Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ПРОБЛЕМИ НА ТВОРЧЕСКИЯ МЕТОД ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО - САНТИМЕНТАЛИЗЪМ, РОМАНТИЗЪМ И РЕАЛИЗЪМ

Публикувано: 2018-02-20 13:12:39

       Сантиментализмът при първите крачки на родната белетристика има свое място и значение, но след 70-те години той вече е изживян.

         Вземайки за модел една сантиментална повест /”Черноносящая госпожа” на Христофор Шмит”, преведена от Йордан Ненов”/, 1857г. /, сантиментализмът в “Нещастна фамилия” на В. Друмев кръстосва влиянието си с романтизма. Насочването на вниманието към тематика, взета от съвременността, битоописанието и образната система говорят за появата на реалистични щрихи в тази творба. Същите реалистични щрихи ще открием и в “Изгубена Станка” на Блъсков. Според Илия Конев /25/ в художествения метод тук се очертават два компонента – реализъм и сантиментализъм. Реализмът в изображението може да се открие в предадените политически условия на гнет и страдание, в борбата на българите за духовна свобода, във вярната битова обстановка и реалистичния пейзаж.

        Ако до 50-те години на 19 век литературата има синкретичен характер, според Любомир Георгиев/26/ “характерът на литературата ни бързо се изменя след 50-те години. Литературните направления, които се набелязват /сантиментализъм, романтизъм, за класицизъм у нас не може да се говори, въпреки че са изказвани подобни мнения – Ангел Пискюллиев ”Поетика”/ са вече отминал етап за другите европейски литератури. У нас те не се развиват пълно, нито пък се изразяват в класическите си традиционни форми, защото са свързани с други обществено-културни отношения”.

       През руския период от творчеството си Л. Каравелов е под влиянието на украинската писателка Марко Вовок, която пише в романтичен стил, но под влияние на реализма на Гогол. Срещата между Марко Вовок и Гогол, т.е. между романтизъм и реализъм става в “Българи от старо време”, но до края на живота си Каравелов, който е автор на 31 белетристични творби, не се разделя с романтизма. В романтичен план е изградена Добра от “Дончо”. Безстрашна и дръзка, тя е нарисувана изцяло с похватите на романтизма.

      Характерен и при Каравелов, и при Блъсков, и при Друмев е синкретичният художествен метод, макар че господстващо течение се оказва реализмът. Налице са елементи и на сантиментализъм, и на романтизъм, и на реализъм. За проникване в истината за жената чрез анализ на нейната общност Каравелов се придържа най-често към механизмите на реалистичното изображение.

ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

2.  Петко Тотев “Сатиричният роман на Каравелов”

3. Дочо Леков “В света на белетриста Блъсков” – “Българска възрожденска литература, т.1, С., 1988г

4. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.95/

5. Г.С. Раковски, Събрани съчинения в четири тома, т.4, С., 1988г., с.24

6. Анна Алексиева “Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране”

http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm

7. Йордан Х.Константинов – Джинот “Бог” в кн.”Българин съм”, В.Търново, издателство “Абагар”, стр.34

8. Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

9. Николай Чернокожев “Турски паша – менталности и разказване” в сп.”Български език и литература”, кн.5, 1993г

10. Николай Аретов  “Каравеловите повествования за страданията на българското племе’ – www.slovo.bg

11. Любомир Георгиев “Проявления на модерното у българската католическа емиграция през 18 век” - http://c18.slovar.org.uk/modernoto/lgeorgiev.htm/

12. Юлия Йорданова “Традиционни образи на “своето и чуждото в новата българска литература” -

http://liternet.ida.bg/publish5/iuiordanova/avtoreferat.htm

13. Георги Чобанов “Българска литература и европейски позитивизъм” http://liternet.bg/publish/gchobanov/pozitiv.htm

14. . Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

15. . Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

16. Лев Воробьов, “Л. Каравелов”, С., 1985г.

17. фразата на Хайзенберг се цитира в Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис, 2002г., с.409

18. Д. Леков “Читателят в творческия свят на възрожденския писател” – “Българска възрожденска литература”, т.2, С., 1988г.

19. Л. Каравелов “Такива са нашите просветители” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1985г.

20. Л. Каравелов “Българо-турската столнина Русчук” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1986г.

21. Цветан Ракьовски “Записките и спомените – принципите на масовото четиво” -http://liternet.ida.bg/publish4/crakiovski/zapiskite.htm

22. Албена Бакрачева “Близост в различията” - http://web.hit.bg/alba/public/similar/sim-3.htm

23. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

24. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

25. Илия Конев “Илия Блъсков – живот и дело”, С., 1969г.

26. Любомир Георгиев “Каравеловата повест “Българи от старо време”, С., 1965г.

27. http://www.operavarna.bg/news_bg_other.php?page=news_show&nid=63

28. Райна Гаврилова “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г., с.94

 

-->