Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Лексикален анализ на текст

Публикувано: 2017-12-25 14:58:52

Рано-рано в неделя Петко Петъкът – клисарят – станал и избързал да чукне клепалото, да помете и запали мангала, та да се разгори жар за кадилницата. Щом доближил вратата на черковния двор и извадил големия ключ от пояса да отвори, забелязал на белия зид, откъм слънце – изгрява, нещо се червенее.

            Лексикологията като наука се обособява  през 50-те години на 20 век. Днес всеки от дяловете й /семасиология, фразеология, лексикография и др./ може да се разглежда като отделна лингвистична дисциплина. Това е така, защото лексикалната система на българския език се оглежда думите с оглед на нейните различни аспекти.

          Лексикалното богатство на езика се класифицира от лексемологията според произхода на лексемите. Така се изясняват много процеси на зараждането на нови явления в езика. Откриваме в тези процеси пътищата за създаване и навлизане на думите в речника на българския език. Да разгледаме от различни лексикални аспекти например думата мангал  от посочения текст. Тя означава метален или керамичен съд, използван за пренасяне и разгаряне в него на дървени въглища, или друго твърдо гориво, с цел отопление. Тази дума е от арабски произход и навлиза в българския език през турски. Обикновено мангалът е във формата на стояща или висяща купа или кутия. Мангалите са известни от различни археологически обекти, например Нимрудския мангал от 824 пр.н.е. В Библията мангали се споменават във връзка с Иоаким, цар в края на 7 век пр.н.е. (Еремия 36:22). Днес в българския език тази дума се среща в някои диалекти като манга, в женски род. Същата дума в разговорната реч, но използвана в мъжки род, носи смисъла „непрокопсаник“, „хаймана“. Пример за употребата ѝ е следния стих на Орлин Орлинов:

Там, в скалите, под дървото кичесто

вашите изчадия плених,

Непрокопсаници! Манги! Хаймани!

Врагове на негово величество!

В българския жаргон думата „мангал“ и производното „мангасар“ представляват обидно или пренебрежително обръщение към хора с тъмен цвят на кожата. Обидното сборно нарицателно название "мангали" в разговорната реч означава араби или цигани. Основанието за етимологията вероятно е в това, че при ползването на мангала се отделя черен дим и той почернява от саждите. Производната дума „манго“ е с по-неутрално, макар и пак иронично звучене (като има и дърво с име Манго). Може да се срещне в творбата на Любен Каравелов, „Българи от старо време“: "Хайде, Манго, да пасеме овцете!"; "Студено е, овчарко!"; "Хайде, Манго, да ядеме."; "Да ядеме зер, нали сме дружина, да се слушаме!" Мангал не винаги е имала силно пейоративната натовареност, която има днес. Българският журналист Петър Карчев, например я използва като неутрален синоним на циганин за обяснение на термина гюпт.

 Думата „мангал“ е в основата на видео скандал с българската армия в Ирак. Докато раздава минерална вода за пиене на струпалите се наоколо иракски деца, войник използва думите „мангали“ и „циганин“. Сцената е видео заснета и отразена в българския електронен печат. Ивайло Калфин първи изказва възмущението си. Следва защита на българските войници от Петър Волгин по телевизионен канал 7 дни, който заявява, че в това нямало нищо скандално, думата „мангал“ се използвала. Ивайло Калфин значително смекчава тона си в следващи изказвания по повод инцидента. Скандалът постепенно отшумява без последствия.

            Разгледаната история на думата мангал показва неразривното единство на отделните дялове на лексикологията. С първоначалната словообразователна структура на думата се занимава етимологията. Например семантиката на думата неделя идва от не делничен ден, на петък - от пети ден. Реконструкцията на древния звуков и словообразувателен състав на думите е необходима за решаване на много лексикални проблеми.

