Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Сезони край Дунав

Публикувано: 2018-05-30 08:47:04

Сезони край Дунав

Автор: Александра Вълчанова, 6 А клас, СУ”Васил Левски”, гр. Русе

    Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече от запад на изток и е… вече не ти се слуша, нали?

    Не мисля, че нито на мен ми се пише за географското й положение, нито на теб ти се слуша. Дори и да ти разкажа за това как тече от запад на изток, как рибите се гмуркат с опашките напред или как са измерили дължината й, едва ли ще те заинтересувам и едва ли ще си представиш тези странни риби, течението й или пък 2852 км!

     Мисля да ти опиша как аз си я представям и така след …20 години примерно, когато ти кажат: „Хей, преди си живял в Русе, нали? Ще ми разкажеш ли за Дунава, сигурен съм, че е много хубаво място…” и ти да не отвърнеш: „Ми не помня много – тече по странен начин, има мутирали риби и е дълга две хиляди и нещо си километра….” От сега ти казвам, че ще убиеш интереса на този човек, а това си е престъпление и ако не искаш това да тежи на твоята съвест, просто ме слушай….

     През пролетта например можеш да видиш реката, а около нея дървета с огромни зелени корони. Пред теб има едно, отрупано с тези … мъничките … джанки. От дясната ти страна – череши, по-сочните от които на върха, а от ляво – тези, които приличат на череши, но по-киселички – вишните.

     През лятото, ако търсиш място, на което да си починеш, да седнеш на някоя пейка и да почетеш от любимия си роман, или пък да повървиш и да помечтаеш, просто… недей да ходиш там… Не, не ти казах! Знаеш ли колко е шумно? Децата, завършили скоро, се събират с приятели, с които не са се виждали от началото на проклетата учебна година заради формулите по математика, стихотворенията по литература, уроците по история, сложните думи по английски… майките се виждат с приятелките си и се извиняват една на друга, че не са успели да пият по кафе събота, както са правели в началото на годината, защото е трябвало да обясняват физичните свойства и климатичните пояси на децата си. Бащите пък, на брега на реката заварват старите си приятели и обясняват защо са изтървали за пореден път риболовния сезон – карали са децата на училище, след това са ги прибирали и от там – детето на театър, на футбол, на танци … оффф…Да, това ще видиш, ако отидеш през лятото.

      Есента ли? Чакай да помисля малко… съжалявам, но тогава няма да има нито радостни викове, нито дървета с череши. Но пък, погледнеш ли в реката, освен собственото си отражение, ще видиш и пожълтелите листа, паднали в реката. До скоро отрупаните с вишни дървета сега ще са голи. И толкова – наоколо ще е пусто. Ти ще вървиш замислен с чадър /за всеки случай/, с новите кецове, които изрично са те предупредили да пазиш, тъй като са за училище и да … нека не забравяме грозното дебело яке, което майка ти те е накарала да облечеш с думите: „Не ме интересува! Вече не е лято, че да ходиш както си искаш. Ааа… обличай се веднага, иначе забрави да излезеш!” Ще чоплиш семки и ще си спомняш как преди два месеца си бил точно тук с приятелите си – пръскали сте се с водни пискюли, играли сте на криеница… Ще чакаш телефонът ти да звънне с аларма, че е време да се прибереш и да почваш домашните…

      И така-така сме почнали подред – хайде, позволи да ти разкажа и за зимата. Тя не е любимият ми сезон, но ако попиташ Дунава: „Извинете, господин Дунав, за личния въпрос, но кой е любимият ви сезон?”, то той със сигурност ще ви отговори: „Разбира се, че зимата, тогава нито пускат във водите ми костилки от вишни, нито ми крещят на главата, нито досадните листа ми пречат, както през есента…Е, сега малко замръзвам, но това е най-добрият вариант – заспивам и никой не ме тревожи…”

     Сега искаш ли да играем на една игра – затваряш си очите и си представяш как ще изглежда река Дунав през зимата.

      Знаеш ли аз какво виждам?...

      Виждам лютия мраз, разцепващ въздуха. Виждам скрежасалите дървета, по които до скоро е имало плодове или капещи листа. Представям си как докосвам водата на Дунава… Тя е ледена, студена, доскоро огрявана от топлите лъчи. Слънцето, което доскоро се е усмихвало, сега води битка с няколко негови братчета, познати още като облаци. В крайна сметка Слънцето е едно, а братчетата повече – побеждават. Блестящата звезда се оттегля да тъжи някъде. А братята, които не могат да намерят звездата, стават от ден на ден по-тъжни и по-тъжни. Плачат ли плачат, а сълзите им се превръщат от дъжд на снежинки. Така те търсят ли търсят своето братче, което преди време така безмилостно са изгонили, а нали сте чували, че който търси, намира. След неколкомесечно издирване облаците намерили блестящата звезда и се извинили. Те спрели да плачат и позволили на Слънцето да изгрее над Дунава отново и с цялото си великолепие.

      И то по-гордо и по-щастливо от всякога се усмихнало над реката и довело отново пролетта…

-->