Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Прави всичко така, сякаш това е твоята последна битка на земята*

Публикувано: 2016-12-15 22:11:22

   

 

Обезпокоена, обезсърчена, обезнадеждена, обезверена… Свита на кълбо, Душата ми тихичко ридае в едно от кътчетата на съзнанието ми. Като малко дете, отделено от майка си, тя е толкова съкрушена, че сребристата й кожа е станала сивкава, а ясните й очи са потъмнели от сълзи.

    Пребледняла, Душата се появи пред своите три деца, наречени от древногръцкия философ Платон нейни способности или добродетели: Логос (качество на ума), Тимос (качество на волята) и Ерос (просветление на страстите)*. Разумният Логос беше този, който поставяше целите, решителният и действен Тимос пристъпваше към тяхното изпълнение, а емоционалният Ерос отговаряше за чувствата. До скоро трите деца живееха в хармония с майка си. Но откакто Страхът обсеби Душата, равновесието се изгуби. Платон би сравнил Логос с кочияш, който не може да управлява своята колесница, в която са впрегнати двата коня Тимос и Ерос.

    Виждайки своята майка, Логос се втурна към нея, крещейки отчаяно:

    -Какво става с теб, майко? Не виждаш ли колко е отслабнал Тимос? Щом той- Волята- няма воля за живот, какво ще стане с тялото, в което живеем? Ти плачеш непрекъснато. Като те гледа така, Ерос също не може да се сдържи и тук се разразява буря от емоции. Не осъзнаваш ли, че така само ще доведем до гибел нашето тяло?

    Душата нищо не отговори. Логос продължи с гневно-отчаяните си слова:

    -Майко, съвземи се! Сократ е казал: „Познай себе си!”. Опитай се да откриеш какво те мъчи и се пребори с него. Но защо не ми кажеш какво се случва с теб? Нали знаеш, че „споделената радост е двойна радост, споделената мъка- половин мъка.”

    Душата въздъхна тежко и промълви:

    -О, ти не можеш да си представиш колко е нечестен светът! Всеки ден виждам как злите получават щастие, а добрите не могат да се отърват от нещастие. Търся „истината, пътят и животът”, но не мога да ги намеря. Мога да се оплача само на Бог, но като че ли и той ме е изоставил. И ето, че несправедливостите ме сломиха, и за мен няма нищо друго освен страх- страх от живота, страх от смъртта, страх от хората. Започвам да се питам като Хамлет:

                                             Да бъдеш или не- това е въпросът.

                                             Дали е по-достойно за душата

                                             Да понесеш камшиците, стрелите

                                             На бясната съдба, или да се

                                             Опълчиш сам срещу море от мъки

                                             И да им туриш край?

    Логос възкликна:

    -Майко, ти никога не трябва да се предаваш. Според Аристотел „от нас зависи да бъдем добри или лоши”. Твоите усилия, колкото и много да са те, няма да променят света. Не харесвам Фридрих Ницше, но трябва да се съглася с него, че дори един индивид да е изключително силен и способен, многочисленото стадо винаги ще го победи.

 Да, светът изглежда несправедлив и неразбираем, но Албер Камю е казал, че „щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя. Те са неделими.”

   Може понякога да ни се струва, че злото надделява над доброто и несправедливостта над справедливостта. Трябва обаче да знаем, че има някой, който отговаря за равновесието в света. Ще дойде ден, когато на всеки човек ще бъде въздадено според делата му.

    Ти, мила майчице, не трябва да оставяш да оставяш на злото във всичките си форми да те сломи. То се храни с твоята мъка. Колкото повече страдаш, толкова по-силно става то. Преодолей страховете си - страхът ражда гняв, гневът-омраза, а омразата-унищожение.

    Вместо със страдание и страх, опитай се да спасиш света с любов, както призовава Христос. За да се бориш с безпорядъка в света ще ти трябва сила. Много сила. Защото „само слабите се стремят към порядък. Силните контролират хаоса.” Бори се със злото, прави всичко така сякаш това е твоята последна битка на земята.

    Не трябва да оставяш дните от живота ти да минават, както падат листата на дърветата през есента. „ Светът (животът) не се дава, нито се отразява, той не се прави, а се живее” е казал австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. Още повече, че „благото на живота е не в неговата продължителност, а в това как си го употребил.”(Сенека).

    Човешкият живот е кратък. Според Карлос Кастанеда : „ …смъртта постоянно ни следи. Без осъзнаване присъствието на нашата смърт няма нито сила, нито тайна”.  Създателят на есето Мишел Монтен добавя: „Ние не знаем къде ни очаква смъртта- нека ние я очакваме навсякъде. Да се отдаваш на смъртта, означава да се отдаваш на свободата. Човек, който се е научил как да умре, се е отучил как да бъде роб.”

    Думите на мъдрия Логос докоснаха Душата. От нейната уста като черни пари излезе цялата натрупана отрова.

    Усетих как едно сладко спокойствие ме залива. Сигурно Душата ми пак се лееше ефирна в свободния си полет…

 

 

*Забележки: I. Заглавието е по мисъл на Карлос Кастанеда.

                        II. Платон смята че душата е принципът, който "оживява" тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. В „Републиката” Платон придава на душата три части:

1.Logos , свързана с интелекта, мисълта, разума.

2.Thymos, свързана с духа, духовитостта; емоциите.

3.Eros или още апетитите, които произхождат от тялото.

 

Автор на есето:

Велина Николаева Попова

-->