много, че са изгубили своята стойност.

           Алиенацията е проблем на световното общество. Общият извод е,  че  отпадането на времевите и пространствените граници  често отдалечава хората, вместо да ги сближи. Светът се глобализира, изчезват времевите и пространствените граници между хората, но вместо това да доведе до обогатяването на културата на индивида  ефектът  може да е обратен. Нишките, свързващи хората, да се скъсат. Човек изпада в едно диктувано от света състояние. Колкото повече потъва в него, толкова повече се чувства самотен.

            Независимо от това глобализацията и конкуренцията са  полезни за човечеството процеси. Те поставят на изпитание възможността на индивида  да се справя с огромно количество знания. Повишава изискванията към човека, а това неминуемо води до увеличаването на умствения му потенциал.  Не може да не се спомене и важното значение за материалния  просперитет на човечеството вследствие премахването на времевите  и пространствените  граници.  

-->