Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Съдбата и изборът в „Майце си” /Хр. Ботев/

Публикувано: 2017-12-05 15:42:44

 

 

 

 

Съдбата и изборът в „Майце си” /Хр. Ботев/

    Съдбата на всеки човек зависи от избора, който прави в определена житейска ситуация. Изборът на лирическия герой в „Майце си“ от Христо Ботев определя неговия житейски път.

    Елегията разкрива  чувството за самотност на лирическия герой, който е направил своя житейски избор. Решил е да търси справедливост, свобода, равенство, щастие, слава. Той е самотник и бунтар, на когото съдбата е отредила трудности и срещи с това, което „душа мрази”. Лирическият герой споделя ценностна скала, която изключва покорството. Той е непокорен в една действителност, изпълнена с примирение. Само майката може да  разбере неговия избор, защото тя е участвала в изграждането на неговата ценностна система.

    Лирическият образ на „скитника” е „злочестен”, защото е направил своя житейски избор, мечтаел е за „щастие, слава”, но съдбата му е отредила да среща „това, що душа мрази”. Чувството за самотност се засилва от повторението „нямам” – „приятел нямам”, „никого нямам”. Самотникът е изпълнил душата си с омраза, а сърцето му „догаря”. Метафората „догаря” сравнява  с огън силните чувства на лирическия герой.

     В тази първа поетична творба на Христо Ботев лирическият герой  се обръща към майката, която присъства в творбата мълчаливо със своите тъжни песни /”ти ли си, мале, тъй тъжно пела”/. Обръщението „мале” разкрива фолклорните корени на Ботевата поезия. Ботев се учи от българското народно творчество. Майката е обичаният и доверен човек, пред когото лирическият герой разкрива своите мисли. Излъганите надежди, огорчението на  лирическия герой са разкрити и чрез мотива за майчината клетва /”ти ли си мене три годин клела”/. Въпросите в началото на стихотворението /”Ти ли си, мале, тъй жално пела,/ ти ли си мене три годин клела/ са израз на голямото разочарование от срещата на неговите мечти с живота, с реалността. С такава участ той не може да се примири, ако ще води такъв „злочестен” живот, по-добре „нека изгния в гроба”. Смъртта се оказва единствената алтернатива на такава съдба.

     Някога древните гърци са смятали, че има богини на Съдбата /трите Мойри/, които определят човешката съдба, продължителността и трудностите на човешкия живот. В българската митология с тази задача са се заели три орисници. В стихотворението на Ботев съдбата на лирическия герой не е предопределена. Лирическият герой на Ботев сам избира да бъде самотник и бунтар, а изборът му  определя неговата съдба. Той отстоява своите „мечти и мисли” и за „вси желби” приготвя „яма”. Реторичните въпроси и възклицания разкриват силата на чувствата на лирическия герой. В последната строфа  отхвърля омразата /”без злоба”/, утвърждава обичта /”Баща и сестра и братя мили/ аз да прегърна…”/ и с достойнство се изправя пред своята съдба.

     Днес прочитът на първото Ботево стихотворение ни напомня, че младостта е време  за избор на житейски път. Това е най-важният избор, защото определя човешката съдба.

 

-->