Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Легендата и реалността в историята

Публикувано: 2016-11-21 18:47:34

 

 

Легендата и реалността в историята

       Реалността често се превръща в легенда, а легендите могат да станат реалност. И в това е красотата на историята. Размити са границите им. Ще ви разкажа любимата ми легенда, която е реалност и е част от историята на един град в България.

       1632 г. е. Робство, войни, глад, чума и болести… и в същото време 1632 години след Христа човечеството не спира да търси светлината, доброто, прогреса, вярата. 1632г. в България. Няма държава. А българите са един от многото (според някои 52) народи, които са под султанско управление1.

       1632 г. в Русе. Реалността родила легенда. Няма българска държава, но има българска вяра и русенци решават да имат своя църква. Започва строежът на храма „Света Троица”. В двора през тази година русенци засаждат дърво – дъб. Те вярват, че всеки, който засади дърво, не е живял напразно. 

       Ражда се дървото, което става мълчалив свидетел на живота на стотици поколения в този град. То било реално, превърнало се в легенда, започнало да пише своя история. Става дърво – памет. Под неговите крехки още клони заставали младоженците, усмихвали се гордо бащите, които държали в ръце първородните си рожби, навеждали глави тези, които се сбогували с близките си. Те търсели закрила от Бог. Той от столетия бил тяхната опора.

      И сякаш Бог закрилял и благославял дървото. Превръщал го в символ на дървото на живота (наречено още Небесно дърво, Дърво на предела, Шаманско дърво, Световно дърво), което съхранявало в себе си паметта на русенци.

        Във всички митологии дървото е символно натоварено. Според Юнг Дървото на живота е най – напред родово дърво, което дава плодове, следователно един вид родова майка2. Така русенските родове се оказват благословени да дават плодове, да се радват на потомците си, а дървото става част от хилядолетното историческо и митическо битие на човека3.

       В двора на русенския храм „Света Троица” засаденият дъб пуска трайни корени във време – пространството на русенци. И сполучливо избраното му място може да се приеме като знак на надеждата за победа на живота над смъртта4.

       Историята разказва, че за славяните дъбът е свещено дърво. Така че не е случайно мястото, но не е случаен и изборът на този вид дърво. Русенци са наследници на славяните. Праславянското значение на думата „рай” означава дърво. Без дървото не можем да си представим обичаи като Бъдни вечер, Еньовден. При проверката на досега известните вековните дървета в Русенска област тази година експертите открили още 7 нови столетници. Ако собствениците им пожелаят, те също ще бъдат обозначени като защитени видове5.

       Дъбът в храма „Света Троица” става символ на русенската виталност, на оптимистичната им философия за света, за историческата им памет. Той е едно от лицата на Русе и може да ни помогне да резберем, живеем в град, много по-голям, отколкото сме мислили преди6.Дъбът става на 400 години и четири човека трябва да се хванат за ръце, за да обгърнат вековното дърво. Стволът му е с обиколка 4 метра и половина, а сянката му се простира на повече от 30 метра7. За състоянието на този русенски символ се грижат експертите от Регионалната инспекция по околна среда и води в Русе, защото За щастие в днешно време има много организации, които стопанисват и се грижат за най-ценните ни растителни богатства8. За опазване на дървото от голямо значение е фактът, че се намира в двора на стария храм „Света Троица”, който продължава да съхранява вярата на русенци. Доростоло-червенският митрополит Неофит до 2013 г. е част от историята на този храм. Под 30-метровата сянка на вековния дъб митрополит Неофит благославя години наред русенци. През 2013г.  е избран за Патриарх Български и митрополит Софийски9.
     2015 г. е. Има българска държава. А по улиците на древните нейни градове се усмихват наследниците на траки, славяни и прабългари. А в храма „Света Троица” четиристотингодишният дъб е бил и си остава символ на свободния дух на русенци, той поглежда със своите хиляди очи – листа към Европа. Дъбът до църквата въздиша тихо, а вятърът шепне на русенци разкази за многовековната им история, култура, религия, за размитите граници между легенда и реалност, които очертават историческото пространство на един град в България.
   

   Използвана и цитирана литература:
1.http://zaw12929.blog.bg/politika/2011/07/30/katedralniiat-hram-sv-troica-v-grad-ruse-e-postroen-prez-163.793370?reply=3021904
2.http://bg.wikipedia.org/wiki
3.Звезданов Николай, "Неосветените дворове на душата", София, 1987, стр. 235
4.Звезданов Николай, "Неосветените дворове на душата", София, 1987, стр. 236
5.http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=52&t=4986
6.Анотация към книгата „Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник”;http://www.helikon.bg/books/
7.   news.bg
8.Мълчаливите титани, http://zabelejitelnosti.info/
9.http://bg.wikipedia.org/wiki

Автор:  Виктория Димитрова Панова

-->