Семасиологията и ономасиологията са двете страни на семантиката, която оглежда думите с оглед на тяхната съдържателна страна. Например името Петко произхожда от наименованието на деня “петък”. Това е обстоятелствено лично име, свързано с деня на раждането. Друга версия за произхода на името е, че е свободен превод от гръцкото име Параскев /Петко има имен ден на 14 октомври, когато православната църква чества Петковден/.  Според С. Георгиев /Георгиев Станьо, Българска семасиология, Велико Търново, 1993г., стр.103/ в много случаи антропонимите носят поначало конотативен признак. Така Петко се явява умалително от петък. При прозвищата конотацията също е водеща във формирането и използването на тяхното значение. При съчетанието на името Петко с прозвището Петъкът семантичното съдържание се съпътства от иронията, насмешката. Ономасиологичният подстъп към името тук се опира на обобщаването на тези особености и отношения за цялостно представяне на лицето в неофициален, житейски принизен смисъл. Честотата на полисемантичните съществителни имена спада рязко, когато значението им се приближи до десетица и най-широка остава зоната между пет-шест значения, в сравнение с което се открояват съществителните с нулева и максимална многозначност. Към максимално ниска многозначност е насочено в конкретния случай съчетаването на собственото име и прозвището – Петко Петъкът.

            Многозначността и преносните значения могат да бъдат открити в някои от думите, посочени в конкретния текст. В приложения към настоящата работа речник е видно, че многозначността е особено характерна за глаголите -  ставам /13 значения/, отварям /7 значения/, забелязвам /7 значения/. От гледна точка на фразеологията някои думи от конкретния текст са участници във фразеологични словосъчетания. Фразеологизирано е например повторението на наречието рано /рано-рано/

            Думите съществуват като лексеми, които са инвариантни единици. Лексико-граматичните варианти /наречени алолекси или словоформи/ на лексемата жар например са: жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара. Съвкупността от лексико-граматическите алолекси на тази дума образува нейната лексико-граматическа парадигма. Лексико-семантичните алолекси на лексемата жар са: 1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката. 2. Прен. Само м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето. 3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.

            Виждаме, че като единица лексемата се отличава с това, че има фонетична форма, която е свързана с едно или повече значения, възпроизведима е в речта и не се създава в самия речеви процес. Морфемно нечленими са предлозите и съюзите. В конкретния текст такъв е например предлогът в, който обаче има няколко значения - 1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. 2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. 3. За означаване на време. 4. За означаване на състояние. 5. За означаване на начина, по който се извършва действието. 6. За означаване вида или цвета на облеклото. 7. За означаване на количество, обем, размер. 8. За означаване обекта на действието. Тези значения представят семантичната същност на предлога в, а значенията, които се съдържат в контекста, не са значения на самия предлог. Дора Иванова-Мирчева дава следния пример: Влизам в стаята, Стоя в стаята, Намирам се в тежко състояние. Неправилно е от гледището на съвременния български език да се твърди, че в първото изречение предлогът в има финално значение/, а във второто – статично значение. Явно е, че финалността и статичността в тези изречения се носят от глаголните форми влизам и стоя /Иванова-Мирчева Д., “Преносно значение на думата и преносимост на значението” в “Помагало по българска лексикология”, С., 1979г., стр.50/ В разглеждания текст /Рано-рано в неделя…/ прелогът в е употребен за означаване на времето, през което ще се извършва нещо.

            Позиционната самостоятелност на лексемите се изразява в способността им да заемат различни места в структурата на изречението, без това да се отразява на съдържанието му. В този смисъл например началото на разглежданото изречение може да има няколко варианта: 1/Рано-рано в неделя Петко Петъкът…;2/В неделя рано-рано Петко Петъкът…;3/Петко Петъкът рано-рано в неделя…;4/петко Петъкът в неделя рано-рано…

            Трите типа единици – лексеми, собствени имена и фраземи, които формират лексикалната система на езика, могат да бъдат открити в разглеждания текст. Те присъстват с характерните им признаци /фонетична форма, значение, възпроизведимост, структурно-семантична членимост, позиционна самостоятелност, цялостност и единна оформеност/. Свободните словосъчетания, разбира се, нямат възпроизведимост и цялостна оформеност, а при фраземите липсва структурно-семантична членимост.

