Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Стилистика на повествованието на възрожденските белетристи

Публикувано: 2018-02-20 13:17:57

    Стилистиката на повествованието на възрожденските белетристи се опира на фолклора. Няма повест на Каравелов, Блъсков и Друмев, в която, явно или скрито, да не откриваме фолклорни теми, мотиви и езикови средства на художествената образност. Подборът на езикови единици често е подчинен на задачата да разкрие определени фолклорни представи. При портретното описание на своите героини Каравелов например се опира на фолклорната стилизация. Характерна отличителна особеност на Каравеловото творчество е публицистичният пласт в него. Този пласт присъства дори и в повестите на хайдушка тематика – откриваме го в речевата изява на героите.

    С безчислени подробности Каравелов, Друмев и Блъсков градят голямото обобщение. Изпълват и най-малкото пространство, през което ще преминат събитията, свързва елементи, които са трудносъединими помежду си, защото са взети от различни пластове на езика, стила и културата.

      Литературните изследвачи /Иван Радев/ отбелязват, че в “Маминото детенце” Каравелов, подобно на Рабле, изрежда градовете с най-характерното им ядене, описвайки ги, внушава всъщност идеята, че животът е станал консумативен. Рабле утвърждава жизнеността след дългото Средновековие, но целта на Каравелов е съвсем друга. Ще открием в “Маминото детенце” двугласно слово – пародия и ирония. Авторът пародира средствата на сантиментализма /например птичетата, които чуруликат, трендафилите, които ухаят/. Този пародиен стил обаче няма да открием там, където авторът разказва за любовта между Пенка и Стоян в същата повест.

     Диалогът и речевата изява на Каравеловите героини са средство да се достигне до тяхната естетическа природа, да се разкрие въплътената в образ идея. Епитетите и сравнителните конструкции авторът черпи предимно от фолклора. Ето как е описана Латинка чрез речевата изява на главния герой в повестта “Войвода” – “кротка като агне, работна като пчела, хубава като паун, сладкоречива като славей, весела като лястовица”. Всички сравнения в това описание са взети от фолклорния модел.

      Творбите на Каравелов съвсем не са издържани в един стил и по отношение на стиловото майсторство Каравелов се оказва много по сложен от Друмев и Блъсков. В същото време чрез стила авторът, който е всезнаещ разказвач в своите повести, дава израз на своята власт над повествованието. Стилът е съвкупност от езикови елементи, но има и социална значимост, защото дава изказ на определена гледна точка за света. Съвременната стилистика приема всеки индивидуален стил като функционален, защото е присъщ на автора на текста, изразява неговото мнение и е предназначен за дадена сфера на общуване. Гледната точка на автора не е насочена към себе си, не съществува само за себе си, а за определена сфера на общуване, затова диалогичността е нейна основна характеристика. В това диалогизирано слово се реализират според Михаил Бахтин /“Словото в романа”/ "външната политика на стила" и "вътрешната политика на стила" или съчетанието на езиковите елементи. Спецификата на стила на Каравелов се проявява ясно посредством често срещаните иронични забележки на разказвача в повествованието. Например “важните” въпроси, които занимават Неновица или нейните “три жизнени начала”. Тук погледът на повествователя е насочен “отгоре” и “отвън” и иронията в случая се явява “отчуждена” гледна точка към разказа. Авторовата гледна точка чрез иронията става гледна точка и на читателя.

      Стилът чрез контрастните езикови елементи разкрива Каравеловото отношение към персонажите. В една рецензия за оперетата “Българи от старо време”, съвременен спектакъл на Варненската опера, откриваме следните наблюдения за езика на Каравелов: “В началото текстът е пределно ласкав към своя герой, постепенно той допуска двусмислени сравнения – “всеки го почита и всеки се бои” и накрая съвсем откровено отсича – “в неговия характер има и твърде лошави страни”. Любопитното е, че цялото описание всъщност клони към недостатъците и дефектите на героя, но самото то едва накрая признава това. Играта на невинност е по възрожденски забавна.” /27/ Повестта “Маминото детенце” е изградена в гротесков стил. Снизяването на човешката личност е доведено до пълната й подмяна с животното. Гротескова галерия от зоомостри представя нейния физически и духовен портрет. Върху гротеската на Каравелов откриваме отпечатъка на времето и задачите, които ръководят автора при създаване на този образ на жена. Гротеската в тази повест е далече от добродушния хумор, нейни оръжия са иронията и сатирата.

………………………..

      Каравелов, Друмев и Блъсков представят в своите повести века на Българското духовно Възраждане, което „продължава може би повече от сто години. Но и той е твърде кратък, ако го сравним с епохалната му същност на век, в който се ражда модерното българско общество”/28/.

 

ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

2.  Петко Тотев “Сатиричният роман на Каравелов”

3. Дочо Леков “В света на белетриста Блъсков” – “Българска възрожденска литература, т.1, С., 1988г

4. Дочо Леков “Народоведът и белетристът Каравелов и проблемите на фолклора и етнографията” в “Българска възрожденска литература”, т.1, С., 1988, с.95/

5. Г.С. Раковски, Събрани съчинения в четири тома, т.4, С., 1988г., с.24

6. Анна Алексиева “Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране”

http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm

7. Йордан Х.Константинов – Джинот “Бог” в кн.”Българин съм”, В.Търново, издателство “Абагар”, стр.34

8. Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

9. Николай Чернокожев “Турски паша – менталности и разказване” в сп.”Български език и литература”, кн.5, 1993г

10. Николай Аретов  “Каравеловите повествования за страданията на българското племе’ – www.slovo.bg

11. Любомир Георгиев “Проявления на модерното у българската католическа емиграция през 18 век” - http://c18.slovar.org.uk/modernoto/lgeorgiev.htm/

12. Юлия Йорданова “Традиционни образи на “своето и чуждото в новата българска литература” -

http://liternet.ida.bg/publish5/iuiordanova/avtoreferat.htm

13. Георги Чобанов “Българска литература и европейски позитивизъм” http://liternet.bg/publish/gchobanov/pozitiv.htm

14. . Иван Радев “Каравеловото творчество”, Велико Търново, 1996г.

15. . Николай Чернокожев “Хаджи Ничо и неговите съвременници” в сп.”Български език и литература”, кн.1, 1993г.

16. Лев Воробьов, “Л. Каравелов”, С., 1985г.

17. фразата на Хайзенберг се цитира в Карл Густав Юнг “Човекът и неговите символи”, Леге Артис, 2002г., с.409

18. Д. Леков “Читателят в творческия свят на възрожденския писател” – “Българска възрожденска литература”, т.2, С., 1988г.

19. Л. Каравелов “Такива са нашите просветители” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1985г.

20. Л. Каравелов “Българо-турската столнина Русчук” в “Събрани съчинения”, т.5, С., 1986г.

21. Цветан Ракьовски “Записките и спомените – принципите на масовото четиво” -http://liternet.ida.bg/publish4/crakiovski/zapiskite.htm

22. Албена Бакрачева “Близост в различията” - http://web.hit.bg/alba/public/similar/sim-3.htm

23. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

24. Юлия Николова “Кажи му името”- http://c18.slovar.org.uk/modernoto/yunikolova.htm//

25. Илия Конев “Илия Блъсков – живот и дело”, С., 1969г.

26. Любомир Георгиев “Каравеловата повест “Българи от старо време”, С., 1965г.

27. http://www.operavarna.bg/news_bg_other.php?page=news_show&nid=63

28. Райна Гаврилова “Векът на българското духовно Възраждане”, С., 1992г., с.94

 

-->