Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

КЪСМЕТ

Публикувано: 2018-11-26 17:07:03

  

 

 

На  С.Р.

 

/ „ Нет, ребята, все не так,

все не так как надо.“

                      Вл. Висоцки /

 

 

„ Здравей, приятел !“„ Я, виж ти ! Здрасти,авер !

Позна ме значи ! От теб само нямах хабер.

В един клас на един чин седяхме,

лудувахме заедно и как мечтахме !

На мен ми потръгна, знаеш, в живота –

депутат станах, чуват ми вота.

Помниш ли даскала с дългия нос ?

Дойде при мене – бил гладен и бос.

Хиляда му дадох и той се стъписа –

добър беше човека, 3-ка ми писа.

Имам голям син и две хубави щерки,

от двете съпруги с едно име – Верки.

Ей, срещнах и тебе ! Как си, кажи,

помня, че мразеше подлост, лъжи…“

„ Ами, при мен, как да ти кажа,

има какво и аз да разкажа.

Баба ми казваше – щом споделиш,

по-леко ти става, по-малко тъжиш..

И аз се ожених, синът се роди,

карахме някак 10 години и няколко дни,

имахме някакъв скромен поминък,

разделихме се и аз – натъй, те пък – наинък.

После се влюбих в циганка, братко,

за цял живот мислех, а не за кратко.

Имаше  5  сополиви циглета,

съдбата й, каза, била проклета.

Отгледах ги всички аз до едно

и, да ме питаш, как и защо ?

Пораснаха здрави, уж станаха хора –

по-добре беше да бях във затвора…

Но беше не много, а страшно красива –

в очите й – огън, косата – за приказ,в снага -самодива,

за мен тя беше Живота, Вселена !

Научих езика й, правих вретена,

дюшеме слагах, мазах тавани,

купувах килими, печки, дивани

и кошничар-майстор дори станах –

себе си да съм просто престанах.

Като че бях омотан във магия,

/ зная ли ! – майка й прави такива /,

сякаш, след смърт на клада, бях прероден,

животът без нея – от лед по-студен,

светът беше друг – прозрачен, красив,

а аз – на Земята от всички родени, най-жив !

Гледах я като рохко яйце,

15 години от живота ми взе.

В Париж я заведох и в Анадола,

премених я богато, а беше дюс гола,

Акропола в Гърция, Ермитажа в Русия –

тя все недоволна, бре – проклетия !

В Италия бяхме, Мадрид, къде още не –

от всичко, това й хареса – Фелибе …

Разведох се пак, със голям зор,

за благодарност обвини ме в позор.

Каквото взема – взема, че го дадох,

добре, че поне, душата си не предадох.

Останах отново със себе си сам,

заклех се : сърцето си вече на никоя няма да дам.

И никой в живота ми няма да влезе,

Заклех се така, така и излезе.

Питах се как и защо така стана –

циганка беше и циганка си остана.

Мен промених, не можах нея,

не съм плакал, но и не се смея.

„ Лико със лико, ремък със ремък“- на мама думи,

тя беше мъдра, но кой да я чуе !...

Синът ми порасна без мен, ако прости,

друго не искам за моите дни,

зная и вярвам – само така

в мир ще дочакам и аз старостта.

Спрял съм, замръзнал, на кръстопът,

чудя се кой път да хвана, за кой ли път !

Себе си искам пак да открия –

такава е моята зла орисия.

Имам пари, труда си не жаля –

е, с това мога да се похваля.

Не съм казвал, до днес, на кого и да бил,

пък и с кого друг ли бих споделил…

Хайде, със здраве ! Бъди щастлив !

Радвам се, че за теб светът е красив.“

„Завиждах, че имаше само 6-ци, ни едно 5.

Такъв е Животът – късмет и късмет.

Сърце имах и аз, но слушах ума

и в ред ми е всичко навън и в дома

Но, все пак, приятелю мой от първия чин,

завиждам ти пак, ала не бих искал да се сменим.

Любовта не се спира при всеки човек.

И при мен, може би, в друг живот подир век…

В този свят няма грях, няма виновни

и в домовете си сме си бездомни.

 

28 септ.18 …? ! ! ?...

-->