Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Икономика /Бежанската криза през погледа на икономиста

Публикувано: 2016-11-06 21:53:45

 

Бежанската криза през погледа на икономиста

       

             Обект на разсъждения в това есе е не раждането на един от най-големите конфликти на нашето време /бежанската криза/, а икономическите измерения на този конфликт и мерките, които могат да се предприемат за неговото разрешаване. Към очерталото се противоречие може да се подходи от  нравствена, етична гледна точка и от гледната точка на икономиста. Ако първата варира между полярни оценки в обществото /за и против бежанците/, при втората вариации в оценките на икономистите няма.

           Бежанската криза през погледа на икономиста включва разглеждане на проблемите, свързани с финансиране на преместването на бежанци с оглед разпределяне на икономическата тежест, определяне на правила за обществени поръчки във връзка с икономическите мерки в подкрепа на бежанците, икономическа подкрепа на дипломатическите усилия за намиране на политически решения на конфликтите в засегнатите държави, отделяне на средства за установяване на стабилност и разрешаване на първопричините, довели до кризата.

           По данни на Световната банка според Лаура Томпсън, заместник – генерален директор на Международната организация по миграция, до 2050г. се очакват 405 млн. международни емигранти в световен мащаб.[1] Цифрите достатъчно точно разкриват измеренията на бежанската криза.  Явлението е неизбежно, пред него са изправени всички държави и икономиката на тези държави, както и икономиката на Европейския съюз, трябва да включи елемента на човешката мобилност в своите параметри. През май 2015г е изработена Европейска програма за миграцията, която включва пакет от предложения за справяне с бежанската криза. В този пакет влизат и икономически мерки, отправени в посока разпределяне на икономическата тежест в близкосрочен и дългосрочен план.

      В близкосрочен план пакетът от предложения включва финансиране на преместването на бежанци. Комисията излиза с предложение да се преместят 120 000 души, които се нуждаят от международна закрила. От Италия да бъдат преместени 15 600, от Гърция - 50 400, от  Унгария  - 54 000. Квотата при разпределение на броя на мигрантите е на основата на няколко критерия, един от които е БВП /40% за стойността на БВП/. Включването на БВП в тази Временна клауза за солидарност прави опит да разпредели икономическата тежест на бежанската криза между различните държави. Съответно преместването е обезпечено със 780 млн. евро бюджетна подкрепа от ЕС за участващите държави членки, включително 50-процентно предварително финансиране, с цел да се гарантира, че органите на управление на национално, регионално и местно ниво разполагат с ресурс, осигуряващ бързи действия.[2]
       Икономически измерения има и определянето на правилата за обществени поръчки във връзка с мерките, които се вземат за подкрепа на бежанците. Държавите трябва адекватно и бързо да удовлетворяват най-належащите потребности на търсещите убежище хора от жилища, стоки и услуги. Тези потребности от гледна точка на икономиката включват преразпределение на икономическите параметри на съответните държави на национално, регионално и местно ниво.

         Външното измерение на бежанската криза също е ключов елемент от усилията за преодоляването й. Към днешна дата се полагат усилия за оказване на финансова подкрепа на дипломатическите инициативи и намиране на политически решения на конфликтите в Сирия, Ирак и Либия. ЕС продължава да предоставя финансова подкрепа на населението на Сирия и на съседните ѝ страни, които приемат сирийски бежанци. Такива са Йордания, Ливан, Турция. Дотук в подкрепа на тази цел са мобилизирани 3,9 млрд. евро. Освен това Европейската комисия заделя 1,8 млрд. евро от финансовите ресурси на ЕС за създаването на Спешен доверителен фонд за стабилност и действия, насочени към първопричините на незаконната миграция в Африка. Икономически измерения има и политиката на ЕС на връщане на мигрантите. Тя е финансирана с доверителен фонд на стойност 1,8 млрд. евро, който да работи за преодоляване на първопричините за миграцията.[3]

