Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Рицарските романи през Средновековието

Публикувано: 2018-02-20 12:04:54

      Естетическият идеал на рицарите включва стремеж към преодоляване на несъвършенството в реалността. Този идеал с оглед ценностната система на Средновековието трябва да бъде разгледан на различни нива. В религиозно отношение рицарят е Христов войн, в социално –  служи на своя господар и на дамата на сърцето си, а в политическо той се бори за освобождаването на Йерусалим от езичниците. Рицарското съсловие е съставено от аристократи и богати благородници, но в него влизат и по-бедни мъже. Обща е  ценностната им система, тя ги обединява и създава единство в личностното многообразие.

      Дълъг списък от човешки качества, наричани “рицарски добродетели” и съставящи рицарския кодекс,  определят съдържанието на рицарството. Този списък включва: смелост, щедрост, преданост, великодушие, себеотрицание, справедливост, чест, доблест, героизъм, изтънчена общителност /куртуазност/. Всички тези добродетели в рицарските романи изграждат образа на съвършения рицар и съживяват забравената гръцка идея за единството на етичното и естетичното, според която красивото и доброто са единни в своята същност.

      Първоначалното значение на думата рицар /от немското Ritter/ е  конник. През Средновековието „рицар“ става висша почетна титла, която се е давала само на смелите и благородните, заслужили тази чест чрез постъпките си. Рицарството изработва нравствен и естетичен идеал на воин. Гордостта, почитта към миналото и героите,  жаждата за слава са сред чертите, изграждащи характеристиката на рицарите, които винаги държат на своите обещания, независимо какви са те. Средновековното рицарско понятие за чест включва уважение, което трябва да се заслужи с подвизи.

     Животът на средновековния герой от рицарските романи е подражание на живота на митичните и библейските герои. Смелостта включва готовност да се приемат трудните задачи и да се поднасят жертви за осъществяването им. Поведението на рицарите изключва имамата. Тя е противопоставена на чувството за справедливост, което ги води по изпълнения с трудности житейски път. В същото време рицарят се доближава до идеала за монашеството. За него всички добродетели са свързани с лишенията и въздържанието. Това е характерно за ценностната система на Средновековието и обяснява създаването на духовни рицарски ордени през 12 век /времето на кръстоносните походи/. В тях могат да участват само рицари, които са издържали изпитанията на духа и вярата. Милосърдието в ценностната система на Средновековието и в рицарските романи  се противопоставя на враждата и омразата в човешките отношения. Според литературните изследвачи на преден план  е изведена чистата духовност и християнската ценностна система. В романите за рицари нравственият идеал включва любов, справедливост и вярност. Друг е въпросът, че този идеал не се е реализирал в действителността. Рицарите на крал Артур са равни помежду си и Къглата маса символизира тяхната равнопоставеност. Така се изгражда хармонията в техните взаимоотношения. Масата е направена от бащата на Артур и по искане на Мерлин. На нея сядат само рицари, които са достойни и доказали своите добродетели. Празен е столът, който е отляво на крал Артур, защото на него ще седне Достойният рицар. Той ще открие Граала. Хармонията в отношенията им е свързана и с разбирането им за щедрост, която не се свежда до споделяне на материални ценности, а до отделяне на енергия, време и мъдрост. Това е истинската връзка между рицарите през Средновековието.

      Една от основните тенденции на рицарските романи през 13 век е циклизацията на големите теми и сюжети. Така се появяват обширните романи за Ланселот, Граал, Персевал. Но оцелялото литературно наследство за крал Артур, Ланселот, Тристан и Изолда, Галахад е само малка част,  действителните му размери остават неизвестни, защото всички разказвачи се позовават на легендите и ту следват, ту се разграничават от тях. Във връзка с това много литературни изследвачи защитават хипотезата за литературния първообраз /архитип/ на легендата. За средновековния разказвач, намерил покровителство в двора на дадена династия, насочването към легендите е форма за внушаване на определени претенции. Така се обясняват многото опити на рицари от различни династии  да се представят с помощта  на литературните творби, писани по тяхна заръка, като потомци на древен легендарен род. Уелският духовник Жофроа Монмутски /1136г./ подражава на “Енеида” от Вергилий и представя бритите като преки потомци на Еней. Жофроа пръв изгражда и образите на крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Мотивите и героите от тази история са активно използвани от авторите на романи през следващите десетилетия. А рицарските добродетели са като нишка, която преминава през всички творби, но не се променя. И в бретонския рицарски роман, в чийто сюжетен център са приключенията на крал Артур, и в романа за Тристан и Изолда миналото е едновременно мит и история, обединени от рицарските добродетели. Погледът е привидно обърнат към легендарното минало, а в действителност е насочен към актуалните проблеми и отразява ценностната система на Средновековието. Артуровият цикъл включва истории за търсенето на идеалната жена, истинската любов, идеалната държава. Тази универсална тематика обяснява неговата популярност. Вълшебникът Мерлин предсказва, че крал Артур ще възроди добродетелите в света на хората. Най-храбрият рицар на земята – Ланселот, който е отгледан от Дамата на Езерото, притежава тези добродетели и е посветен в рицарско звание от крал Артур. Той е силен, красив, храбър, честен и въплъщава в себе си чертите на естетическия рицарски идеал.

