Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ПСИХОЛОГИЗЪМ във възрожденските белетристични творби

Публикувано: 2018-02-20 13:16:15

       Познанието и разрушението на света са двата аспекта, които психологът Каравелов разглежда в своите повести. Познанието на злото променя човешката психика и може да я изпълни със зли съдържания. В една от картините на турско насилие в “Турски паша” Каравелов разказва за майката, която убива собственото си дете.

       Детайлите при Каравелов, Друмев и Блъсков имат както характеризираща, така и психологическа функция. Това не е аналитичен психологизъм, авторът не обяснява защо героят е постъпил така или иначе, не търси причината за действията на героините си. Този психологизъм е по-скоро пластичен, защото от пластиката, от детайла съдим за психологическото състояние на героя. Писателят описва външното състояние и от външното ние съдим за вътрешното.

       В литературната критика често се среща твърдението, че тези възрожденски белетристи са чужди на психологическите изживявания и дилеми. Повечето от героите са монолитни и не познават двойствени състояния. Но в много ситуации са поставени в конфликт, който зад националните и верските си измерения има и психологически заряд. Сцената в “Дончо”, когато бащата – Кунчо пита: “Дека е дъщеря ми?”, а турчинът отговаря: “Тя е майка на моите деца”, разкрива сполучливо уловено психологическо състояние на героите. Назър ага се обръща към бащинското чувство на Кунчо: “Ти искаш да заколиш своя зет, който така много обича дъщеря ти? Аз имам деца, Кунчо, и обичам ги така, както и ти обичаш своите…”

       Опит за психологически прочит на портретната характеристика на Маргоьолица прави Каравелов в повестта “Хаджи Ничо”. Авторът поставя акцент върху факта, че тя върви, но “на нищо не обръщала внимание и нищо я не интересувало”, има “безпокойни и тревожни поглед”, “ предивременно утомление и умореност се видели на лицето й” , “в нейната веселба и в нейният смях почти всякога звънтяла тъжна и унила нотица”.

      В първите възрожденски повести характерите не са изобразени в развитие, а качествата на героя направо се разкриват и понякога се илюстрират с някои негови постъпки. Ако разгледаме персонажите във “Войвода”, ще видим, че вместо един герой да мине през трите етапа на духовното израстване на българина, етапите са проследени чрез трима братя. Първият /Продан/ се моли, вторият /Първан/ протестира, а третият /Стоян/ се бори. Идеята за преодоляване на робската психика не е предадена чрез развитието на един персонаж и по отношение на женските образи.

-->