Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ТАКА Е

Публикувано: 2018-06-13 08:18:43

От нашата махла, комай, останах само аз…

От страх, не мога да го кажа и на глас.

Страхувам се Оная да не чуе,

среднощ да ми прошепне – „Туй е.”

Тя никого не отминава,

ще дойде и при мене, зная.

Но, все пак, тайно се надявам,

че още време заслужавам –

поне да срещна моята любов…

Прощавам на живота си суров,

че беше толкова свидлив към мен,

че нямах радост нито ден,

че търсих нещо, а не го намерих –

навярно силите си не премерих…

Не само мисля аз така,

не съм единствена в света.

Бащите, майките и те

пред нас заминаха, не знам къде…

Сега наред, в опашката, сме ние,

как може да го промениме ?

Така устроен е светът

със своя вечен, непроменлив път –

детство, младост, старост, краят.

Това не само ние – всички знаят.

Един пристига, друг си заминава,

не всекиму се случва и да остарява…

Но, спомням си, как весело играхме,

след лазенето още – полетяхме !

За края мисълта ни беше чужда,

да мислим даже нямаше и нужда.

Животът ни се струваше безкраен

и всеки, до един от нас, е бил нехаен –

прахосвахме годините си, дните,

във облаци ни носеха мечтите.

Щастливи, в детските години, бяхме,

пораснахме и излетяхме –

поехме смело в своя път,

жадувахме да влезем във светът,

да го докоснем, опознаем…

Не знаехме, животът  че е бил назаем,

че не завинаги се дава

 и ние, че ще спрем, а друг ще продължава.

Каквото вземеш, после връщаш.

 И няма за какво да се обръщаш,

и няма за какво да съжаляваш –

в отвъдното, но все пак, продължаваш

 във някакво си друго измерение,

превърнало те в купчина смирение.

Дали ще се завърнем в този свят ?

Е, някои си и това твърдят.

Но как ще разбера, че аз съм пак,

че няма да ме срещне същият глупак ?

Дали сме будни или спим,

ще трябва да се примирим.
Не бива и да питаме  Защо,

или пък  До кога, Какво…

Че отговор е невъзможно да получиш,

каквото, колкото и да се учиш.

Което дадено ти е  -  вземи,

щом вземат ти го  -  приеми.

Но на – човешко племе, иска да го знае

 и не чак толкова началото, а края.

Дали, след моите, останала съм само аз,

е без значение, И аз си имам своя час.

 

-->