Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Напиши писмо, описвайки как музиката може да докосне живота

Публикувано: 2016-11-20 21:46:44

 

Напиши писмо, описвайки как музиката може да докосне живота

Международен епистоларен конкурс на всемирния пощенски съюз

Скъпи господин Калоянов,

         Пише Ви един ученик в пети клас от град Русе. Не, не се опитвайте да си спомните, не сме се виждали, макар че се надявам това да стане. Възрастните често ми повтарят, че всичко е възможно, когато много го желаеш.

        Защо Ви пиша? Вече съм достатъчно голям, за да избирам книгите, които да чета. Чета вечер, когато денят се е превърнал в „минало свършено време”. Разполагам се удобно и забравям за училище, за контролните и домашните и си мисля, че това изпитват и горските животни, защото бягат, скачат и лудуват из природата. Преди време ми попадна една цветна книга, пълна с картини, снимки, народни песни и бележки за певците, които са изпълнявали тези народни песни. Заглавието й е „Добър юнак с добра коня”. Песните в тази книга са от с. Аспарухово, Варненско. Вие сте ги събрали и подредили. Според вас Вие ще можете ли?

      Уважаеми господин Калоянов, искам да Ви благодаря за тази книга. Събрали сте български народни песни, с които вечер се потапям в един различен от моя свят и започвам да мечтая. Виждам се като „добрия юнак”, макар че нямам „добър кон”. Надминавам дори „ясното слънце” и сключвам с него облог. То ми казва, че ще ми даде своята „мила сестра Ясната звезда”, ако го надмина. Почти всички песни ми пожелават: „Колкото звезди в ясното небе, толкоз здраве в тази къща!” и заспивам с усмивка след такива пожелания. Всяка вечер с тази книга се превръща за мен в Бъдни вечер. В една от песните аз ловя „Сур елен” и всички ме хвалят: „аферим тебе, Добър юнак!” Вървя из „дълго друми, дълго друми царограшко” и понеже имам „злат боздуган”, „кобур стрели” и „чифтя пощови” – не се страхувам от нищо. Превземам „от царя царството”. Срещам по пътя си и други юнаци. Даже някои от тях са моми /”Вивда мома войник”/. Знаех си, че има смели момичета. Бях там, когато Вивда мома хвърли юнашките си дрехи, „спусна си коса до земя,/ че извика със глас до небе:/ - „Девет годин с войници ходих,/ никой ме мене не познава”. Така беше, защото смелостта не се познава по дрехите на човека.

        Благодаря, че събра и подреди за мен този омагьосан свят от родния ми фолклор! Някой казват, че за радостните хора има песни , а за тъжните няма ……, но не е така.Преди да затворя книгата се вглеждам в имената на певците и певиците, които са изпели тези песни. Хората мислят, че нотите са кръгчета, чертички и други символи, но не е така. До имената им сте поставили годините на раждането им – 1901, 1906, 1924, 1893, 1899…Може би повечето от тях не са вече сред живите,но ние трябва да ги уважаваме. Но Вие сте съхранили песните и имената им. Мисля си, че имената и песните им са се свързали завинаги. Представям си тези стари хора от с. Аспарухово, Варненско. Още чувам гласовете им. Песните им ме превръщат отново и отново всяка вечер в „добър юнак”. Не искам да си мисля какво щеше да стане с тези песни, ако Вие не бяхте ги съхранили за нас.

        Скъпи господин Калоянов, приемете благодарността на един ученик в пети клас от град Русе. Вие ми показахте, че музиката оцветява живота ми, събира в едно реалността и въображението ми и може да ме превърне в „добър юнак”, макар че нямам „добър кон”. Книгата Ви ме навежда на мисълта, че музиката е връзката, мостът между миналото и мечтите за бъдещето, между хората, които са живели столетия преди нас и тези, които ще живеят след нас. А ние, децата, сега трябва да пазим този мост. Всяка песен събира в себе си едновременно минала и бъдеща мечта. Моята мечта да бъда „добър юнак” навярно е била мечтата на онези стари хора, от които сте записали тези песни. Чел съм и много други книги като ″Похвали се добър юнак ,но още нито една не ме е вдъхновила като „Добър юнак с добра коня”

2014г.                          С уважение:  Даниел Йорданов, 12г.

 

 

                                                    Скъпи Орфей,

          Легендата за теб се предава от век на век и стигна до моето рап-поколение. От легендата разбирам, че ти си искал да спасиш своята Евредика от подземното царство на бог Хадес. Той ти е казал да не се обръщаш назад, докато вървиш по пътя към белия свят. Но ти си се обърнал и си загубил Евредика завинаги.

         Няма да говоря повече за нея, защото ти знаеш повече от мен и защото не искам да те връщам към болката, която оттогава изпитваш. Но … знам как си преодолял скръбта и мъката. Направил си го с песни. С музика, пред която смъртни и богове свеждали глави в захлас.

          Бих искал да те попитам дали музиката на моето време ти харесва. Защото и ние пеем. С друг ритъм, с други инструменти. Но песните продължават да достигат до душите ни и да ни помагат да преодолеем трудностите.

          Искам да ти разкажа за моята любима музика – рап. В нея текстът се изпълнява бързо и има пристрастяващ ефект. В крайна сметка започваш да слушаш само този жанр, така се ражда едно ново рап – поколение. Колкото и странно да звучи, това поколение също е твой наследник.

