Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Сблъсъкът между старото и новото в повестта „Преди да се родя” от Ивайло Петров

Публикувано: 2018-02-20 22:20:07

     В “Преди да се родя и след това” Ивайло Петров се обръща към някогашното минало и определя тези времена като “диви и чудесни”. За Ивайло  Петров “диви” означава  буйни, неовладяни, необладани. Тези синоними на диви в своето единство могат да означават нещо красиво, чудесно. По подобен начин Алеко Константинов в пътеписа “До Чикаго и назад” описва водите на Ниагара като диви, буйни, необуздани.

     Но  за разлика от Алеко при Ивайло Петров “диви”  не опоетизира  миналото, а напротив – подчертава материалната и духовна изостаналост на отминалите времена и сблъсъка между патриархалния ред и личности. Определянето на миналото като “диво и чудесно”  събира в едно илюзии и реалност, очертава контурите на сблъсъка между патриархалния ред и личности и ни кара да се замислим, от една страна, за мизерията и грозотата му, от друга, за положителните моменти  в българското ни битие.

    Иронията на автора  може да открием в тези два епитета. Те би трябвало да ни говорят за това, че българите в тогавашното село са буйни, бедни, честни, но щастливи. Тази илюзия е пародирана от автора с  разказаните случки от живота на неговите родители.  Младоженецът “знаеше само стотина думи от родната си реч, с които си служеше в крайни случаи, и сега му беше невъзможно да изрази сложните си преживявания”. В дома на бъдещата булка е представен като търговче. Авторът не пропуска  иронично да отбележи, че то “ не знаеше да умножи три по четири”. Оказва се, че синоним на “див” за Ивайло Петров е и “невежа”, неграмотен човек, който е далече от постиженията на цивилизацията и в чиито джобове “бълхите не стояха мирно”.

   Времената може да са “диви” и защото са времена на крайна мизерия, когато младоженецът може да не успее да види бъдещата са булка, но успява “да пренесе доста нашенски бълхи в Могиларово, в къщата, чиито греди са “отрупани с едри черни мухи”. А дядото “си миеше главата от Великден на Великден”. В тези отминали патриархални времена посещението на годежарката предизвиква “революция в домашната хигиена на целия род”, но младоженецът така и не намира “кураж да се потопи в коритото”, защото се бои “ да не се удави тъкмо пред най-значителното събитие в живота си". В определени примери синоним на “див” за Ивайло Петров е примитивен – “ ония примитиви – сватбарите” .

    В случая Ивайло Петров  застава между “някога” и “сега” – “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край…” .” Някога” са “диви” времена на  мизерия , неграмотност, невежество и елементарност. Илюзия е това, че “тогава” всичко  е било само “чудесно”. “Диви и чудесни” разкрива нееднозначната оценка на автора за сблъсъка между патриархалния ред и личности, за миналото, което има както позитивни, така и негативни  характеристики. Такава нееднозначност в оценяването откриваме при всички герои в повестта. Дори и бабите са “диви”, но “приятни” – “Тези баби може и да си имат разни гадини в елеците, може и да не са си мили ръцете, но общо взето, са приятни баби”. А най-чудесното според автора е това, че животът е “едно безкрайно човешко любопитство”, което събира в себе си “тогава” и “сега”.

       В „Преди да се родя” Ивайло Петров се вглежда  в онези “диви и чудесни “ времена, очертаващи сблъсъка между патриархалния ред и личности и търси  отговор на въпроса – “ще се зъбя ли на живота, ще му чистя ли циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?”.

 

-->