Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Съпоставка между „На прощаване” и прощаването на Хектор с Андромаха /6-та песен, „Илиада”/

Публикувано: 2017-11-09 13:40:22

              Художествените образи са своеобразно откритие на автора за света и хората, превъплътено в произведение на изкуството. Съпоставката между „Илиада”/6-та песен/ на Омир и „На прощаване” на Ботев разкрива общото и различното в разбиранията на авторите за красиво и грозно, героично и безславно, война и мир, живот и смърт.

             Общото и различното в тези творби се открояват при съпоставка на епохата, отразена в тях, при проследяване на пътищата за изграждане на художествените образи /т.е. проблемът за намеса или ненамеса на автора върху съдбата на художествените образи/, при избор на форма, рисуване на характерните черти на героите и избора на художествени средства.

              И лирическият герой от „На прощаване”, и неговата майка, както Хектор и Андромаха от „Илиада” са рожби на своето време. В Троя е война, по българските земи е бунтовно време. Хектор е един от най-смелите защитници на своя обсаден град, лирическият герой е със сърце „мъжко, юнашко”, което не се примирява с робството. Андромаха е съпруга на смел войн, майката има смел син. В тези смутни времена колективните интереси винаги стоят над интересите на отделния индивид. Андромаха заедно с останалите троянки очаква участта на града, за да разбере и своята участ. За разлика от нея, от майката в „На прощаване” се очаква да разбере избора на своя син. Лирическият герой на Ботев е прозрял, че не може една личност да е свободна, ако близките и народът му са поробени. И Хектор, и Ботевият лирически герой приемат идеята за саможертвата в името на свободата.

           Докато Ботевото лично отношение прозира във всеки стих и съответно героите и събитията са такива, каквито са в действителността, Омир рисува Хектор и Андромаха такива, каквито са те в преданията, легендите, песните. Той не е бил свидетел, очевидец на събитията, за които разказва в 6-та песен. Затова ги представя такива, каквито са живеели във въображението му. Разказът в 6-та песен се води от 3л.ед.ч. /той-разказ/, а в „На прощаване” се срещаме с аз-разказ /1л. ед.ч./

            Творците търсят най-подходящата форма за реализиране на своя художествен замисъл. Омир се е спрял на епоса /жанр – героична епопея/, защото той му дава възможност многостранно да разкрие героите. Ботев избира лиро-епически текст – поема. Но и Ботев, и Омир в 6-та песен избират като най-подходяща сцена, на която да изведат своите герои пред публиката – сцената на сбогуването, прощаването. В Ботевата творба тази сцена е изведена и като заглавие. Всяко прощаване е раздяла, която включва в себе си и прошката. Това е момент, който е наситен с чувства. При прощаването няма място за второстепенни, незначителни и делнични разговори. Трябва да се каже най-важното. В такъв момент хората са искрени, истински. Още по-трогателно е прощаването между обичащи се хора /съпруг със съпруга и дете /”милият татко и нежната майка за миг се засмяха”, 6-та песен/, майка със син/”На прощаване”/.

          Откриваме характерните черти на литературните герои, когато разгледаме тяхната физическа, социална и психологическа характеристика. За разлика от Омир, Ботев поставя акцент върху психологическото състояние на своя лирически герой и неговата майка, представя техния темперамент, черти на волята, способности, мечти и стремежи. В 6-та песен се срещаме с описания на физическата характеристика на Хектор, подчертано е неговото социално положение /той е син на царя/ и от тези описания произтичат представите, които читателят изгражда за неговата психологическа характеристика. Омир се спира и на социалното положение на Андромаха /„Щерка богата тя беше на храбрия Еетиона,/…царуващ над много мъже киликийци.”, „Моята майка, царица на Плакската област гориста…”/ когато се опитваме да проникнем в душевното състояние на Андромаха, трябва да разгледаме, от една страна, чувствата на съпругата Андромаха, от друга, на майката. Докато в „На прощаване” на преден план са изведени чувствата на майката на лирическия герой, а социалното й положение не е от значение за разкриване на художествения образ. Като съпруга и майка Андромаха не иска да разбере воинския дълг на своя Хектор: „Хекторе клети! Погубва те твоята храброст./ Не жалиш свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка.” Така майката убеждава Хектор да не напуска кулата, да не оставя детето си сираче. Разбираеми са нейните естествени човешки чувства. Тя е майка и за нея славната смърт и чест не са смисъл на живота. Ботевият лирически герой също разбира тези чувства, но изисква от своята майка да прости и да предаде заветите му на „невръстните братя” /”Ти излез, майко, послушай/ със моите братя невръстни/ моята песен юнашка –/ защо и как съм загинал”/, които трябва „като брата си да станат”.

      Приоритет в „Илиада” имат мъжките образи и това е естествено за една героична епопея, в центъра на чието сюжетно действие стои войната. В „На прощаване” също на преден план са изведени мислите на лирическия говорител, който е направил съдбовен избор. Женските образи и в двете произведения са разкрити като допълнение към мъжките. С образа на майката в „На прощаване” Ботев ни представя участта на една майка „юнашка”, а Андромаха е една от многото жени на храбри войни по време на война. За Омир, както и за Ботев в тревогите и мислите на тези женски образи се оглеждат тревогите за женската съдба в едно смутно, размирно, военно време.

          И Ботев, и Омир се спират на изразни средства, характерни за фолклорното повествование. Известно е Ботевото преклонение пред родния фолклор. За него фолклорът е най-стойностният учител по поетично майсторство. Самият Ботев е знаел над 400 народни песни наизуст. Затова и лирическият герой, и майката в „На прощаване” са изградени с постоянни епитети /„либе хубаво”, „майко юнашка”/, етимологични фигури /еднокоренни повторения/ - „кълни проклинай”. И при Омир фолклорните епитети изграждат художествените образи.

         „На прощаване” е монолог, изповед на лирическия герой, 6-та песен от „Илиада” е построена  като диалог. Характерно за Омировия диалог е забавянето. Когато героите говорят, те се спират на толкова много подробности и детайли при описанието, че ходът на действието се забавя. Но това забавяне сполучливо поддържа напрежението у читателите. В 6-та песен обаче не откриваме характерния за Омир диалог. Авторът тук не се спира на подробностите. Защото в прощалната сцена няма място за излишни думи. Монологът в „На прощаване” и диалогът в 6-та песен разкриват цялостно чувствата на героите, душевното им състояние.

             Създадени в различни епохи, „На прощаване” и „Илиада” се оказват творби, които търсят хармонията в човешките отношения. Колкото и да се променя начинът ни на живот, остават да живеят майчината, съпружеската, синовната обич. Общочовешкото съдържание в 6-та песен /”Илиада”/ и в „На прощаване” определя пътя на тези творби през вековете. 

 

-->