     Волята на рицарите е изведена над властта на магиите. Мерлин, който има двойствена природа и едновременно е добър и лош, може да направлява отстрани действието, но не е активната фигура, поставена в центъра на сюжета. Макар и изтъкани от добродетели, рицарите в романите подобно на Мерлин обединяват в себе си съзидателни и разрушителни сили и не са носители само на рицарски добродетели. Артур извършва грешка и ще я изстрада чрез действията на Мордред, който е своеобразен негов антипод. По различен начин може да се тълкува и привързаността на Ланселот към кралицата. Поставени сред жестоката реалност, рицарските добродетели не винаги успяват да извоюват победата на доброто над злото.

     Сюжетите на рицарските романи са свързани с три последователни митически цикъла. Първият разказва за старите времена на великани и жени-амазонки. После по тези земи идва Брут, наследникът на Еней. С неговото идване се свързва името Британия. Третият момент е свързан  с Граала, който е донесен от Йосиф Ариматейски. Светият Граал е един от символични предмети, които населяват рицарския свят. Мечът Ескалибур е символ на кралската сила и власт, Кръглата маса - на  равенството между рицарите, а Светият Граал е знак за достигането до божественото и вечното и израз на признатата сила на рицаря.

       В ранните версии на келтския епос граалът е магически предмет. Това е вълшебен рог на изобилието. Но в рицарските романи граалът става чашата на Йосиф Ариматейски, в която е събрана кръвта на Христос. Тази чаша се превръща в символ на небесна благословия. Търсенето, а не притежаването й е в основата на сюжетите, свързани с нея. Така намирането й става символ на признатата сила на рицаря. Галахад е рицарят, който открива чашата и става неин пазител, но след смъртта му  Граалът е отнесен на небето. Рицарят трябва да търси Граала, да се стреми да изгражда своя характер, поддържайки рицарските добродетели и задължения, осъзнавайки, че идеалът подобно на Светия Граал, не може да бъде постигнат в съвършенство в този свят. Може само да се стреми към него, а качеството на този стремеж облагородява духа и съгражда характера.

      Духът в рицарските романи се облагородява и от любовта, която се приема като божи дар. Тя се изразява в порива на сърцето към идеала и в геройството, извършено в името на този порив. Различните вариации на този мотив идват от древните митове и легенди и са актуални, защото създават представата за пълноценен живот. Мотивът за любовта между кралския сестреник и младата кралица, който откриваме в “Тристан и Изолда” се среща например в най-ранните ирландски разкази /”Изгнанието на Уснеховите синове”/. Този мотив е активен през цялото Средновековие и изминава пътя от Ирландия, през Великобритания, до Франция, доказвайки колко могъщ е процесът на осъществяването на културни връзки. Френските творби за Тристан и Изолда са сред първите рицарски романи, представящи любовта като божи дар.

       Героичната страна на рицарската любов може да бъде открита на турнирите, в които също има много любовна символика. Дамата дава на рицаря своята кърпичка, която става знак за любов. Рицарят й връща своята окървавена дреха, с което показва, че е готов да жертва живота си за нея. Любовното чувство в рицарските романи е могъща страст. И чрез любовта влюбеният се стреми към съвършенството, което се постига като се овладеят основните рицарски добродетели. Предаността, щедростта и себеотрицанието са неделима част  от разбирането за любовта. В същото време между рицарите може да се появи конфликт, когато има желана дама между тях /„Тристан силно залюбил Хубавата Изолда” -  „Паломид навестявал хубавата Изолда и и носел много подаръци, защото горещо я любел.”/

      Когато някой рицар подари сърцето си на дама, той е длъжен да я защитава от всякакви беди, да се бори за честта и любовта й. Дамата продължава рода на рицаря и така честта на семейството се запазва през поколенията. В рицарските романи откриваме дълг за подчинение и уважение по отношение на жената. Това е култ към дамите, който се е преобразувал в преклонение към идеала за жена и служене на дамата на сърцето /в повечето случаи омъжена жена с по-високо в общественото положение/. Така Ланселот извършва много подвизи в името на най-достойната Дама – кралицата Гуиневир, а в испанските хроники е регистриран случаят с рицаря Суеро де Киньонес, който всеки ден в продължение на един месец заставал пред един мост със завързани на шията тежащи няколко десетки килограми вериги, символизиращи неговото „робство пред дамата на сърцето му”, и приканвал на дуел всеки, който трябвало да мине по моста, ако отказвал да възвеличи божествената красота на неговата любима.

      Рицарските добродетели, в които се оглежда ценностната система на Средновековието, се изпълват с конкретно съдържание през следващите векове. Героизмът на рицарите става образец за човешка извисеност, жаждата за слава се превръща в стремеж към духовна чистота, жива остава рицарската мечта за идеалната любов с истинската и единствена жена. Продължава търсенето на Светия Граал, равнозначно на неспирното търсене на идеала и съвършенството в човешкия свят. Макар че и днес продължава да бъде празен столът, който е отляво на крал Артур. От Средновековието до наши дни е жива надеждата, че на него ще седне Достойният рицар, който ще открие Граала.

-->