Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Политическа характеристика на отношенията на Европейския съюз с Русия

Публикувано: 2018-02-21 19:17:43

            След разширяването на ЕС обществото поглежда на икономическата глобализация с надеждата, че тя ще сложи край на конфликтите в дългосрочен аспект. Икономическите спорове трябва да се разрешат чрез пазарни механизми. Но конфликтите с намесата на външни сили, които продължават да се случват, красноречиво напомнят, че тази надежда се оказва илюзорна. Според някои политолози глобализацията обуславя взаимообвързаността между държавите и превръща границите им в условни дадености. Като естествени последици от  глобализацията се разширяват просперитетът, разбирателството, сътрудничеството. Съответно противниците на този възглед виждат в глобализацията катализатор за разгръщане на конфликти между регионални икономически сили.

           Много изследователи на международни отношения посочват, че причината за идващите неизбежно международни конфликти занапред ще бъдат ресурсите и те са най-важният фактор за отношенията между държави и икономически общности. Държавите воюват повече за невъзобновяеми енергийни източници,

отколкото за възобновяеми, защото невъзобновяемите /нефт, газ и т.н/ са съставна част от много производства. През 80-те и в началото на 90-те години на 20 век грижата за енергийната сигурност намалява. От една страна, защото ЕС има успешна стратегия за диверсификация на източниците, от друга страна, концентрацията на научните изследвания се измества върху наболелите етнически конфликти. Но в началото на 90-те години тенденцията се променя, защото става все по-ясно, че невъзобновяемите източници , макар и бавно, се изчерпват. На международна енергийна конференция в Баку много от представителите свързват в докладите си визията си с хоризонт 2030г., но е видно, че предизвикателствата на енергийната сцена изискват скъсяване на този хоризонт поне с 10 години. Отчитат се следните тенденции:

1. Нуждите на ЕС от нефт и природен газ все повече ще се покриват от внос.

2. Разширеният вътрешен енергиен пазар на ЕС ще бъде завършен през 2008г.

3. До 2020г. няма да има естествен(физически) недостиг на

нефт и газ в света. Такъв би могъл да възникне само поради политически причини.

4. До 2020г. доставките на нефт за световния пазар ще произлизат от по-малко страни, отколкото сега.

5. Доказаните запаси на природен газ в света също са сравнително концентрирани (макар и не толкова като тези от нефт - 60% в Персийския залив)

6.Основните потребители – САЩ, Китай, Индия, Япония както и ЕС ще разчитат все повече на същите ресурси от нефт и газ в Русия, региона на Каспийско море и Персийския залив. Те биха действали в собствен интерес, ако координирано помагат на страните-производители да постигнат политическа и икономическа стабилност.

         Хронологията на отношенията ЕС – Русия може да бъде проследена от редицата двустранни търговски договори. Договорната основа на енергийната политика на ЕС е може да бъде проследена от редицата двустранни търговски договори. Договорната основа на енергийната политика на ЕС е Договорът за ЕВРАТОМ, Договорът за Европейска общност за въглища и стомана и Членове 49 до 55, Глава XV и Глава XIX от Договора за Европейска Общност. ЕС и 11 държави в Югоизточна Европа се споразумяват през есента на 2004 г. да основат Енергийна Общност, в която да важат едни и същи правила за енергетиката. Това ще бъде добре за осигуряване на доставките на енергия за ЕС, тъй като тези доставки често преминават през споменатите държави. Освен това, по този начин пазарите ще станат по-ефикасни, което ще помогне за намаляването на цените на доставките на източници на енергия в целия регион и за освобождаването на правителствени фондове, които в момента се ползват за субсидиране на цените на всички източници на енергия. В резултат на това, ще може да се фокусира финансовата помощ върху тези потребители на енергия, които наистина се нуждаят от нея.