            Названието на думите е знак, който е основан на някакъв характеризиращ и очевиден признак  /например петък – от петия ден/. От гледна точка на абстрактния семиозис езиковият знак насочва не към единичния обект, а към цял клас обекти. Думата петък означава не отделен ден, а всички дни, които имат тази характеристика /петия ден от седмицата/. Конкретния семиозис се насочва към реалията, възприемането й и съпоставянето й с отделните денотати.

            Лексикалното значение на конкретната дума е логико-семантично образувание, което е свързано с определен комплекс от звукове или букви чрез асоциативна връзка. Това е знаково значение, което се пречупва през понятието и така дава възможност на думата да изпълнява както различителна, така и класифицираща функция. Например думата врата. От една страна, тя означава всяка врата /в случая формата не е от значение/, от друга страна думата може да означава и конкретен предмет – вратата на черковния двор. Основната функция на собствените имена /Петко/ е номинативно-опознавателна. Местоименията и местоименните наречия са заместителни думи. В разглеждания текст е използвано само неопределителното местоимение нещо, Макар че в системата на езика то има обща предметна отнесеност, в дадения текст е с конкретна предметна отнесеност.

                С лексикална експресивност се характеризират използваните архаизми и историзми /клепалото, мангала, пояса, клисар, кадилница/.Те са свързани с понятия от по-стара епоха, с предмети и прояви от по-стар бит. Интересно е да се проследят например различните значения на думата пояс, както и нейното библейско тълкуване:

пояс мн. пояси, (два) пояса, м. 1. Истор. Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста. Навивам пояс. 2. Широка ивица от кожа, плат или др. материя за препасване; колан. 3. Талия, кръст. Влизам във водата до пояса. 4. Прен. Спец. Ивица от повърхността на земното кълбо, отделена по някакъв признак. Умерен пояс. Часови пояс. Растителен пояс.

*Разпасвам си пояса. Правя, каквото аз искам, действам безогледно.

*Стягам пояса. Гладувам, не си дояждам.

*Спасителен пояс. Гумено приспособление, напълнено с въздух, което се нахлузва на тялото (обикн. на кръста), за да спаси от потъване.

Библейско тълкуване: "Препаши чреслата си", в Библията значи приготви се да вършиш работа - 4Цар 4:29; Д.А. 12:8, и "да бъдат чреслата ви препасани" - надявайте се и бъдете готови - Лк. 12:35. Старите са вярвали, че колкото повече се пристяга някой, толкова по-голяма сила добива, и това тяхно разбиране се изобразява в някои увещания към Християнска доблест и великодушие - Йов 38:3; Ер. 1:17; Еф. 6:14; 1Пет. 1:13. Комуто поясът се разпаше, той е уморен и не е приготвен, за да се залови за работа - Ис. 5:27. Кожени пояси носили в старо време бедните и пророците - 4Цар. 1:8; Мт. 3:4. По-богатите са носили памучни или копринени пояси; и копринените пояси често бивали поръбени. Поясите на онези, които се препасват, служат и като джобове или торби: в тях те си държат кесиите и други ситни и дребни неща - Мт. 10:9; Мк. 6:8. Евреите са препасвали на поясите си и по един нож - 1Цар. 25:13; 2Цар. 20:8. Писарите носили мастилниците си на поясите си - Ез. 9:2.