         Безсмъртни певецо, някога си вдъхвал живот на музиката, а днес ни помагаш да разберем нейната сила. Музиката е променила твоя живот, много животи, моя живот…

        През вековете легендата за теб се е превърнала в легенда за музиката. Не си успял да спасиш Евредика, но си спасил идеята за силата на музиката.

       Пред теб, пред песента и смъртни, и богове, и аз свеждаме глави.

 

25.03.2014г.                                   С преклонение: Ивелин

 

 

Закъсняло писмо

до Иванка Ботева,

Калофер, България

                                                     Скъпа бабо Иванке,

 

        Реших да отправя това закъсняло със сто и три години писмо.  Решението дойде една вечер, когато се подготвях за час по Литература и разлиствах учебници и тетрадки. И както всички внезапно взети решения, все пак се оказва, че дълго време преди това съм го носила в душата си.

       Разположих на дивана. Нощната лампа светеше в ъгъла, а меката ѝ светлина обхващаше страниците на учебника ми. Пуснах си народна музика, тъй като тя ме предразполага към размисъл. Обичам фолклора.  С часове мога да слушам  Валя Балканска, Гергана Цекова, Иванка Георгиева, Атанас Вельов, Пуруш Парушев, Христо Арсов, Кина Кирилова, Надка Златева и много други. Оказва се, че родният ни фолклор е цяло съзвездие от имена, които оставят звездна диря във времето.

       В ръката си държах  „Литературна работилница”. Тогава прочетох, че Ботев отрано обиква народното творчество благодарение на своята майка Иванка Ботев Петкова, която знаела наизуст и пеела над 300 народни песни1. Мисля, че тази внушителна цифра би изненадала не само хора като мен, за които музиката е любов, а и тези, които се занимават професионално с музика. И понеже музиката няма националност, мисля, че цифрата е внушителна както в родното, така и в световното духовно пространство.

     Сега разбирам как си могла да издържиш мъката, болката и страданието. Пеела си. В дни на мъка и в дни на радост. Представям си къщичката в Калофер. Снимката на твоя дом днес е част от илюстрациите, с които в учебниците и христоматиите се разказва за живота на Христо Ботев. Тази малка бяла къща се е огласяла от песните ти. С тях е заспивал първородният ти син.

       Народните песни! Те са била част от живота ти. Направлявали са те . От тях си черпила сили в трудното време, което съдбата ти е отредила да живееш. Тези песни са съхранили духовния мир на българите още от основаването на нашата държава”3. Календарни, семейни, хайдушки песни са оцветявали българското битие във всеки дом. Песента е направила възможен живота ти, защото не мога да си представя как една майка, родила девет деца и загубила седем от тях продължава да говори спокойно, весела и засмяна, справедлива и умна, възхитена от борбите и успехите на българите2.

       С песен си отстояла на трудностите в живота си. С песен си възпитала Христо, а после с неговите братя „невръстни” си слушала неговата „песен юнашка”- защо и как е загинал и „какви думи е издумал пред смъртта и пред  дружина”3. Израснал с песните за славни войводи, той изпя най-българските стихове – за Чавдар страшен хайдутин и „вехта войвода”, за Хаджи Димитър и Левски, за „либе хубаво’ и за „тегло сюрмашко”. В този песенен свят пее цялата природа, цялата Вселена. Пее „на Странджа-баир гората”, „на Ирин-Пирин тревата”, кавалът приглася на песните „от Цариграда до Сръбско”. Чува се ясния глас на жътварката „от Бяло море до Дунав -/ по румелийски полета…”4  Тези песни  промениха живота на родината ми.

       Промениха и моя живот.

       Скъпа бабо Иванке, приеми моята благодарност. Благодаря, че си носила песента в сърцето си, че си я съхранила и предала на Христо, че си направила възможна появата на най-българските песни, които твоят син изпя за идващите поколения. Неговата песен и днес  се носи ‘по гори и по долища -/ горите ще я поемат,/ долища ще я повторят,/ и тъгата ми ще мине…”5 Ще стигне тази песен до мен, до моето време. А аз ще трябва да я запазя, за да я предам на децата си.
       Благодаря, че ми напомняш, че трудностите в живота може да станат поносими, ако успея да съхраня песента в сърцето си. Писмото ми е малко закъсняло. Със сто и три години. Но песента няма възраст. Тя е нишката, която свързва вековете. В нея е закодирана оптимистичната българска вяра в бъдещето. Предавала се е от поколение на поколение благословията: „Колкото звезди в ясно небе,/ толкоз здраве в тази къща!’6

       Мила бабо Иванке, дочакала си Освобождението на България. Нали за това Освобождение твоят Христо пожертва живота си. Но дали си дочакала благодарността на тези, които са се радвали на живота в свободна България. Ако това не се е случило тогава, то приеми моята закъсняла благодарност.

       Подготвих се за часа по Литература. Нощната лампа осветяваше снимката ти. Вглеждам се в очите ти – меки и добри. Откривам в тях погледа на Христо и топлината на народния български певец.

      И разбрах, че писмото ми до теб не е закъсняло със сто и три години. Няма закъсняла песен.

30.03.2014г.,                                           С уважение: …………………………

Гр. Русе                                 / Виктория Димитрова Панова/

 

-->