Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Прекъсване на образованието на младите хора в България / ЕСЕ

Публикувано: 2018-02-21 11:36:50

     Преждевременното прекъсване на образованието  представлява пропускане на възможности за младите хора и загуба на социален и икономически потенциал за България. Между 2 и 3% от всички ученици в България напускат преждевременно всяка година училище, сочат данните от просветното министерство в страната. Например през 2009 г. в страната са функционирали 3140 училища. Броят на учениците в тях е 866 370. Съответно от тях са отпаднали 18 347 ученици. Проблемът за прекъсването на образованието на младите хора в България е всъщност един от наболелите проблеми, свързани с младежта в ЕС. Почти един на всеки шест младежи в ЕС напуска училище преждевременно. През 2009 г. повече от шест милиона млади хора в ЕС са напуснали системата на образование и обучение, след като са завършили едва основно образование или дори по-ниска образователна степен.          

         Причините, поради които младежите в България напускат преждевременно системата на образование, са много и са индивидуални, но могат да бъдат установени и някои постоянни фактори като социалното положение и ниското равнище на образованост. Децата на родители с ниско равнище на образование и в неравностойното социално положение е по-вероятно да напуснат системата на образование и обучение, преди да завършат степените на основното и средното образование в сравнение с други млади хора. Също някои етнически групи в българското общество са особено засегнати от напускането на училище. Рискова група са младите хора, подпомагани от системата за обществени грижи и лицата с физически и умствени увреждания или с други специални образователни потребности. Влияние върху преждевременното напускане на училище оказват фактори в самата система на образование в България. Преминаването през отделните образователни степени е особено трудно за учениците, застрашени от отпадане. Несъответствията между образователните и учебните програми и потребностите на пазара на труда увеличават риска от неуспех в училище, тъй като учениците нямат перспективи в рамките на избрания от тях образователен модел.

       Около 9000 ученици, или половината от тези, които напускат школата всяка година, посочват като причина за прекъсване на образованието си безинтересните или трудни уроци. Това показва социологическо проучване по поръчка на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), публикувано от Националния институт за обучение на директори през април 2011 година. Най-голяма част от отпадналите са посочили, че се отказват от училище заради трудните уроци в пети клас. 87,6% от всички напуснали ученици не могат да прескочат летвата при преминаване от начално към прогимназиално образование. Всеки трети неуспешен ученик излиза от системата заради трудни уроци, а 22% напускат завинаги училище, защото не им било интересно, сочат резултатите от проучването на МОМН.

        Три четвърти от прекъсналите образованието си се определят като роми или цигани. Сред ромите друг важен проблем са ранните бракове. Всяко десето момиче под 16 години се принуждавало да спре с уроците, за да отгледа първото си дете. Дванайсет-тринайсет годишни девойчета от ромски произход напускат училище и се задомяват. Партньорите им, с които живеят без сключен брак, са с по две три години по-големи и също казват „сбогом" на школото. Според информация на просветните институции задомяването на младите роми и отпадането им от училище става с благословията на родителите им. След първия срок на тази учебна година например напусналите в Ямбол ученици са 74, като преобладаващата част от тях са роми от основния курс. Основните проблеми по прибирането и задържането на учениците, подлежащи на задължително училищно обучение в Шуменска област също са сред ромските деца, които не посещават редовно училищните занятия. Причините за това са най-вече материални затруднения на семействата и недостатъчната мотивация. Данните за образователното равнище на етническите групи са тревожни. В ромския етнос преобладават хората с основно и по-ниско образование. Голяма част от пълнолетното население в обособените ромски махали в селата е неграмотно.     

      Детската бедност, която засяга 19 % от всички деца и младежи под 18 г., е основна тревога в ЕС. И в България анкетираните родители посочват дупките в семейния бюджет като основна причина децата им да не ходят на училище. 50 на сто от анкетираните български майки и бащи забраняват на детето си да учи в по-горен клас, защото нямали пари за учебници, дрехи, храна и раница. Масово семействата пращали невръстните си наследници още между 12 и 16 години да работят в строителството или да помагат с намиране на желязо за вторични суровини, отговарят анкетираните. Напускането на ученици от професионалните гимназии например е предимно по икономически причини. Започват работа, за да помагат за издръжката на семействата си.