            Лексикалните значения на думите се разделят на конкретни и абстрактни. Денотатът на конкретните значения има материално съществуване, докато абстрактните лексикални значения означават изцяло мисловни образувания. В това отношение пълнозначните думи в зададения текст са само с конкретни лексикални значения, липсват абстрактни думи. Характерно за тези думи е, че при тях е потърсено прякото значение. Повечето от лексемите в текста имат преносно значение, възникнало чрез сравнения и асоциации, но не с това значение е свързана употребата им в конкретния текст. Например прякото и едно от основните значения на ставам е ‘заемам вертикално положение; изправям се, вдигам се, надигам се’, а преносното ‘започвам борба за освобождение; разбунтувам се, въставам’. С прякото значение свързваме употребата на тази дума в разглеждания текст – Рано-рано в неделя Петко Петъкът – клисарят – станал…

            Откъм съдържателната си страна думата се разглежда като семема, на която съответства лексема, която е изградена от морфеми. Отделните значими единици на семемата се назовават семи. Архисемата е обща сема с родово  значение. Архисема в семантичната структура на използваната в разглеждания текст дума бял е “цвят”. Диференциалните /видовите/семи поясняват архисемата, те са описателни и относителни/релативни/. Основното значение в семантичната структура на думата бял е “Който е с цвят на пресен сняг, мляко.” ; архисема: “цвят”; диференциални семи: описателни – “ Който е светъл на цвят. Бяло лице. Бял хляб. Бяло вино”; релативни – “по отношение на” .

            Ако домашната лексика е 80-90%  от думите, които се използват в езика ни, то логично е да стигнем до извода, че такъв ще е процентът на домашни думи в разгледания текст, който е откъс от литературна творба. Праславянизми например са названия на основни действия като ставам, помитам, запалвам, старобългаризми и калкирани гръцки думи от времето на възприемането на християнските културни ценности са: клисар, клепало, кадилница, черковен. Б.Цонев посочва старобългарското зидздъ – зид/стена, срещало се до началото на 20 в. в някои диалекти.  Българското ален – червен е от тохаро-ирански или алтайски произход. Прилагателното червен става основа за създаването на използваната в текста глаголна форма – червенее се. Смята се за доказан тракийският произход на думата бял, която може да бъде открита в топонимите /множеството селища БЯЛА и призводни: Беляново, Белцов, Белене, Балчик, самият Балкан, Беласица, Бяло море/.

            От гледна точка на сферата на употреба в разглеждания текст срещаме като  общоупотребявана /неделя, рано, станал, избързал, запалил/, така и ограниченоупотребявана лексика /клисар, клепало, мангал, кадилница/. В зависимост от актуалността и употребата думите в конкретния текст принадлежат и към активната  /ставам, избързам, запалвам, доближавам, врата, ключ/, и към пасивната лексика /клепало, клисар/. Липсват неологизми, тъй като в текста не се разказва за нововъзникнали реалии и нови понятия.

            Разгледаният текст доказва, че лексиката има системен характер и се подчинява на определени правила. Закономерното единство и семантиката на отделните лексикални единици са продукт на сложното взаимодействие  със словообразователната им структура и граматическата им оформеност.

 Речник на зададените думи

1. рано  нареч. 1.В началото на някакъв период от време. Рано напролет дърветата се раззеленяват. 2.В ранната младост, близо до началото на живота. Тя се ожени рано – на петнайсет години. 3. В ранна утрин. Станахме рано. 4. Преди определеното или необходимото време; преждевременно. Рано си тръгнала на училище. Рано е да се говори за това. 5. Само в сравнителна степен: по-рано. Преди момента, предварително. По-рано не говореше така. Обади ми се по-рано, та да те чакам.

* Рано или късно. Когато и да е.

2. в или във. предлог. 1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. 2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. 3. За означаване на време. 4. За означаване на състояние. 5. За означаване на начина, по който се извършва действието. 6. За означаване вида или цвета на облеклото. 7. За означаване на количество, обем, размер. 8. За означаване обекта на действието.

3.неделя  мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата – последният ден от седмицата, който е неработен. 2. Разг. Седмица.

4.петък мн. петъци, (два) петъка м. Денят след четвъртък и преди събота.

прил. петъчен, петъчна, петъчно, мн. петъчни. Петъчна програма.

