Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Опозицията родно-чуждо при героите в романа “Тютюн”

Публикувано: 2017-12-17 15:22:34

Опозицията родно-чуждо при героите в романа “Тютюн” е разгледана от Д. Димов с оглед интереса на автора към психологията на модерната душа. Историята поставя родното в определени контакти с чуждото. Макар и български по тематика, романът ни среща с космополитните среди на международния тютюнев бизнес и маларичните егейски брегове. Драматичните исторически събития по времето на Втората световна война изграждат родното битие на базата на неговата съизмеримост с чуждото. Тази съизмеримост извиква размисли за цената на успеха и за необходимостта от устойчива ценностна система в човешкото битие.

На дисекция творецът  подлага психологическите преживявания на героите, които са представители на родното и чуждото. Контурите на родното откриваме в провинциалното битие на тютюноработниците и живота на софийския хайлайф. Представители на чуждото стават нацисти, участващи в международния тютюнев бизнес – естетът фон Гайер, гръцкия тютюнев магнат Кандоянис. Димов е изчерпателен и аналитичен в детайлите. Детайлизацията на изображението е неговата стихия. В емоционално наситената фраза преобладават глаголите за душевни състояния. Писателят проследява вътрешния диалог на тези герои и така ни среща с богатата гама от чувства, които разкъсват човешката душа и не позволяват едностранно разглеждане и квалифициране на образите. И родните, и чуждите герои не са добри, не са и лоши. Духовният човешки портрет няма националност и не може да се нарисува само с черно и бяло. Само ако се предадат всички нюанси на цветовете ще е пълен и завършен този портрет. И Димов открива тези нюанси, вглеждайки се в чувствата на родните и чуждите герои в различни и сходни ситуации.

Опозицията родно-чуждо е видяна и с оглед опустошителната мощ на фанатизма, независимо от неговите имена и кумири – Богатството, Тютюна, Властта, Революцията. Фанатизмът е крайност в личното и обществено битие, той също няма националност и като всяка крайност носи нещастия и гибел. Фанатици в личностен план са Борис и Кандоянис, фанатици в обществен план са нацистите /фон Гайер/ и комунистите. Студът, който излъчва стремящия се към богатство Борис Морев, ни облъхва и от фон Гайер, и от образите на тези, които се борят срещу света на Морев – комунистите Павел , Макс Ешкенази, Варвара, Динко, Лукан. Те са самотни и нещастни, защото фанатизмът им ги отчуждава от естествените човешки пориви. Творецът отрича фанатичното следване на идеи и цели, осъзнавайки преходността на всичко в нашия свят. Това е същността на жизнената философия на Д. Димов.

-->