Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

КОМПОЗИЦИОННИ СХЕМИ на възрожденските белетристични творби

Публикувано: 2018-02-20 12:56:22

       Koмпозиционната схема на повестите, писани от Каравелов от 1860г. до 1866г. /”Войвода”, “Неда”, “Сирото семейство”, “Дончо”, “Турски паша”, “На чужд гроб без сълзи плачат”/ е “почти непроменима”, “залегнал е в основата им принципът на “разказ в разказа” /14/. Ще открием в тях авторов разказ и вставен разказ. Характерна за авторовия разказ е безсюжетността, а за вставния разказ – засилване на сюжетните елементи.

      Идеята на произведението обикновено откриваме във вставния разказ. Например разказът „Слава“, печатан за първи път в „Страници...", е изграден според споделяното от съседка и връстничка на героинята. Подзаглавието на повестта “Неда” – “разказ на моята баба” насочва към народностната атмосфера на авторовия разказ, отнасящ се до семейната среда, коледните празници и робската действителност. Изложението в “Неда” е фрагментарно и тази фрагментарност се подчертава от автора с поставеното мото над всяка глава. Разказът за съдбата на Неда е прекъснат от разказа за Стойко и натрупването на различни картини, рисуващи отделни съдби дава представа за цялостната участ на българката. Каравелов прибягва до вътрешна гледна точка в плана на оценката, читателят изживява цялата история през погледа на един от героите. Смисълът в творчеството на автора се ражда от представянето на различни гледни точки.

      Разглеждайки вставния разказ като изповед, а авторовия като своеобразна проповед, виждаме тяхното успоредяване и сплитането им в една творба, затварянето им в своеобразен кръг, който е символ на цялостност и завършеност. Композицията на Каравеловата повест следва не логиката на художествената идея, а логиката на поставените от автора цели.

     Сюжетът се разгръща в богатата образна система на художественото цяло. Конфликтите се реализират чрез средствата на художествения тип и на художествения образ на жената в неговото надличностно значение. И смислово, и композиционно повестите на Каравелов имат само относителна завършеност, защото дават възможност за различен прочит. Писателят с любопитство се спира на всичко по пътя на разказваната история /сватбата, моминската градинка на Пенка/ и го прави участник в повествованието.

 

-->