*От петък до събота. Много кратко.

*Черен петък. Лош, тежък ден.

5.клисар  клисарят, клисаря, мн. клисари, м. Прислужник в църква. Клисарят бие камбаната.

6.ставам  ставаш, несв. и стана, св. 1. Заемам вертикално положение; изправям се, вдигам се, надигам се. Станах да сипя вино. 2. Махам се, напускам, отстранявам се. Ставам от масата. 3. Събуждам се и се вдигам от леглото. Сутрин ставам рано. 4. Прен. Остар. Започвам борба за освобождение; разбунтувам се, въставам. Ставайте, братя! На оръжие! 5. Придобивам качество, свойство, състояние, професия и др.; бивам, съм. Ставам голям. Ставам ученик. Ставам оптимист. 6. Съм, бивам. Той ще стане добър инженер. Тая няма да стане. 7. Разг. За какво. Бива ме, годен, подходящ съм. Ставам за началник. Виното става за пиене. 8. Само в трето лице. Осъществявам се, случвам се, извършвам се. Какво става? Нещата стават и без да сме там. 9. Само в трето лице. За време – настъпвам, наставам. Става вечер. Става есен. 10. Само в трето лице. Давам плод, вирея. Тази година кайсиите станаха рано. Житото става в полето. 11. Само в трето лице. Получавам се, добивам се, изработвам се. В планината става най-хубавата сланина. 13. Само в трето лице. Отговарям точно на определена мярка; прилягам. Дрехите ми стават. Това стъкло не става на рамката. 13. Разг. Безл. При отговор – добре, бива. Ще дойдеш ли? – Става.

*Става/стане въпрос/дума. Започва да се говори.

* Ставам/стана за смях. Заслужавам да ми се смеят.

*Става/стане ми тясно/горещо. Изпадам в критично положение.

*Ставам/стана мост (на някого). Позволявам да ме използват за постигане на користни цели.

*Ставам/стана на крака. Засвидетелствам уважението си, като го съпровождам със съответното движение.

*Ставам/стана на пух и прах. Бивам унищожен изцяло.

*Ставам/стана от леглото. Оздравявам.

*Стана тя една/стана тя каквато стана. Възклицание при неочаквана неприятност.

*Ставам/стана човек. Разг. Получавам уважението на хората за своето служебно издигане или забогатяване.

7.избързам /избързваш, несв. и избързам, св. 1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано. 2. Правя нещо по-рано от необходимото. Не трябваше да избързваш с предложението.

8.чукам чукаш, несв. 1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие. 2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части; троша. Чукам орехи. Чукам камъни. 3. Удрям с твърд предмет, като се получава звук; тропам. Някой чука на вратата. Чукаме чашите си за наздравица. 4. Издавам звук като при удар. Нещо в двигателя чука. Едри зърна град чукаха по керемидите.5. Жарг. За мъж – осъществявам полов акт. – чукам се. 1. Удрям чашата си с друг за наздравица. Чукаха се при всеки тост. 2. Жарг. Вулгарно. Осъществявам полов акт; правя секс.

*същ. чукане, ср.

*Да чукна/чукай на дърво. Употребява се след съобщение, че е станало или може да стане нещо хубаво (за да не се развали или провали).

*Чукам от врата на врата. Моля мнозина за помощ, търся съдействие от всички.

*Чука на вратата. Много е близо, всеки момент ще дойде или ще настъпи. Зимата вече чука на вратата, а ние още не сме готови.

*Чукам си главата. Съжалявам много за нещо, което съм извършил.

9. клепало  мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското клепало. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много. Голямо клепало е тя, не млъкна цял ден.

10.помитам помиташ, несв. и помета, св. 1. Какво. Мета изцяло; измитам. Помитам стаята. 2. Прен. Кого/какво. Насилствено отстранявам от пътя си; премахвам. 3. Прен. Разг. Какво. Изяждам докрай, без остатък; омитам. Помитам чинията.

