Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Темата за достойнството в образа на Ахил

Публикувано: 2017-11-09 13:44:35

    „Илиада” от Омир е разказ за военния бит, за смъртта на славни герои, за битки, победи и загуби. Цялото съдържание на поемата се обединява от темата за достойнството. Тази тема преминава като свързваща нишка през всички сюжетни моменти и в същото време тя е като граничен контур, като линия, която разделя смисловото пространство в текста.
    С образа на Ахил Омир дава израз на своите разбирания за достойнството, което  определя  възгледите на твореца за слава и смърт, за чест и храброст, за война и мир. За Ахил смъртта, приета с достойнство, е славна, а живот без достойнство е позорен. Достойнство е да отстояваш своята чест, да държиш на дадената дума, да си храбър в битките и великодушен към по-слабите, към беззащитните. Достойнството в образа на Ахил е разкрито чрез представяне на неговата нравствена характеристика.

       Героят на Омир не би могъл да бъде разглеждан извън историческия момент. „Ахил богоравен” е родоплеменен вожд и завоевател от една далечна за нас и героична епоха, в която достойнството е поставено на най-високо стъпало в ценностната система на човешката общност. То стои по-високо от живота. Затова в името на достойнството героите на Омир са готови да пожертват както своя живот, така и живота на своите близки. За тях лишеният от достойнство живот е по-лош от смъртта. Като родоплеменен вожд Ахил държи на родовите закони и обичаи. В неговите действия се оглеждат родовите представи за достойнство. Ахил държи на дадената дума: „Но се заричам и клетва велика сега произнасям”. Той ще отстоява тази своя клетва и няма да влезе в битката, макар че ахейците гинат, „погубвани от мъжеубиеца Хектор”. Агамемнон наранява неговото достойнство, като отнема полагащия му се дар /пленницата Бризеида/. Едва след смъртта на Патрокъл Ахил ще влезе в битка с Хектор, но в тази битка той отново с достойнство ще се изправи пред врага си, търсейки отмъщение.

    Достойнството е движеща сила по отношение решенията и действията на Ахил. Той е герой и от неговите действия зависи както съдбата на родовата общност, която защитава, така и съдбата на неговите врагове. А гневът му „прати в подземното царство душите на много герои”. Тъй като Ахил е „най-страшен от всички герои”, дори и бездействието му се оказва пагубно за ахейците. Отказът му да участва в битката става причина за смъртта на ахейците, за смъртта на Патрокъл.
     Достойнството е определяща черта от нравствената характеристика на Ахил.  Той е рожба на бог и на смъртен и Агамемнон му напомня това: „Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,/ тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки./Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен”. Това, че кръвта на смъртен тече във вените му, го прави уязвим. С божествения му произход Омир обяснява огромната му физическа сила и мощ. Много от подвизите му биха изглеждали неправдиви, ако бяха дело на смъртен. С присъщата си изчерпателност и подробност творецът представя добродетелите и недостатъците на своя герой. Той е справедлив, смел, щедър и великодушен, най-храбрият измежду всички герои, но в същото време избухлив, честолюбив, отмъстителен и жесток. Смисловата опозиция достойно – недостойно определя рамките на тези добродетели и недостатъци.
    Темата за достойнството на Ахил е пряко свързана с темата за отмъщението. Нараненото от Агамемнон достойнство на Ахил в първа песен извиква отмъщение. Той се обръща към майка си, богиня Тетида, да измоли от Зевс победа за троянците, та по този начин ахейците да разберат, че Агамемнон е лош вожд. Нараненото достойнство на Ахил търси отмъщението. Убийството на Патрокъл връща отмъстителя Ахил в битката. Неговото додтойнство го задължава да отмъсти за падналия приятел. Отмъстителността на Ахил притежава нов смисъл – тя изразява силата на неговото достойнство.
       Достойнството в неговия жизнен избор:   В разговора между Тетида и Ахил богинята разкрива на своя син двойната съдба, която му е отредена. Ако убие Хектор, скоро сам ще падне в битката край Троя. Но пред него има и друг вариант – да напусне войната. Ако го направи, ще доживее до дълбоки старини. Ахил избира това, което според него е по-достойно – да отмъсти за Патрокъл, да загине млад, но с чест и слава. Изборът на Ахил е продиктуват от неговата героична природа, от необходимостта да изживее с достойнство дните си. Той предпочита славата в краткия живот пред безславен, дълъг /дори вечен/ живот. Така достойнството става едновременно причина и следствие по отношение на неговия избор.
      Достойно е държанието на Ахил и в заключителната двадесет и четвърта песен. Приам получава от Ахил тялото на Хектор. Бащата разговаря с убиеца на синовете си за общата човешка участ, която стопява различията между тях.  Разбиранията за човечност, които Омир разкрива в тази песен, са част от темата за достойния живот и достойната смърт на неговите герои.
    Достойнството определя неписаните морални правила, които следва Ахил, неговото поведение и целия му живот. Понякога чувството му за собствено достойнство преминава в честолюбие и амбиция, друг път то е славно и е подтик за благородни постъпки.
-->