Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Любовта – изпитание за хората /Есе по “Евгений Онегин”, Пушкин/

Публикувано: 2018-02-21 12:53:14

      Щастието обитава човешкото сърце. То не може да бъде съзряно и не съществува в реалността, която ни заобикаля. Пейзажът, градината, пейката, стаята, цветето – всичко изглежда различно за този, който е отключил душата си за любовта. В нея има висини и великодушие, с които не всеки ден от живота си се срещаме. Защото любовта е празник за сърцето, което познава сивите делници, изпълнени със скука. Дълги са тези делници за Онегин, който е потънал в летаргията на бездействието и суетата.

      Любовта за героите в романа на Пушкин се оказва изпитание на техните нравствени възможности. Татяна трябва да се откаже от щастието, което е на основата на нещастието на друг. Онегин трябва да намери сили и да накара сърцето си да приеме това нейно решение. Любовта им е изпитание на нравствената същност. Тя се оказва себеопознаване в търсене на пътя към щастието.

     Всяка  любов е нравствен избор, направен с ясното съзнание за сложността на заобикалящата ни реалност. За Пушкин любовта не се свежда само до чувството. То неизбежно съществува, но е недостатъчно, за да изпълни съдържанието й. Отказът на Татяна в осма глава ни напомня, че любовта е  достойнство, което се превръща в нравствена мярка. Любовта е необходимост при духовния растеж, преданост, вярност, порив на сърцето, безкраен лабиринт от житейски и душевни драми. Тя е осмисляне на живота, ценност, която стои над всичко друго. Онегин не разбира това и дълго време е потопен в сивите делници на сърцето си.

      В сърцето, както и в живота, има празници и делници. Делниците – много, празниците – малко. Бавно и трудно, събирайки своите загуби и болки, героите на Пушкин разбират това. Делниците на сърцето побират скука, бездействие и суета, мъки, нещастия и проблеми. Празниците са свързани с любовта. Не е необходимо да съберем болката на Татяна и Онегин, трябва просто да умеем да отговаряме на сърцето си, да се вслушваме в неговия глас, да се радваме на мига, който ни дава вечността. Любовта е отрязъкът от битието, който се съотнася с вечността. Онегин плаща висока цена на скуката, бездействието, суетата. Героите на Пушкин не са щастливи във финала на романа, но са разбрали какво е щастие и изпитват болката от неосъществените празници на сърцата си. Изпитанията на любовта ги изправят пред неизживяното щастие.

      Любовта е необходимост в природно-човешката хармония на битието и е светъл празник на сърцето. В романа на Пушкин прозренията за любовта са послания. Трябва да  преминем през изпитанията на любовта, защото само така ще усетим възродителната й сила.

-->