11.запалвам запалваш, несв. и запаля, св. Паля. – запалвам се/запаля се. Паля се.

*същ. запалване, ср.                       *прил. запален, запалена, запалено, мн. запалени.

12. разгарям  разгаряш, несв. и разгоря, св.; какво. 1. Правя нещо да гори силно. Разгарям огън. 2. Прен. Предизвиквам засилване на чувство у някого. Разгарям злобата му.

13.жар  жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара, само ед., м. 1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката. 2. Прен. Само м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето. 3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар

14.щом съюз. 1. За въвеждане на подчинено изречение за време, след чието действие се извършва и действието от главното изречение; когато, веднага след като. Щом се върна от работа, ще ти се обадя.

2. За въвеждане на констативно изречение; след като. Закусих. – Щом си закусил, ставай от масата. Е, щом е така, съгласен съм.

15.доближавам  доближаваш, несв. и доближа, св.  1. Какво/кого, до какво/до кого. Отивам/идвам близо до някого или до нещо; приближавам, наближавам, доближавам се. Доближихме (до) колата. Доближихме (до) кучето. 2. Какво. Премествам по посока към нещо и разполагам в близост до него. Доближавам главата си до касетофона. – доближавам се/доближа се. 1. Доближавам (в 1 знач. ). Доближавам се до колата. 2. Прен. Според характеристиките си започвам да приличам на нещо или на някого. По инат се доближава до теб.

16.врата мн. врати, ж. 1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза. 2. Самият отвор в стена, ограда. Не стой на вратата, влез! 3. Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) – вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.

*същ. умал. вратичка, мн. вратички, ж.

*Влизам/вляза през задната врата. Разг. Постигам нещо по нечестен начин.

*Посочвам/посоча вратата (на някого). Разг. Изгонвам, пъдя.

*При закрити врата/врати. За съдебно дело, съвещание, заседание – без да се допускат външни лица.

*Намирам/търся вратичка. Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.

17.черква мн. черкви, ж. църква. *прил. черковен, черковна, черковно, мн. черковни.

* църква / мн. църкви, ж.

1. У християните – организация, която ръководи духовния, религиозния живот. 2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм.

*прил. църковен, църковна, църковно, мн. църковни. Църковно настоятелство. Църковни книги.

Библейско тълкуване: Гръцката дума еклесия, означава "събрание", било религиозно или друго, и понякога е преведена така, както в Д.А. 19:32,39. В Новия Завет общо означава "събрание от богомолци", или еврейско - Д.А. 7:38, или християнско - Мт. 16:18; 1Кор. 6:4.

Думата има два аспекта:

1. Всемирната Христова Църква, (невидимата църква), състояща се от онези, чиито имена са написани на небето, които Бог познава, но които ние не можем да знаем кои са - Евр. 12:23, или "видимата църква", състояща се от онези, които минават на земята за Христови последователи - Кол. 1:24; 1Тим. 3:5,15.

2. Една особена църква или едно тяло от вярващи, които се събират на едно място и се молят заедно; както Римската църква, Коринтската църква, и др., до които ап. Павел е отправял писма.

18.изваждам изваждаш, несв. и извадя, св. 1. Вадя (в 1 и 2 знач. ). 2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса и.

*Изваждам лоша дума. Разг. Разпространявам злословия за някого.

*Изваждам душата. Разг. Притеснявам.

*Изваждам ума (на някого). Разг. Уплашвам някого.

19. голям  голяма, голямо, мн. големи, прил. 1. Значителен по размери, по сила. Голяма чанта. Голяма радост. 2. Значителен по количество и брой; многоброен, многочислен. Голямо ято птици. 3. Продължителен, дълготраен; дълъг. Голямо чакане падна. 4. Много важен, съществен, забележителен, изтъкнат. Голяма загуба. Голям писател. 5. На повече години или по-възрастен. Това е по-голямата ми дъщеря. Вече си голям, не бива да правиш така.

