Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Скръб - 3.5.Физиологични

Публикувано: 2017-09-11 23:04:43

3.5.Физиологични

Днес вече уморен,

В спокойна глухота спокойствие желая;

Но в своите гърди улавям изумен

Все тоя горък стон – и аз покой не зная.[1]

   Още АРИСТОТЕЛ отбелязва, че тъй като душата обитава тялото...предвид на тяхната общност, когато едното действа, другото изпитва страдание, душата движи, тялото бива движено, но нищо такова не става при неща, които са случайни едно спрямо друго“.[2] ЮНГ определя човека като „твърде особен експеримент на природата“[3] и няма общо правило, което да се отнася към всекиго. Всъщност „природата има horror vacui /страх от празнотата/ и не вярва на купища развалини и разложение, а покрива с цветя и трева всички развалини, когато върху тях вали само от небето“.[4] Според него връзката между „сърцето“ и „болката“ е пословична. Факт е, че „хистерията поставя на мястото на неизпитаната, ще рече изтласканата душевна болка една физическа“.[5] И както обобщава БЕРДЯЕВ: „Душевният живот пронизва целия живот на тялото, както телесният живот въздейства върху живота на душата“.[6]

Често срещано е признанието: „В първите дни, след като се прибрахме от болницата, бяхме като парализирани. Не можехме да мислим нито за храна, нито за себе си“.[7] Също: „безсънието ни докарваше до лудост“. През първите шест месеца плачът е неконтролируем. Често родители, преживели загубата на детето си, казват, че полудяват – „Съвсем естествено усещане, главно заради мисълта, че не могат да върнат детето си, както и заради смазващата безпомощност и липсата на перспектива“.[8] Мъката се изживява и с ума, и със сърцето, с цялото тяло. Ако тя бъде продължителна, води до хронична депресия. Могат да се развият „тежки болести, включително такива като колит и рак“.[9] Неизживяната скръб може да има тежки последици, защото е продължителна и не допуска страдащият да се завърне в рутината на всекидневието.

Физическите проявления на страданието са различни – безсъние, силен глад, тежест в гърдите, в стомаха, силно главоболие и отпадналост, промяна в говора. Усилието да се кажат няколко думи може да бъде съпътствано и от пълната невъзможност за говор. Страдащият човек се задъхва, облива се в пот, страдат всичките му вътрешности – стомах, сърце, кръвообращение. Пътищата са различни, защото в тях се отразяват индивидуалните психологически нагласи, характер, темперамент, интелект, здраве или болест. На намирането на правилните пътища трябва да се гледа като на оздравяване, защото страданието е болест. Желанието да прегърнеш любимия човек е по-силно от жаждата и глада. Така скърбящият може да няма тези нужди. Това се отразява на неговото физиологическо състояние.

Психосоматични се наричат болестите, които се предизвикват от тежки преживявания /психе-душа, соме-тяло/. Емоционалната реакция на реално травмиращо събитие, каквото е загуба на близък човек, може да е източник за психосоматична болест. Х. ДРАГОСТИНОВА предлага метод, за да се избавим от тези болести, с формулата на щастието и техниката на благодарението.[10] Те се свеждат до това да благодарим на Бога и на Живота за това, което сме и което имаме, като се смиряваме с обстоятелствата, сред които сме. В книгата „Психология на болестите“ можем да открием причините за много психосоматични болести и формули, по които да работим за излекуването си. Така например за страдащия от аневризма четем, че той „преживява или е преживял някакъв срив, от който в буквалния смисъл се разкъсва сърцето му. Той подсъзнателно се обвинява за този срив и трупа много отрицателни емоции. Аневризмата сигнализира, че човек веднага трябва да се отърве от тях“.[11] Като причина за анемията ДРАГОСТИНОВА посочва безрадостния живот, тъй като в метафизиката кръвта символизира радостта от живота. Анемичният човек губи желанието си за живот, не се съпротивлява на унинието, което го завладява, губи контакт със своите желания. В този ред проблемите с щитовидната жлеза се оказват следствие от мисълта на човека, че неговият ред да бъде щастлив все не идва и не идва. Безсънието е последица от мисли за вина, бронхитът – на неизказан гняв и нервна атмосфера. Ракът има за причина дълбока мъка, която не дава покой на болния. В крайна сметка отрицателните нагласи за възприемане на света, „нечистите мисли и чувства създават болестите“.[12]

Физическата болка е като камък, който се стоварва с цялата си тежест в стомаха. Тежест, която не ти позволява да се храниш. Същият камък периодично лети със светкавична скорост към гърлото. Говориш с усилие, трудно. Думите просто са спирани от камъка. Лекарствата стават наложителни. Трябва да намерят пролуки, за да излязат думите. Обсебването от мъката и страданието често отнема способността за говорене. Емоциите са толкова силни, че речта е невъзможна – „Ако това съдържание ви отнема говора, по-добре да му отстъпите, като решите да не говорите за него. Ако прибавите съзнаваното усилие или нагласа, тогава деструктивният и опасен елемент става положителен“.[13] Ако не можем да говорим за скръбта си, по-добре да не го правим във външния свят. Можем да оставим скръбта първо да се изрази в самите нас, във вътрешния ни свят. Болката може да е толкова силна, че да изпитваме желанието да крещим. Исках да вия като вълчица, да вия срещу небето, срещу земята, срещу цялата своя безпомощност. Само гласът на съзнаваното ме спираше да направя това. „Моята душа крещи с гласа на гладен лъв“ – казва МЕХТИЛД фон МАГДЕБУРГ.[14] ЮНГ отбелязва, че се препоръчва мълчанието, защото „тогава се разгръща визията със светлината“.[15]

В своя бележник ДАРВИН записва следното обобщение за организмите: „Моят принцип е следният: най-неиздръжливите загиват, а се запазват случайно някои от по-издръжливите“[16]. Затова неговият съвет е: „прави каквото трябва и съдбата ще те поеме в свои ръце“.

 


[1]Яворов, П.К., „Лирика“, „Наяве и насън“, С.1985г.

[2]Хегел, „История на философията“, т.1, С, 1982г., с.340

[3]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.43

[4]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.188

[5]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.400                      

[6]Бердяев, Николай, „За робството и свободата на човека“, С, 1992, с.57

[7]Иванова, Аврора, „На следващия ден животът продължава“

http://www.parentland.bg/jivotat-prodaljava/

[8]Миланов, Александър, „Загубата на дете напълно опустошава родителите“, http://blog.amilanov.org/archives/420

[9]Калиновски, Пьотър, „Роднините на умрелия. Мъката от загубата“,

http://www.pravoslavieto.com/books/prehod_bolest_smurt_posle.htm#gen55

[10]Драгостинова, Християна, „Психология на болестите“, С., 2015, с.14

[11]Драгостинова, Християна, „Психология на болестите“, С., 2015, с.21

[12]Драгостинова, Християна, „Психология на болестите“, С., 2015, с.82

[13]Мари-Луиз фон Франц, „Мотиви на избавлението, Леге Артис, 2007, с.116

[14]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.134

[15]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.134

[16]Стоун, Ървинг, „Произходът“,, С, 1987, т.2

-->