Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Робство и свобода в „Елегия“

Публикувано: 2017-12-05 15:48:01

 

 

 

 

Робство и свобода в „Елегия“

ЛИС

     В Ботевия поетически свят се оглеждат проблемите на възрожденската епоха, в която творецът живее. По българските земи това е време на робство и копнеж за национална свобода.

    Антитезата робство - свобода присъства във всички Ботеви стихотворения, а в „Елегия” тя определя смисъла, композицията на творбата и избора на жанровата форма. Лирическият герой е син на народ, който живее в робство. Той не може да се примири с такъв живот. За него личната свобода е невъзможна без националната свобода. Разбрал е, че не примирението, а борбата е пътят към свободата. Стихотворението проследява страданието на лирическия герой, породено от робското съществуване на народа, който се е примирил със своята участ и не се бори за свободата си.

     Заглавието ни отвежда към една от основните характеристики на Ботевата поезия – елегичността. Гласът на поета в това стихотворение е обърнат към народа. Творбата  се състои от пет строфи. Лирическото обръщение „бедний народе” и повтореният в първа и трета строфа въпрос „кажи ми” представят  позицията на лирическия герой. Той съчувства на своя народ, разбира неговото страдание. Елегията е сполучливо избрана жанрова форма, предаваща тъжните чувства в душата на лирическия герой.

     Причина за мъката на народа е робството. Неговият образ е изграден с метафорите ”робска люлка”, „гърмят окови”, „е в хомот нашата шия”, „окови влачи народа”.  Гневът на лирическия герой е насочен към тези, които причиняват робските страдания на народа. Техният образ е изграден с оксиморони - “сган избрана“, „слепци с очи“, „предател верен”. Християнските символи  /Тоз ли що спасителя прободе/ на кръста нявга зверски в ребрата”, Юда”, „Лойола”[1]  разширяват колективния образ на враговете на народа.

     Лирическият герой не може да се примири с робската участ на своя народ. Той е разбрал, че личната свобода е неизменна съставка от националната свобода. Народът „мълчи” и лирическият герой напразно очаква да чуе „глас за свобода”. От една страна, Ботевият лирически герой съчувства на робските страдания на народа /”бедний народе”/. С характерните за народната песен повторения /”на нови тегла за сиромаси,/ нов кърджалия в нова полуда”/ поетът  изразява своето състрадание. От друга страна, той не може да се примири с робското примирение на „туй скотско племе”.

     В “Елегия” Ботев изразява своя копнеж към свобода и съчувствие към робското страдание на народа. Непримиримостта с робския начин на живот за него е модел на човешко поведение.                                   

[1] Игнасиус Лойола е основателят на Йезутския орден, резлигиозен фанатик, който оставя максимата, че целта оправдава средствата

-->