Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Ренесанс

Публикувано: 2018-02-20 21:45:33

1.Ренесанс – етапи и характеристика

Ренесансът започва през втората половина на 14 век в Италия, около 2 века след това във Франция, Англия, Германия и други страни. Докато през Средновековието в центъра на вселената е Бог, Ренесансът поставя в центъра на мирозданието Човека. Това е идеен прелом в съзнанието. Етапите са:

-ранен Ренесанс /Петрарка, Бокачо, Донатело, Мазачо и др./

-висок Ренесанс /Леонардо да Винчи, Микеланджело, Франсоа Рабле, Еразъм Ротердамски и др./

-късен Ренесанс, при което се откроява криза в хуманизма /Шекспир, Сервантес/

В литературата на страните от Западна Европа през късното Възраждане се отразява сложен духовен процес, протичащ в тогавашното общество. С приближаването на изкуството и литературата към действителността настъпва отказ от идеализация. От една страна, се осъзнава колко прекрасен е нравственият идеал на хуманизма, от друга, се разбира, че идеалът и реалността са полярни полюси

2.Особености на литературата през Ренесанса

След разгрома на богословието и схоластиката, изкуството се насочва по нов път. Неговите особености са:

-интерес към народното творчество, към фолклора;

-интерес към античната литература /според някои изследователи културата на Ренесанса е „възраждане” на античната литература;

-интерес към народния език, който постепенно измества латинския от поезията;

-разкриване на стремежа на човека към благородство, красота;

-идеята, че жизнерадостта е присъща на човека;

-интерес към пъстрата и многоцветна предметно-сетивна страна на реалния свят;

-интерес към науката, която става част от процеса на създаване на изкуство /оптика, анатомия, математика/. Ученията за пропорцията, перспективата и анатомичния строеж на живите организми се разглеждат задълбочено от теоретиците на Ренесанса

3.Героят на Ренесанса

Героят на Ренесанса отразава новите представи за съвършена личност. Аскетът и отшелникът, които са герои от средновековната литература са изместени от нови герои, които са хора на делото, от активни и борбени личности. През Средновековието рицарят е идеал за човек, носител на обществени добродетели. През Ренесанса този рицар предизвиква смях. Достойнството на героя от Ренесанса се цени не по „синята кръв”, а по делата, постъпките и характера. Този нов герой е хармонична личност, надарена с прозорлив и действен ум, нравствена красота и човешко обаяние. Хамлет  например е типичен носител на новите идеи от епохата на Ренесанса и вярва, че със своята деятелност човекът може да постигне един по-добър, по-съвършен свят. Немският писател Гьоте нарича слабост борбата на Шекспировия герой с дисхармоничната реалност. Колкото е по-висок моралният идеализъм на човека, включващ спазването на нравствени закони и идеята за всечовешка справедливост, толкова е по-трудно неговото разпадане и съответно по-тържествена е победата му над бездуховността.

4.Класицизъм – обща характеристика

   Като литературно направление със своя естетика класицизмът се оформя във Франция през 17 век. Естетиката на класицизма включва три основни положения: 1/подражание на природата; 2/рационализъм; 3/подражание на античните писатели. Подражанието се определя от разума, т.е. не се подражава на всичко, а само на онова, което е одобрено от разума. Класицизмът съшо изключва подражанието на грозното и неморалното. Изискването за рационализъм е свързано с разбирането, че всяко произведение на изкуството трябва да се характеризира с ясност, стройност, логочност, съразмерност на частите в композицията, простота на сюжета, простота и яснота на езика.

5.Ренесансов хуманизъм

Докато през Средновековието в центъра на вселената е Бог, Ренесансът поставя в центъра Човека. Средновековната идея за преходността на човешкия живот е заменена от идеята за земния живот. Смисълът на съществуването вече не е на небето, а е тук, на земята. Човекът се разглежда като най-съвършеното творение на природата. Според хуманистите:

-човекът има нужда от вътрешна и външна свобода;

-човешката природа е доброжелателна и затова човекът няма да се възползва от свободата си, за да извърши зло;

-благородството на човека не зависи от произхода му

-щастието не зависи от съдбата, а от самия човек;

-хуманистите са против принципа на авторитарност в мисленето. На вярата в авторитета те противопоставят вярата в разума и опита;

-необходимост от единство на теория и практика в изкуството, защото според хуманистите изкуството има познавателно значение
 

-->