*Голяма работа! Разг. Реплика за омаловажаване на нещо, за подчертаване, че няма да има отрицателни последици.

*Държа се на голямо. Разг. Големея се, надувам се, правя се на важен.

*Мало и голямо. Разг. Всички хора.

*Чудо голямо! Разг. Реплика за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо.

20.ключът, ключа, мн. ключове, (два) ключа, м. 1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм. 2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката. 3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки. 4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър. 5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето и. 6. Спец. В музиката – знак в началото на петолинието, който определя тоналността.

*Държа под ключ. Държа заключен.

21.пояс мн. пояси, (два) пояса, м. 1. Истор. Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста. Навивам пояс. 2. Широка ивица от кожа, плат или др. материя за препасване; колан. 3. Талия, кръст. Влизам във водата до пояса. 4. Прен. Спец. Ивица от повърхността на земното кълбо, отделена по някакъв признак. Умерен пояс. Часови пояс. Растителен пояс.

*Разпасвам си пояса. Правя, каквото аз искам, действам безогледно.

*Стягам пояса. Гладувам, не си дояждам.

*Спасителен пояс. Гумено приспособление, напълнено с въздух, което се нахлузва на тялото (обикн. на кръста), за да спаси от потъване.

Библейско тълкуване: "Препаши чреслата си", в Библията значи приготви се да вършиш работа - 4Цар 4:29; Д.А. 12:8, и "да бъдат чреслата ви препасани" - надявайте се и бъдете готови - Лк. 12:35. Старите са вярвали, че колкото повече се пристяга някой, толкова по-голяма сила добива, и това тяхно разбиране се изобразява в някои увещания към Християнска доблест и великодушие - Йов 38:3; Ер. 1:17; Еф. 6:14; 1Пет. 1:13. Комуто поясът се разпаше, той е уморен и не е приготвен, за да се залови за работа - Ис. 5:27. Кожени пояси носили в старо време бедните и пророците - 4Цар. 1:8; Мт. 3:4. По-богатите са носили памучни или копринени пояси; и копринените пояси често бивали поръбени. Поясите на онези, които се препасват, служат и като джобове или торби: в тях те си държат кесиите и други ситни и дребни неща - Мт. 10:9; Мк. 6:8. Евреите са препасвали на поясите си и по един нож - 1Цар. 25:13; 2Цар. 20:8. Писарите носили мастилниците си на поясите си - Ез. 9:2.

22.отварям отваряш, несв. и отворя, св. 1. Какво. Правя достъпна вътрешността на нещо, като премествам подвижна част. Отвори вратата. Отвори чантата си. 2. Какво. Слагам начало на нещо, започвам дейност в него. Отварям магазин. Отварям ново училище. 3. Започвам работа. Магазините отварят в 8 часа. 4. Какво. Разтварям нещо събрано, сгънато. Отвори очи. Отвори чадъра си. 5. Какво. Разгръщам. Отворих книгата на десета страница. 6. Какво. Правя нещо да стане възможно, предоставям. Отварям път за новите идеи. 7. Кого/какво. Придавам по-добър вид. Тази блуза те отваря. – отварям се/отворя се.

* Разг. Ставам общителен, разговорлив.

*За рана – спира да зараства.

*За цвете – разцъфва.

*Отварям очите (на някого). Карам го да види истинското положение.

*Отваряй се очите. Внимавай!

*Отварям дума. Заговорвам.

*Отварям очи. Събуждам се.

23. забелязвам забелязваш, несв., забележа, св. 1. Какво. Съзирам, съглеждам. Не го забелязах в тъмното. 2. Прен. Долавям, схващам, разбирам. Забеляза, че се е променил към нея. 3. Усещам, чувствам. Не забеляза как мина времето. 4. Кого/какво. Откроявам, отделям от другите и насочвам вниманието си към него. Работеше повече от другите, но не го забелязваха. 5. Обръщам внимание, вземам предвид. Забележете, времето сега е друго. 6. Рядко. Слагам белег за нещо. Забелязвам си до къде съм стигнал с четенето. 7. Обръщам особено внимание на някого, като обикн. се засягам, обиждам се от него. Не и забелязвай, малка е. – забелязвам се/забележа се.