          В същото време ЕС създава мрежа от двустранни търговски споразумения с отделни страни и региони по света. Той има такива споразумения със съседните страни в Средиземноморския басейн, както и с Русия и другите републики от бившия Съветски съюз. Рамкираните договорни отношения на ЕС с Русия правят разбираеми фактите - между 2000 г. и 2006 г. стойността на износните стоки на EС27 се е увеличила повече от три пъти, от 22.7 млрд евро до 72.4 млрд, докато вносът на стоки от Русия се е увеличил повече от два пъти, от 63.8 млрд до 140.6 млрд. В резултат на това дефицитът на EС27 в търговията с Русия се е увеличил от 41.0 млрд през 2000 г. до 68.2 млрд през 2006 г. Този повишен дефицит се дължи предимно на увеличение на енергийния дефицит и само отчасти се компенсира от увеличението на излишъка при машините и превозните средства. Делът на Русия в общата външна търговия на стоки на ЕС27 се е увеличил почти двойно между 2000 г. и 2006 г. През 2006 г. над 6% от износа и 10% от вноса на ЕС27 е бил за Русия , която се превръща в третия най-важен търговски партньор след САЩ и Китай. По случай срещата на върха между ЕС и Русия, която се провежда в петък, 18 май 2007 г., в Самара, Евростат, Статистическият център на Европейските общности, публикува данни за търговията на стоки и услуги, кокто и за инвестиции между Русия и ЕС.

            Сферите на взаимоотношения се проектират в цифрите, изнесени от Статистическия център на Европейските общности. Германия, Италия и Финландия са най-големите износители на ЕС за Русия. Почти половината от износа на EС27 за Русия през 2006 г. е бил съставен от машини и превозни средства, докато енергията съставлява две трети от вноса. На по-детайлно равнище, основните износни продукти на ЕС за Русия са лекарства, леки коли, оборудване за радио и телевизионни предавания, а основните вносни продукти са петрол, газ, въглища, никел, алуминий и мед. Измежду държавите членки на EС27, Германия е била най-големият износител за Русия през 2006 г., с 23.1 млрд евро, или 32% от общия износ, следвана от Италия (7.6 млрд или 11%) и Финландия (6.2 млрд или 9%). Германия (29.0 млрд или 21%) е била също и най-големият вносител, следвана от Холандия (17.0 млрд или 12%) и Италия (13.6 млрд или 10%). Повечето държави членки отбелязват търговски дефицити с Русия през 2006. Най-големи дефиците са наблюдавани в Холандия (-11.4 млрд), Италия (-6.0 млрд), Германия и Полша (и в двете -5.9 млрд) и Испания (-5.7 млрд). Излишък на EС25 от 3.2 млрд в търговията на услуги с Русия.

       Нуждите на ЕС от нефт и природен газ все повече ще се покриват от внос. През 2006 г. EС25 е изнесъл за Русия услуги на стойност 13.1 млрд евро, докато вносът на услуги от Русия възлиза на 9.9 млрд, което означава, че EС25 е постигнал излишък от 3.2 млрд в търговията на услуги с Русия. Този излишък идва

основно от бизнес услугите (+1.8 млрд евро), пътуванията (+1.0 млрд) и финансовите услуги (+0.7 млрд), докато транспортните услуги са отбелязали най-голям дефицит (-1.5 млрд). През 2006 г. Русия е съставлявала почти 3% oт общата търговия на услуги на EС25.В определена степен е налице енергийна зависимост на ЕС от Русия.

        В определена степен е налице енергийна зависимост на ЕС от Русия. На 27.04.2007г ЕС и Русия преструктурират енергийния пазар в три нови работни групи. Руският министър на енергетиката Виктор Кристенко и комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс се споразумяват да преструктурират тематичните групи на енергийния диалог ЕС-Русия. Това е обсъдено и потвърдено на двустранна среща, която представителите на енергетика на ЕС и Русия провеждат, за оценка на развитието на двустранните отношения в областта на енергетиката. Новите групи ще работят по проблеми като: Енергийни стратегии, Прогнози и сценарии, Пазарни разработки, Енергийна ефективност.