       ЕС трябва да предостави 2.25 милиарда евро за борбата срещу миграционната криза според  председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.[4] На пресконференция в Брюксел обаче той отчита, че тези средства не са представени и това срива доверието в ЕС: Страните членки трябва да направят това, което обещаха на 23 септември. Става дума за вноски, които още не са внесени. Все още не е предоставена значителна част от сумата, страните членка отлагат внасянето на 2,25 милиарда евро. Отлагането на тези вноски е показателно относно трудностите, пред които е изправена икономиката на държавите от ЕС във връзка с бежанската криза. Когато икономическите съветници на германския канцлер Ангела Меркел посочват възможността заможните домакинства да плащат за покриване на всички бъдещи спасителни планове в рамките на еврозоната, това е последвано от митинг от 40 000 души.[5] Липсата на солидарност с бежанците и различните реакции на европейските държави според някои специалисти се дължи на различния исторически опит на страните.[6]

      Проблемите на миграцията, които засягат всички държави, не отминават и България. В страната ни през 2015г. са пристигнали 23 500 бежанци. Първото място за кандидати за убежище е на сирийските граждани. След тях са кандидатите от Афганистан и Ирак. Многократно е посочвано в различните политически и икономически анализи на ситуацията, че България е възприемана от бежанците като транзитна точка, а не като желано място за крайна дестинация. Но и в този си вид бежанската криза налага вземането на нови икономически решения. Спецификата на българската реалност обуславя и друга страна към проблема за миграцията. Самите българи напускат родината си. Според последните статистики през последните 25 години повече от 1.2 млн. българи са напуснали България, което съставлява 13% от най-активното население. В същото време общо 12.2 млрд. лв. е достигнал обемът на средствата, които българите зад граница изпращат обратно в България през последните две години.[7] Явлението не е изолирано. Икономистите отчитат, че 9% от трудовия пазар в държавите членки на Европейския съюз се генерира от имигранти.

        Икономиката е подчинена на потребностите на хората. Ерих Фром твърди, че е прочел 35 книги, в които се издига призив да се подчини икономиката на потребностите на хората, а не хората – на “потребностите” на икономиката.[8] В този смисъл бежанската криза, която променя потребностите на хората, променя и съвременната икономика. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отчита:  Време е да започнем да градим, както призовахме през май, истинска европейска политика за миграцията.[9] Такава политика предполага и начало на ново отношение към икономическите параметри на бежанската криза. Временната клауза за солидарност при разпределяне на икономическата тежест от бежанската криза между европейските държави среща поддръжници и противници. Европа и светът трябва да намери правилния път за разрешаване на тази криза, анализирайки нейните икономически измерения.

      Човекът е запазил живота, защото умее да мисли в перспектива. Той трябва да опази и възпроизвежда многообразието на живота на нашата планета,  защото пътят към битието минава през проникването в същността на нещата и осъзнаването на реалността[10]. Необходими са дълбоки психологически промени у отделния човек, отделните държави, международната общност. Необходимо е ново икономическо отношение към бежанците като алтернатива на икономическите катаклизми, до които може да доведе бежанската криза.

 

 


[1]Томпсън, Лаура, публична лекция в София на тема „Съвременни миграционни тенденции, „Световна бежанска криза”, http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=188869

[2] Европейска комисия - Съобщение за медиите, http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5596_bg.htm/

[3]Европейска комисия - Съобщение за медиите, http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5596_bg.htm/

[4]”Юнкер иска милиарди от европейските държави за бежанската криза”, http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=188869

[5] http://www.investor.bg/evropa/334/a/saxo-bank-dopuska-ikonomicheski-kataklizmi-prez-2014-g-163480

[6] Проф. Ивайло Знеполски: Трябва да сме готови за цивилизационен катаклизъм, http://bnr.bg/post/100626750/prof-ivailo-znepolski-trabva-da-sme-gotovi-za-civilizacionen-kataklizam

[7]„Световна бежанска криза”, http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=188869

[8]Фром, Ерих, “Да имаш или да бъдеш”,  http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Erih_From/Erich%20Fromm-Da%20Imash%20Ili%20Da%20Budesh.pdf       

[9]Европейска комисия - Съобщение за медиите, http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5596_bg.htm/

[10]Фром, Ерих, “Да имаш или да бъдеш”,  http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Erih_From/Erich%20Fromm-Da%20Imash%20Ili%20Da%20Budesh.pdf        

-->