Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Образът на Бойчо Огнянов /”Под игото”, Иван Вазов/

Публикувано: 2018-02-19 12:39:50

      Всеки художествен образ е отражение на действителността и в същото време е сила, въздействаща върху читателското съзнание, провокираща читателското мислене и изискваща читателско отношение. От художественото майсторство на създателя на художествения образ зависи дали той ще живее пълноценно във времето или ще излинее като неполивано и оставено на сянка цвете.

     Сред героите на първия български роман „Под игото” жив в съвременното читателско съзнание е образът на Бойчо Огнянов. С него писателят дава израз на своите разбирания за героизъм, чест, достойнство, красота, мъжество, слава и смърт, родолюбие и смелост.

     Художественият образ винаги е съобразен с определен исторически момент. Извън него той не може да се разглежда. Защото хората творят времето, но и времето твори хората. Бойчо Огнянов е рожба на „пиянството на един народ”, на време бунтовно и разделно. Той е един от апостолите на бунта и въплъщава в себе си чертите на достойни исторически личности от онова време – Левски, Бенковски, Каблешков, Волов. Огнянов е събирателен образ на добродетелите на всички български апостоли, които от град на град, от село на село създават комитети и разясняват на населението необходимостта от свобода, която може да бъде извоювана само с бунт.

       В главата „Огнянов председателствува” виждаме българския апостол от Възраждането, обрекъл себе си на идеята за национална свобода. Въоръжение, пари за това въоръжение, протоколи, организация и вяра в каузата. Такова е битието на Бойчо Огнянов. Образът му е идеализиран. Нарисуван е само със светли бои, които отчетливо се открояват на фона на тъмните краски. Затова в романа Бойчо Огнянов има свой образ – антипод. Това е Кириак Стефчов. Двата образа са изградени в опозиция позитив-негатив. В този контраст се открояват добродетелите на Огнянов.

     В пояснителните реплики на автора към този централен образ, в подбора на думи и изрази откриваме Вазовото възхищение. В главата „Радини вълнения” писателят ни среща с физическата характеристика на героя: „Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупваше непобедимо сърцата”. Погледът е изведен като най-съществената черта от портрета на героя. Още в първа глава /”Гост”/ Вазов ни е разкрил социалното положение на своя герой. Той е син на дядо Манол и е избягал от заточение в Диарбекир. Заточението е променило физическия му облик: „осемгодишното му заточение в Азия, теглилата и климатът бяха го застарили и съвсем изменили /глава 12 – „Бойчо Огнянов“/. Заточението не го е пречупило: „Изгнанието и теглилата, вместо да охладят в него жара към идеята, за която беше пострадал, връщаха го тук още по-възторжен, идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до самопожертвуване“. Добродетелите на героя са изведени с присъщия за Вазов патос.

      На преден план в ценностната система на Огнянов е България. За него родината е свята, а свободата й е идеал, цел, олтар, пред който героят полага живота си в края на романа. Родолюбието е най-характерната черта от духовния портрет на Бойчо Огнянов. Всички негови дела са ръководени от това родолюбие. На него е подчинил личния си живот, любовта към Рада, мечтите за човешко щастие. Чувството към любимата е голямо, искрено, силно. Но чувството към родината е всепоглъщащо. Сложното отношение на Огнянов към рада ни напомня Ботевите слова от „До моето първо либе“. Паралелът с Ботев идва и при разглеждане на другия важен контур от духовния портрет на героя – „честен до самопожертвуване“. В „На прощаване“ до сабята лирическият герой поставя своята чест: „пък каквото сабя покаже/ и честта, майко юнашка…“ Тези Ботеви стихове може да чуем, докато четем последните реплики, разменени между Огнянов и Соколов:

-Осемнайсет огъня имаме – продума докторът.

-Стигат, за да се умре честни – каза ниско Огнянов.

Във воденицата, в боя и в смъртта Огнянов е „смел до безумство“.

       Епосът като форма на повествование дава възможност на Вазов многостранно да разкрие своя герой. Чрез речта му, портретното описание, проследяването на душевните му преживявания Вазов рисува цялостния портрет на Бойчо Огнянов. Физическият и духовният образ на този герой са в хармония. Подробностите и детайлите в изображението му постигат универсална мирогледна широта.

        Всеки сполучливо изграден художествен образ е носител на определени индивидуални черти, които градят колорита. Те са цветните бои в рисунката, наречена художествен образ. Това платно изисква и правилно нанасяне на контурите, на щрихите, които са типичните за героя черти. В единството при изобразяване на индивидуалните и типичните черти се крие сполуката. Само в такова единство може да се разглежда образът на Бойчо Огнянов. Това е тайната на Вазовия успех.

     Съвременният читател отчита художественото майсторство на автора при изграждането на образа на Бойчо Огнянов, но трудно осмисля този образ. Неговият идеализъм влиза в отчетливо откроен контраст с материализма на заобикалящата ни действителност. В грубото материално отношение към битието, което е характерно за българина от края на това хилядолетие не би могъл да се роди идеалист като Бойчо Огнянов. Големите идеали на нашето Възраждане са родили големи личности. Дребните страсти на съвремието ни могат да родят само духовни джуджета, които победоносно крачат в общественото ни пространство. Макар че и днешните, както и Вазовите българи продължават да търсят своя Бойчо Огнянов.

-->