         "От 2000 г. насам диалогът ЕС-Русия е конструктивен форум за развитие на сътрудничеството в областта на енергетиката, от което печелят и двете страни. Очаквам новите работни групи да започнат работата си през юни тази година и да допринесат за задълбочаването на нашите отношения в областта на енергетиката" - заявява комисар Пиебалгс. Той и министър Кристенко обменят мнения относно възможността за установяване на механизъм за ранно предупреждение в случай на енергийна криза, за да се предотвратят нарушенията на енергийните доставки. Това е първа среща на комисар Пиебалгс с министър Кристенко след Европейския съвет на 9 март, когато държавите членки подписват "Европейска енергетика за Европа". Среща на върха между ЕС и Русия се провежда на 18 май 2007 г.

         Съществува ли реално такава зависимост? Спорен е въпросът за степента на изчерпване на енергийните ресурси, но няма спорове относно нарастващата енергийна зависимост на държавите. Европейският съюз е силно зависим от външни енергийни ресурси и от втората половина на 90-те години разработва собствени анализи на енергийната проблематика. Европейската комисия изработва основните аспекти на енергийната политика. Важен документ в това отношение е излязлата през 200г. Зеленена книга “Към европейска стратегия за сигурността на енергийното снабдяване”. Трайната тенденция за увеличаване на зависимостта на голяма част от индуструиализираните държави от внос на енергийни ресурси и влиянието на бавния, но необратим процес на изчерпване на глобалните невъзобновяеми източници на енергия съдържат в себе си значителен конфликтен потенциал. Той може да провокира междудържавни спорове и конфликти както по линията производители – потребители, така и между отделни вносители поради конкуренцията за достъп до допълнителни доставки или между износители в борбата за нови пазари. Енергийната политика на Русия неизбежно оказва влияние върху страните от Европа. Днес Русия загубва влиянието си в постсъветското пространство. Но е прибързано, ако не се види, че с икономически лостове Русия се опитва да запази малък периметър на взаимодействие с тези страни. В средносрочен план става все по-трудно за ЕС да постигне единна политика по отношение на Русия. В стремежа си да възстанови влиянието си Русия се опира на природните богатства от нефт, природен газ и др. С това може да се обясни създаването на голям държавен енергиен комплекс, започвайки с обединението на “Роснефт” с “Газпром” – най-голямата в света компания за добиване на природен газ. За всички специалисти е ясно, че това води и до голямо влияние на финансовите пазари. В същото време се увеличава и външнополитическото влияние на страната. ЕС приобщава Русия с особен статут, въпреки че е под въпрос нейната демократичност, защото тя му е необходима като източник на природни ресурси.

            Конкретните факти доказват ролята на Русия на енергиен гигант спрямо европейските държави и особено спрямо бившите й “сателити”. Зависимостта на Европа от вноса на нефт се увеличава в средносрочна перспектива, защото добивът в Северно море прогресивно намалява и се очаква около 2030 година да бъде преустановен. В момента ЕС внася 76% от необходимия нефт за вътрешно потребление, но се очаква към 2020 година вносът да достигне внушителните 90%. Излиза на предем план въпросът от къде ЕС внася енергийни източници.  През 90-те години на 20 век потреблението на нефт е изместено от природния газ. Ако в момента делът на потребление на природен газ в ЕС е 22%, към 2030г. се очаква той да бъде 29%. ЕС внася 40% от своето потребление на газ. Основните вносители са Русия и Алжир.

