Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Потребно е накратко да споменем за свети Кирил и Методий, в кое време съставили буквите и книгите на славянски език

Публикувано: 2017-09-06 19:32:48

Потребно е накратко да споменем за свети Кирил и Методий, в кое време съставили буквите и книгите на славянски език

Есе

Продължителен звънец…Лицето на първата учителка, очите й. Ръката на мама. И цветя, толкова много цветя…всички пазим в спомените си този ден. Първият учебен ден. Първата ни среща с азбуката. Първата класна стая с онези неизменни портрети на Паисий и на светите братя Кирил и Методий.

 Първата среща с азбуката е сбъднатата мечта на всички деца по света:

Ученичка вече

се записа Лалка,

а пък мен не щяха,

че била съм малка!2          

После има много звънци, много портрети, много класни стаи. В паметта ни обаче е точно първият звънец, първата буква – А. Затова „потребно е накратко да споменем за свети Кирил и Методий, в кое време съставили буквите и книгите на славянски език”. Вече знаем, че преди да се появи азбуката, съставена от Кирил и Методий, българите пишели и  книги на гръцки език и нямали своя собствена писменост. Тези, които са дали началото, са Кирил и Методий. Това е най-значимият период в българската история. Бих нарекла нашата азбука "най-великото изобретение в историята на страната ни". Казал ни го е още в първия учебен ден онзи продължителен звънец.

Една справка в тълковния речник  показва, че под понятието "писменост" се разбира „система от графически знаци за отбелязване на речта”3. Но писмеността не е само това.  Преди да я има,  древните хора са съхранявали всичко, което им е необходимо, в паметта си. Фолклорът замествал азбуката. В народните ни песни, предания, легенди и приказки е нашето безпросветно минало, там са съхранени опита и съдбата на моите предци. Запазил ги е този „език свещен на моите деди”.4 А когато хората осъзнали, че информацията, която трябва да запомнят и да предадат на следващите поколения, е прекалено много, те  създали средството,  наречено писменост. „Те” са Кирил и Методий.

    Нека се обърнем към историята, да навържем фактите, свързани с появата на славянската писменост, в броеница. Всеки факт ще бъде зърно от броеницата на човешкия стремеж към съхраняване на паметта. Кръглите зърна на броеницата сякаш отброяват времето без начало и без край. Защото броеницата е негов визуален образ. Затова старците в родния ни фолклор имат за свой постоянен атрибут броеница в ръката. Тя е техният мъдър съветник при търсенето на изход от трудните житейски ситуации. Създаването на писмеността прилича на броеница, която побира в себе си кръговрата между миналото и бъдещето. Историята ще съхрани миналите зърна, ще ни покаже и бъдещите. Защото броеницата – писменост ще расте и ще съхранява паметта ни. Първото зърно в създаването на славянската писменост е глаголицата. Тя е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни знаци за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът… Глаголицата се е използвала активно в българските земи и частично - в други населени със славяни земи до ХII в.5 Следващото зърно в броеницата е кирилицата. От ХII в. глаголицата по естествен начин отстъпва място на кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.6 По това време тя съдържа 24 букви и чрез много промени през вековете, днес тя достига и до нас-30 букви в българския език. Още през 1762г. „един монах тъмен, непознат и бледен”7  ни напомня, че „Потребно е накратко да споменем за свети Кирил и Методий, в кое време съставили буквите и книгите на славянски език”.8

   Потребно е да ги споменем, ако не го направим, значи сме със затворени очи. И като Вазовия слепец дядо Йоцо за вас ще настанат безпросветни дни:”После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни”9 Представете си предписмения свят. Сега се огледайте мислено. Какво има около вас?  Пещери. Рисунки. Знаци. Опит за разказ, нарисуван от предците ни, които ни завещават своето битие. Битие без наука. И в тази невъзможност за научни знания откриваме невъзможността за прогрес, за развитие. Писмеността е визуален образ на времето, тя е миналото и бъдещето. Защото е паметта на човечеството. Чрез нея научаваме много за своето минало и за предците ни. Това е своеобразен диалог между днешното и миналите поколения. Пример за този диалог е малката, но славна книжка "История славянобългарска", написана от будния монах Паисий Хилендарски. Днес, нашето поколение, четейки неговата „История”, се пренася във времена на славните битки, вижда царе и князе, българи, оставили следа след себе си ...       

    Появата на писмеността променя света и разделя на две живота на  българите. Безписменият период е пълен с неизвестности,  писменият е периодът на развитие и прогрес. А писмеността продължава да се усъвършенства, зърната в броеницата да се увеличават. Ред е на моето поколение да прибави следващото зърно…

 Продължителен звънец… Лицето на учителката, очите й. Поредният учебен ден. Поредната ми среща с азбуката. Класната стая с онези неизменни портрети на Кирил и Методий и Паисий. Без тази поредица от срещи с азбуката животът ми нямаше да е същият!

Цитирана и използвана литература:

1.Хилендарски, Паисий, „История славянобългарска”, „За славянските учители”, http://chitanka.info/text/3746/9#textstart

2.Чичо Стоян, „Към училището”, http://chitanka.info/text/26910-kym-uchilishteto

3.Тълковен речник, http://www.onlinerechnik.com/duma/писмо

4.Вазов, Иван, „Българският език”, http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/polia/bylgarskiiat_ezik.htm

5.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ. Създаване и разпространяване, http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=01112C17ADABB77502E48DCFA7043C0A?encID=327&article=1690623166

6.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ. Създаване и разпространяване, http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=01112C17ADABB77502E48DCFA7043C0A?encID=327&article=1690623166

7.Вазов, Иван, „Паисий”, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=914&Level=2"&HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=914&Level=2"WorkID=914HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=914&Level=2"&HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=914&Level=2"Level=2

8.Хилендарски, Паисий, „История славянобългарска”, „За славянските учители”, http://chitanka.info/text/3746/9#textstart

9.Вазов, Иван, „Дядо Йоцо гледа”/ http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5154&Level=2"&HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5154&Level=2"WorkID=5154HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5154&Level=2"&HYPERLINK "http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5154&Level=2"Level=2

Автор на есето:

Ралица Димитрова Димитрова

-->