Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от божиите уста / Есе

Публикувано: 2018-02-06 12:38:30

        Като биологичен вид човекът има  нужда от материални блага, но в същото време има нужда и от духовни ценности. Разнообразни от гледна точка на качеството и количеството са както духовните, така и материалните блага. Но някои от тях са основни. Такова основно духовно благо е Библията. Тя съдържа принципи и норми, които са толкова важни за душата на човека, колкото хляба за тялото му. ”Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества” – съветва Исус издигайки тезата, че в  корелацията душа-тяло трябва да се търси хармония-ата между материалните и духовните блага. Постигането на умереност и баланс е гаранция за добър живот и на земята и на небето. Ако на везните натежи едната страна, човешкото битие се обезсмисля, затова “Каква полза за човек ако придобие цял свят, а погуби душата си”. “Словото, което излиза от бижиите уста” е семето на познанието на света,  което пониква и в най-неплодородната почва.

         Библията като  писано отражение на Божието слово заедно с другите свещени книги /Коран, писанията за Буда / е духовната основа на човечеството, защото в нея са заложени фундаментални принципи. Те са развити по-късно в съвременните науки – медицина, право, етика и др. Първият и основен е принципът на равенството. Исус приравнява всички хора пред Бога. Еднакви са възможностите пред всеки човек да достигне до царството Божие. А дали ще го направи, зависи единствено и само от самия него. Затова Христос сравнява Божието царство с мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби /Матея, глава 13;47/. Видно е, че няма привилегии при влизането в царството Небесното е едно за всички – бедни и богати, покаяли се грешници и праведни монаси.

     Приемайки християнските принципи, човекът приема словото, което излиза от божиите уста. Принципът за равенството е основополагащ за съвременното, обърнало поглед към демокрацията, общество. Българската конституция в чл.6,ал.1 постановява:”Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Освен в правото и в медицината ще открием развит християнския принцип за равенството. Хипократовата клетва задължава лекарите да помагат на всички хора, т.е. за  медиците всички са равни. И моралните норми на обществото са формулирани до голяма степен от принципа за равенството, който превръща индивида в пълноправен член на социума.

       Друг принцип, изведен от Божието слово, е любовта към ближния. Само този принцип е достатъчен, за да се появи Нова ера в летоброенето на човешката цивилизация. Варварското “око за око, зъб за зъб” остава “преди”. Божието слово ни учи, че не трябва злото да бъде мултиплицирано. Това става, ако се отвърне на злото със зло. Ако човек се придържа към този постулат със сигурност ще се извиси над останалите биологични видове, които ще живеят “само с хляб”. Евангелието от Матея ни разказва как със 7 хляба и няколко риби Исус нахранва 4 000  души, а после се обръща към неразбралите:”Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски”.

     Пълното разкриване на всички принципи и норми, произтичащи от Божието слово, е обект на проучване от социолози, теолози и специалисти. Факт за всички нас е, че тези принципи съставляват духовната храна на човечеството. Пред съвременното общество предстои един непознат и непредвидим 21 век, изпълнен със социални и технически проблеми. И сякаш сме повече от друг път обладани от материалната фикс идея да осигурим насъщния хляб и битието си. Все по-далеко в миналото е останала молитвата на Иисус, син Сирахов, от Стария завет: ”Прищевките на корема и сладострастието да не ме овладеят”. Да си припомним тази старозаветна молба и да не забравяме, че “не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от божиите уста”. Вникването в принципите, произтичащи от словото божие, ще попречи на разпадането на връзката между тялото и духа, между материалното и нематериалното. Евангелските текстове учат хората как да бъдат в хармония със себе си. Как да не изпадат в крайности.

      Защото битието извън реалните, видимите, има и други измерения, където информацията е трудно разчитаема за жителя на земята, а азбучната  истина в тази информация е, че смисълът на битието се определя от разбирането и придържането към  основните общочовешки ценности, съ-абрани в “словото, което излиза от божиите уста”.

        

 

-->