Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Критиката-вреди и ползи от нея

Публикувано: 2017-09-06 19:35:20

 

Критиката-вреди и ползи от нея

    Веднъж белият цвят казал на червения, че не е хубав. Привел му 101 доказателства, че белият цвят е по-ценен. Харесват го булките, символизира чистота, красота и т.н. Червеният слушал, слушал, слушал…После започнал да критикува белия. Бързо се цапа бяла повърхност, отдалече личат петната върху белия плат... Изброил 101 критики.

  Тогава белият цвят решил да събира реплики, които се носели във въздуха като сапунени мехури. Надявал се, че отговорът на спора му с червения цвят е  скрит в някой от тези прозрачни сапунени мехури. Прилежно записал:

     Реплика на ученик през междучасието:

  • Часът беше толкова  бял, скучен, безинтересен. Учителят успя да ме приспи…

Реплика на родител след родителска среща:

  • Не учиш достатъчно. Редовно ходиш на училище без домашни. Класният те критикува много… Как  ще започнеш да се държиш като бял човек?

Реплика на ученичка по повод обувките на друга ученичка:

  • Няма вкус, не умее да подбира …Кой днес носи бели обувки? Дори не са модерни…

Дали всяка втора наша реплика не е критика? И защо всяка втора наша реплика не е самокритика?

      Какво е критика? A самокритика? Каква е правилната взаимовръзка между тези две понятия? Навярно отговорите на тези въпроси ги знаем всички. Но нещата от живота, колкото повече изглеждат познати и банални, толкова  повече са непознати и уникални. Това, мисля, е някакъв неписан житейски закон.

     Когато критикуваме някого, трябва преди това да сме добре запознати с човека или с проблема. Много е важно всеки да притежава самокритика и да умее сам да бъде взискателен към себе си, а не само към околните. Често,  докато отправяме критика към дадена личност, ние  не се замисляме как ще се отрази това на нейното достойнство и самочувствие - дали ще й навреди или ще й помогне да се усъвършенства и да върви към правилния път.

            Съществуват два вида критики - остри и жестоки, нараняващи достойнството на критикувания и такива, които биха окуражили човека, към когото отправяме забележка, за да може да вземе правилното решение на проблема. Но как да умеем да ги различаваме?

            Някои хора се страхуват от критиката. И най-страшното в една забележка са винаги последиците от нея и въпросите, които възникват.. Накъде да поемем? Как ще го постигнем? В коя посока? Точно в тази неизвестност намирам човешкия страх. Но понякога критиката може да накара човек да преосмисли ценностите си и да се подобри в дадена среда.

           В съответствие на хипотезата за двата вида критика, може да говорим и за два вида критици. Едните са тези, които се чувстват длъжни да ни критикуват - това са истинските ни приятели,  нашите родители и учители . Тяхната критика е градивна и винаги има за цел да ни помогне и да ни мотивира. А другите са тези, които просто са свикнали да отправят някакви забележки, които понякога са безсмислени и без съдържание.

            Никой не обича да бъде критикуван. Критиката е наистина полезна за човек, който умее да се вслушва, защото във всяка забележка, колкото и да е неприятна , има зрънце истина. Винаги съм се чудила на кои критики да вярвам и на кои да не обръщам внимание. Важно е да вникваме в съветите на хора, на които наистина вярваме. Понякога се сърдя на критиките на най-близките  ми хора, но като се замисля по-късно, разбирам, че всичко е за мое добро. Случва ми се да се вслушвам повече  в забележка, изречена от някой непознат на улицата, отколкото в тази, казана от собствените ми приятели или родители.

         От изключителна важност е и как е отправена критиката към нас. Ако е агресивна, тя предизвиква същото и от ответната страна и като че ли напук не се вслушваме в нея. Ако не е - се приема по-лесно и наистина е от полза. Но повечето хора приемат всяка забележка като негативно отношение  или обида към тях.

            Може би трябва да приемаме позитивно всяка критика, независимо дали тя е вредна или полезна .Трябва да се вслушваме в съветите на околните, да си вземаме поука от тях, да вървим напред и  да се усъвършенстваме. Но преди да критикуваме другите, трябва добре да опознаем себе си.

     Веднъж белият цвят казал на червения, че е различен от него, но е хубав. Привел му 101 доказателства, че двата цвята са еднакво интересни. Разказал му за дъгата, която включва всички цветове и без тяхната различност тя не би могла да съществува. Отворил белият цвят бележник със записки от 2015 година и прочел:

     Реплика на ученик през междучасието:

  • Часът ми беше толкова скучен. Нямам интереси в тази област. Не можеш да харесваш само един цвят.
  • Реплика на родител след родителска среща:
  • Не учиш достатъчно. Редовно ходиш на училище без домашни. Огледай се и вземи мерки. Ти си този, който трябва да се промени, за да стане бял светът около теб.

Реплика на ученичка по повод обувките на друга ученичка:

  • Вкусът й е различен от моя. На света – колкото хора, толкова различни предпочитания …Като дъгата, която включва всички цветове и без тяхната различност не би могла да съществува.

        Тази приказка, като много други приказки, има различни варианти. Според друга версия, червеният цвят слушал, слушал…После започнал да подражава на белия. Работил върху всички 101 критики, докато ги преодолял всичките и … се обезличил, станал бял, съвсем бял.

Всеки от нас е един цвят, който трябва да опознае себе си и да цени другите цветове. Ако белият цвят критикува червения, ако червеният се обезличи и стане бял, дали светът щеше да е същият? И къде да изпратим пъстроцветната дъга?

Автор на есето: Ралица Димитрова

-->