            В близко бъдеще се очаква Русия да остане най-големият външен доставчик на европейския газов пазар. ЕС се изправя в това отношение пред два проблема. Първият проблем е , че ако прекъсне снабдяването с нефт, са изработени адекватни механизми за действие, но ако прекъсне снабдяването с газ – не функционира еквивалентем механизъм за реакция / нито на равнище ЕС, нито на равнище международна агенция за енергия /. Вторият проблем е свързан с разликата между нефта и природния газ, който може да бъде транспортиран само по тръбопроводи до потребителите. Това налага сключване на дългосрочни договори между производители / в случая – Русия/ и потребителите /държавите от ЕС/. Нефтът се нуждае от тръбопроводи само за транспортиране до точките на претоварване, където се товари на танкери и стига до отдалечените пазарни точки. Така нефтеният пазар се глобализира. В различие , газовият пазар е регионален. И ако има кризисна ситуация с основен доставчик възможностите са крайно ограничени. В “Зелената книга е отбелязано, че: “ В дългосрочен план, доставката на природен газ в Европа представлява опасност за създаване на нова ситуация на зависимост”. Русия е решена да минимизира геополитическите си загуби и за това говори подписаното от Владимир Путин в Германия споразумение за строителство на балтийски газопровод, който заобикаля Украйна. Гарантирането и защитата на достъпа до енергийни ресурси е във фокуса на стратегическото планиране и във всички останали държави, които имат значителни възможности за влияние върху съвременната система на международни отношения. Големи вносители на енергия, като Китай и Япония, поставят гарантирането на стабилността на своето енергийно снабдяване като върховен приоритет на външната си политика. Русия отделя значителни ресурси, включително и военни, за да засили своето присъствие в статегически региони за

енергийната геополитика като Кавказ и бившите съветски републики в Каспийския басейн. Сигурният достъп до достатъчно нефтени и газови ресурси е ключова задача и за новоиндустриализираните държави като Бразилия, Малайзия, Израел, Тайланд Турция и други, много от които през следващите двадесет години се очаква да удвоят, а дори и да утроят своето енергийно потребление. И ако има кризисна ситуация с основен доставчик възможностите са крайно ограничени. В “Зелената книга е отбелязано, че: “ В дългосрочен план, доставката на природен газ в Европа представлява опасност за създаване на нова ситуация на зависимост”.

            Съществуват евентуални възможности за минимизиране на енергийната зависимост. Зелената книга на ЕС от 2000 година е широко критикувана от различни анализатори на енергийната проблематика. Една от основните критики се отнася до липсата на становище относно дискусионния въпрос за изчерпването на ресурсите. Вместо да признае структурното значение на този проблем във връзка с необходимостта от преминаване на системата към други енергийни източници в дългосрочен план,

Европейската комисия свежда проблема единствено до рисковете, произтичащи от зависимостта от вноса. Както недвусмислено е заявено в Зелената книга, Европейският съюз не се стреми да увеличи своята енергийна самодостатъчност, нито да намали своята зависимост, а съзнателно се ограничава до стратегия за намаляване на „рисковете, свързани с тази зависимост”. Този подход може да се характеризира като „стратегия на ЕС за намаляване на риска”.

          Днес вниманието се насочва и към други енергийни доставчици. Западните наблюдатели наричат нефтопровода Баку-Джейхан “стратегическо събитие”. Това е първият нефтопровод, заобикалящ Русия, която контролира нефтопроводните маршрути на каспийския и средноазиатския нефт на запад и с това се подчертава силно независимостта на Азербайджан и Грузия. Иран също проявява не по-малка активност и се превръща в един от основните конкуренти в региона. Пробивът в отношенията с Иран, Индия и Пакистан позволява да се започне строежа на газопровод за 4 милиарда долара. Амбициите на Иран са по море да предложи по-евтин транспортен коридор, излизащ от Индийския океан през Суецкия канал към Източна Европа. С 9-10% от световните запаси на нефт и 14 % запаси на газ Иран се превръща в алтернативен източник на енергоносителите.