      Смяната на ценностна система в България след падането на комунизма е също причина да намалее интересът към образованието. Ценностната система на младите е изградена върху парите. Мечтите им не са свързани с идеята за добро образование, а с идеята за бързо забогатяване. Едно проучване за интереса на младите хора към книгите е показателно за промяната на ценностната система. Близо 32% от младите в столицата заявяват, че имат само 20 собствени книги. Незаинтересоваността на учениците е един от най-съществените проблеми в днешното българско училище. Това мнение се споделя от около 77% от младежите в ученическата възраст 15 - 18 г. Това сочат резултатите от проучване „Нагласи и ценности на младите хора в България януари 2010 г. – май 2011 г.”.

    Като друга съществена причина за прекъсване на образованието младите посочват високия стил на учебниците (близо 79%), а 78% - големия обем на учебния материал. Интересно е да се отбележи, че около 47% от 15-18 годишните отчитат като проблем и незаинтересоваността на учителите.

     Преждевременното напускане на училище е също така въпрос, свързан с половете, който изисква по-голямо внимание. В ЕС 16,3 % от момчетата напускат преждевременно училище, в сравнение с 12,5 % от момичетата. В България също момчетата, напускащи преждевременно училище, са повече от момичетата. Това се дължи на съществуващата тенденция момчетата да срещат повече трудности от момичетата при адаптирането си към училищната среда и по принцип да имат по-слаби резултати. Те са особено силно представени в групата на учениците с увреждания (61 %) и при тях има по-голяма вероятност да се проявят емоционални и поведенчески проблеми или специфични трудности при ученето.

    Тази година правителството на България одобри 17 млн. лв. за обучение и интегриране на отпадналите от училище младежи. Средствата са от еврофондовете. 7 млн. лв. ще бъдат използвани за отпадналите ученици, а останалите 10 млн. лв. са за програмата „Включващо обучение“, която трябва да осигури равен достъп до образование на малцинствата.

   Държавата планира да въведе специални мерки за намаляване на напусналите ученици. Натиск за бърза реакция на просветното министерство оказва и Европейската стратегия 2020. Една от одобрените от Европейския съвет водещи цели е намаляване на процента на преждевременно напусналите училище под 10 %. Тази цел  е водеща и за просветното министерство на България.

     Според стратегическите документи държавата спешно трябва да овладее проблема. Първите крачки вече са направени – министерството всяка година осигурява   учебници на всички ученици от 1 до 8-и клас, в проблемните райони е предвиден безплатен транспорт. Просветното министерство планира да въведе нов тип паралелки в училище – наваксващи класове В продължение на 1 година отпадналите ученици ще си преговарят последния изучен от тях материал. След това ще догонват връстниците си по образование. Според експертите за най-закъсалите ученици трябва да се осигурят и безплатни частни уроци от специално назначени учители.  Новият проектозакон за средното образование разрешава прекъсването. Гимназистите могат да учат задочно след 10-и клас. Те завършват със сертификати и решават да учат професия или да следват. Предвидените реформи в гимназиалното образование трябва да решат проблема с ранното отпадане на учениците.

         Тенденцията по отношение на преждевременното прекъсване на образованието, която се очертава през годините, показва траен спад на напускащите. През миналата година в Ямбол например те са били 113, а преди пет-шест години броят им варирал около 400-500. Комплексни са причините за постигането на тази трайна тенденция. Реализират се различни проекти за създаване на по-привлекателни условия в училищата, осигурява се безплатно хранене за децата, редовен транспорт и други. От значение е и индивидуалната работа на педагозите с родителите и учениците за задържането им в училище. Повишава се ефективността на училищната мрежа – задържат се в училище повече деца от малцинствен произход, подлежащи на задължително училищно обучение. Търсят се ефективни образователни модели за подготовка на децата-билингви за училище. Ограничава се базата за възникване на социални конфликти в училищното пространство.

         Въпреки че като цяло условията за младежите в България днес са добри, налице са свобода, сигурност, система за здравеопазване, тревога извиква фактът, че много от тях не  просперират. Преждевременното прекъсване на образованието извиква необходимостта от преразглеждане на инвестициите, които България влага в своята младеж. Макар че инвестирането не трябва да е главно финансово. Необходимо е лично ангажиране от различните заинтересовани страни – хората, отговорни за определянето на политиките, образователните институции, семействата и организациите, работещи за и с младите хора.

-->