Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Образът на героя в Илиада /Ахил, Агамемнон, Хектор/

Публикувано: 2017-11-09 13:47:25

Илиада” на Омир е сред най-известните произведения на древността. От  поемата и днес черпим информация за живота на нашите предци, за техните идеали, стремежи и мечти. Художествените образи в този епос отвеждат към естетическите и етическите идеали на древните гърци. Според литературните изследвачи „Илиада” възниква като военна поема за героите на микенската цивилизация. Тази цивилизация е историческият пласт, върху който е построена поемата.

        С всеки художествен образ авторът изразява своите разбирания и открития за света, в който живее. Върху историческия пласт Омир строи своя епически свят. Образите на Ахил, Агамемнон, Хектор за Омир са класически пример за герои и деятелни владетели. Те са изградени като типични герои на класическия героичен епос и обобщават една широка идея за човек и човешка култура. Чрез тях поетът разкрива позициите, привилегиите и задълженията на героите.

        В тези образи е проектиран естетическият идеал на древните гърци, който съчетава физическа и нравствена красота. Наличието на здрава физика е предполагало по естествен път и наличие на душевна красота. Най-добре е разкрит този идеал с образите на Ахил и Хектор. По-сложен е образът на Агамемнон. Може би затова той е по-земен, по-зрим и осезаем за съвременния възприемател. Неговата смелост е съчетана с нерешителност в някои моменти. Храбростта му в битките е съпътствана от алчност при разпределяне на наградите. Сякаш чрез този образ древният поет дава израз на разбирането си, че  в човешкия характер бялото не е никога само бяло и черното не е само черно. В човешката психика бялото и черното взаимно се допълват. Доброто и лошото се борят. И от много условия зависи изходът на тази борба.

        Ахил, Агамемнон, Хектор са представени в едно военно време. Качествата на типичните герои в класическия героичен епос се открояват най-добре по време на война. Вниманието на разказвача в „Илиада” е фокусирано върху типичните черти на героите. Те заемат централно място в поемата. За Агамемнон поетът е отделил много по-малко стихове, отколкото при разкриването на образите на Ахил и Хектор. Но Агамемнон е предводителят на ахейците, той е царят. От позицията на връх в йерархията Агамемнон присъства в събитията дори и когато го няма. Зад всяко събитие стои неговото решение, неговата воля и желание. Ахил обяснява на Агамемнон, че и заради неговата чест са се вдигнали ахейците в тази война:

Все пак със теб кучеоки, потеглихме в твоя угода,

бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая…

        За типичните герои на класическия героичен епос честта е основен контур от характеристиката им, тя е мотив за влизане в битки, за себедоказване и себеотстояване. В ценностната им характеристика заема по-високо място дори от живота. Когато Агамемнон отнема Бризеида от Ахил, той посяга на неговата чест. Затова Ахил гневно отвръща на царя. В спора между Ахил и Агамемнон се откроява желанието на царя да добие награди не по заслуги, а в положението си на властник, на вожд.

        Като герой от класическия героичен епос Ахил е огромен, здрав, силен, атлетичен. Той е „Зевсов любимец”, „бързоногият син на Пелея”, „бързоног и божествен”, „богоподобен и храбър”. Храбростта е качество, което е неизменна част от характеристиката на героите в класическия епос. В битката между Ахил и Хектор: „храбър мъж бягаше с устрем, преследван от още по-храбър”. За разлика от Ахил и Хектор, за Агамемнон поетът не ни е оставил пряка физическа характеристика. От някои епитети, стоящи неизменно до името му, добиваме най-обща представа за неговата физика. Той е: „мощният цар Агамемнон” или „мощният цар на мъже Агамемнон”. Много повече са епитетите, които изместват акцента върху неговото социално положение: „широковластният цар Агамемнон’, „властният цар Агамемнон”. От позицията си на властващ Агамемнон заповядва и ръководи съдбите на ахейците. За типичните герои на класическия героичен епос е характерно, че от тях зависи съдбата на общността. Във Втора песен Терсит обвинява Агамемнон, че воюва при Троя, воден от мисълта за трупане на лични облаги:

…За тебе, водача, е срамно

все да увличаш в гибел и зло синовете ахейски…

     Точно от позицията на властващ Агамемнон не може да се съгласи да върне своя почетен дар – хубавата си пленница /Хризеида/, макар че му е предложен богат откуп от баща й /Хриз/. Хриз е жрец на Аполон и измолва възмездие от своя покровител. Аполон изпраща мор на ахейците. Агамемнон е принуден да я върне, но отнема Бризеида от Ахил. Естествено е било за древните гърци героят да получи най-голямата плячка от победата. Разпределението на благата за тях е в зависимост от социалното положение на участващите в това разпределение:

Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш

отбор жени многобройни, които ахейците щедро

даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.

Извикват размисъл думите на Агамемнон:

Никой от днес да не смее,

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща!

Тези думи разкриват съществената част от душевността на героите – високото самочувствие и самолюбие.  Често това самолюбие носи беди, нещастия и скръб на останалите. Високомерието на Агамемнон му пречи да се помоли на Ахил да се върне в боя. Нараненото самочувствие ражда „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,/ който донесе безбройни беди на войските ахейски”.

    Спирайки се на епоса като форма за изграждането на тези образи, Омир има възможността да ги разгледа многостранно. От една страна, той изгражда героите си такива, каквито сами се представят чрез делата и постъпките си. От друга страна, той ги рисува и през погледа на останалите герои /Ахил през погледа на Хектор и Хектор през погледа на Ахил, Агамемнон през погледа на Ахил и Терсит, Ахил през погледа на Агамемнон/. Като литературна форма епосът осъвместява традиционни с актуални значения и извежда на преден план типичните черти на героите.

      Образите на Ахил, Агамемнон, Хектор са изградени с постоянни и сложни епитети – „богоравен”, „бързоног”, „копиеносец”, „богоподобни”, „белощитен”, „широковластният цар”, „властният цар”, „мощният цар”. За всеки от своите герои Омир избира най-характерния епитет, който винаги поставя пред името му. Агамемнон е властен и мощен, Ахил е бързоног, Хектор – „дързък”,  „шлемовеец”. Така образът става запомнящ се и едновременно с това повторението на епитета се превръща в начин да се отличи героя от другите чрез неговите най-характерни качества. Запомнянето на отличителните белези на героите от класическия героичен епос е важно за култура като старогръцката, която може да се смята за устна. Освен епитети Омир използва и други средства на класическия героичен епос – разгърнати сравнения, метафори, хиперболи. Самите епитети хиперболизират,  повишават качествата на героите. Литературните изследвачи определят епитетите на Омир като пръв опит за човешка характеристика.

        За съвременния читател е трудно да оцени тези герои на класическия героичен епос. Времето променя начина на живот до степен, от която е трудно да си представим онова далечно минало. Ахил, Хектор и Агамемнон са типични герои на класическия героичен епос и като такива представят различни дилематични положения. Макар че принадлежат към едно приключило време, те побират в себе си извънвремеви идеали и положения, които запазват своята валидност във всяко време.

   

-->