          Енергетиката трябва да се признае като основен момент в отношенията ЕС-Русия. Освен това трябва да се постави въпросът, дали настоящото напрежение в отношенията е от полза за енергийните интереси на ЕС, т.е. дали ЕС може да действа по начин, който позволява да се понесат последствията от независима политика спрямо държавите производители. Енергийната политика на ЕС би спечелила много от развитието на сътрудничеството между производители и потребители в МЕФ. Същевременно ЕС би следвало да засили двустранните отношения и инициативи за интеграция на енергийните пазари на Русия и други близки страни производители като тези от Северна Африка, и транзитиращите държави. След като вече съществува взаимозависимост между ЕС и Русия, след време Русия може да стане член на Европейското Икономическо Пространство или на друго икономическо съглашение, специално създадено за целта.. За стабилността на глобалните пазари на нефт и газ е важен и двустранният диалог с други големи страни потребители, по-специално Китай, Япония и Индия. В политиката си относно стратегическите запаси ЕС може да обърне най-голямо внимание на стратегическите енергийни запаси, като не трябва да се подхожда отделно към всеки вид гориво. ЕС трябва да определи стандарти (обезателно включващи нормите на МАЕ) за нивото на сигурност на доставките и на тази база да позволи на страните-членки и индустрията да решават проблемите на всяка конкретна обстановка. Така например една страна-членка може да

складира повече нефт вместо природен газ, ако това я обезпечава с по-оптимално решение спрямо специфичния й рисков профил; т.е. нужни са повече пазарно ориентирани решения.

          Степента на стандартите зависи от завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС и нивото на интеграция с енергийните пазари напр. на Русия, Алжир или други страни. Приемането на гъвкав подход означава, че ако пазарите са достатъчно интегрирани, функционират добре и политическите рискове са оценени като ниски, то руските или алжирски производствени и резервни мощности биха могли примерно да изпълняват функцията на стратегически запаси на ЕС. При подобна ситуация е полезна инструкция към участниците на пазара от ЕС да поддържат определено ниво на гъвкавост на търговските договори, което може да компенсира за определени загуби (макар че за целта са нужни допълнителни преносни мощности). Влиянието на геополитическите промени върху енергийната сигурност на ЕС ще бъде различно, когато вътрешният пазар на ЕС е завършен. Тогава се увеличава и способността да се интегрира руският енергиен пазар в този на ЕС. При сегашните геополитически обстоятелства, ЕС трябва да остави отворени опциите на енергийната си политика, външната си политика и политика на сигурност, за да може адекватно да отговори в случай на политическо сътресение. Също така, преходът към по-устойчива енергийна система трябва да бъде част от дългосрочното определяне на политиката на сигурност на доставките, особено когато резултатът е намаляване необходимостта от внос на енергоносители. Алтернативни са природни източници на ел. енергия (слънчева енергия, акумулиране на енергия, чрез силата на вятъра, водни ел.. централи). Алтернативни са природни източници на ел. енергия (слънчева енергия, акумулиране на енергия, чрез силата на вятъра, водни ел.. централи).

          Силата на вятъра може да произвежда достатъчно енергия за задоволяване на световните нужди от електричество, твърдят учени от Станфордския университет след анализ на база измервания на скоростта на вятъра. Директивата на ЕС за възобновяемата електрическа енергия има за цел да увеличи дяла на електричеството, произвеждан от възобновяеми енергийни източници в ЕС до 22,1 процента към 2010 г. 2,1 процента към 2010 г.

         След анализ на данните от измерванията на скоростта на вятъра от над 8000 места по света, учени от САЩ и Стандфордския университет са стигнали до заключението, че ако силата на вятъра бъде “впрегната” на специфични места, би могла да генерира достатъчно енергия да задоволи световните нужди от електричество, дори и да бъде частично използвана. С такива факти ще се срещнем, ако проследим данните, изнесени от учените и по отношение на останалите енергийни източници. С такива факти ще се срещнем, ако проследим данните, изнесени от учените и по отношение на останалите енергийни източници.