*Съзирам се, виждам се.

*Долавям се, разбирам се.

24. бял  бяла, бяло, мн. бели, прил. 1. Който е с цвят на пресен сняг, мляко. 2. Който е светъл на цвят. Бяло лице. Бял хляб. Бяло вино.

прил. умал. беличък, беличка, беличко, мн. белички.

*Бяла книга. Книга, която съдържа официални документи на институция, обнародвани с цел да се защити определена позиция.

*Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.

*Бяла смърт. Смърт от измръзване в снега.

*Бяла олимпиада. Зимна олимпиада.

*Бели дробове. Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните.

*Бели кахъри. Разг. Недостатъчно сериозни грижи, кахъри.

*Виждам/видя бял свят. Разг. Раждам се, появявам се.

*По бели гащи. Разг. Неподготвен. Спипах го по бели гащи.

*Посред бял ден. Разг. През деня.

25. зид  зидът, зида, мн. зидове, (два) зида, м. Изградена от тухли или от камък стена – на сграда или на ограда. Къщите са оградени с високи зидове.

26.откъм  предлог. 1. За посока – от. Откъм къщата се зададе майка му. 2. За отношение към обект – по отношение на. България не е бедна откъм природни богатства.

*Откъм сляпото оченце. Разг. Който е пропуснат поради недоглеждане.

27.слънце мн. слънца, ср. 1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо. 2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце. 3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце. 4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот.

*Изгрев слънце. Разг. Появяване на слънцето сутрин.

*Залез слънце. Разг. Скриване на слънцето вечер.

28.изгрявам изгряваш, несв. и изгрея, св. 1. За слънце, звезди, луна – появявам се на хоризонта. Тази сутрин слънцето изгря в шест часа. 2. За светещо тяло, светлина и под. – светвам. Лампата изгря с всичката си мощност. 3. Прен. За нещо хубаво, очаквано, светло – появявам се. Денят изгря. Славата изгря.

29.червен червена, червено, мн. червени, прил.  1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино. 2. Който се отнася до комунистическите идеи.

*Червен вятър. Инфекциозно заболяване, при което се появява характерен червен обрив.

*Червен кръст. Международна здравна организация за подпомагане на пострадали при войни или бедствия.

*Червена книга. Книга, в която са записани растения и животни, които са на изчезване.

*Червен лук. Лук кромид.

*Червен пипер. Прахообразна подправка от смлени изсушени пиперки.

*Червен гигант. Звезда, в чието ядро протичат термоядрени реакции с отделяне на енергия, свързана с превръщането на водорода в хелий.

*Червени кръвни телца. Спец. Еритроцити – кръвни клетки, които съдържат хемоглобин.

*Червени бригади. Италианска престъпна организация с левичарски уклон, създадена през 70-те год. на ХХ в.

*Давам/показвам червен картон.

1. В спорта – изгонвам футболист за грубо нарушаване на правилата.

2. Прен. Ирон. Изгонвам.

Библейско тълкуване: Голямото дневно светило, което много се употребява за подобие от Еврейските поети - Съд. 5:31; Пс. 84:11; Пр. 4:18; Лк. 1:78,79; Йн. 8:12. За поклонението на слънцето, виж Ваал.

Използвана литература:

1.http://www.kakvo.org/

2.http://bg.wikipedia.org/

3.Георгиев Станьо, Българска семасиология, Велико Търново, 1993г.

4.Георгиев С., Русинов Р., Лексикология на българския език, С., 1979г.

5.Иванова-Мирчева Д., “Преносно значение на думата и преносимост на значението” в “Помагало по българска лексикология”, С., 1979г., стр.50

 

-->