          Сред основните задачи на ЕС към настоящия момент е

създаването на нови продукти, базирани на съвместни научно-приложни разработки, които да се приложат в производствения процес. С модернизация и технологично обновление трябва да се ограничи разхищението. Важна задача е въвеждането на енергоспестяващи технологии в производството. Като правилна е определена посоката към разнообразяване на използваните енергийни източници. Ролята на Русия като основен доставчик на енергийни суровини безспорно е значима.  За да стигнем до отговор на въпроса доколко е значима, трябва да отправим поглед към бъдещото развитие на международната политическа и икономическа система, което е разработено от експертите в ЕС според две основни ‘тенденции’ или ‘сценария’:

1. Пазари и Институции

2. Региони и Империи

При сценария Пазари и Институции може да се приеме, че настоящата интернационализация на пазарите продължава все по-интензивно и сътрудничеството в международните институции води до продължаваща еволюция на многостранната (многополюсна) система на международните отношения. Този сценарий може да се разглежда като най-добрия случай за ЕС. Той изисква най-малко промени в европейската политика на сигурност на доставките и по този начин оставя на правителствата възможност да се концентрират върху завършването на вътрешния енергиен пазар и източното разширяване.

           При Пазари и Институции Русия ще се интегрира по-дълбоко в пазара на ЕС, докато при Региони и Империи ще създаде собствена ‘империя’. Руската ‘империя’ се определя като много силна, защото е единственият блок, експортиращ и нефт, и газ. При този вариант Русия ще се адаптира по-лесно към ситуацията в сравнение с ЕС. И при двата сценария способността на Русия да създава стратегически съюзи е голяма, особено ако реинтегрира енергодобива в района на Каспийско море в собствената си система. Последното е по-вероятно при Региони и Империи. Но и при двата случая не се предвижда районът на Каспийско море да играе самостоятелна роля.

           В заключение може да припомним едно изказване на посланик Байърли пред студенти от Софийския университет от 24 април 2007г. Той отчита, че Европа има общ интерес с Русия – “държава, която се простира върху една осма от сушата, граничи с четиринайсет страни и притежава най-големите енергийни запаси в света”. Европейският съюз нееднократно изразява загриженост във връзка с енергийната политика на Москва. Това важи и за България, тъй като тя до голяма степен е зависима от Русия за нуждите си от нефт, газ и ядрено гориво. Така че европейските нации да имат общ подход при разискването на тези проблеми с Русия. Според посланик Байърли България може да помогне при подобряване на взаимоотношенията с Русия – “вашите традиционно близки връзки с Русия, ви дават уникалната възможност да помогнете за преодоляването на тези предразсъдъци останали от времето на Студената война.”

Използвана литература:

http://www.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/eu-policies.htmlhttp://www.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/eu-policies.html

Симеон Николов “Геополитика и енергийни интереси” -

http://www.expert-bdd.com/statiq.php?id=261http://www.expert-bdd.com/statiq.php?id=261

Студия върху Сигурност на енергийните доставки на ЕС и

Геополитика -

http://www.doe.bg/cgi-bin/i.pl?l=1&p=631 -

http://www.doe.bg/cgi-bin/i.pl?l=1&p=631

http://rotostar.biz/bgps.htmlhttp://rotostar.biz/bgps.html

http://www.doe.bg/download/pk/2810.pdfhttp://www.doe.bg/download/pk/2810.pdf

/http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/amb_su3.html/

http://www.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/eu-policies.htmlhttp://www.evropa.bg/bg/del/europe-a-to-z/eu-policies.html

Симеон Николов “Геополитика и енергийни интереси” -

http://www.expert-bdd.com/statiq.php?id=261http://www.expert-bdd.com/statiq.php?id=261

Студия върху Сигурност на енергийните доставки на ЕС и

Геополитика -

http://www.doe.bg/cgi-bin/i.pl?l=1&p=631 -

http://www.doe.bg/cgi-bin/i.pl?l=1&p=631

http://rotostar.biz/bgps.htmlhttp://rotostar.biz/bgps.html

http://www.doe.bg/download/pk/2810.pdfhttp://www.doe.bg/download/pk/2810.pdf

/http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/amb_su3.html/

 

 

 

 

 

-->