Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Търновска книжовна школа - изследвачи

Публикувано: 2018-02-20 12:14:04

    Търновската книжовна школа  е “Вторият златен век” на българския книжовен език. Мястото й се определя като “началото на един неколковековен етап от развоя не само на българския книжовен език, но и на книжовните езици на руси, сърби и румъни”./1/ През последните десетилетия интересът към Търновската книжовна школа се оживява, което е видно от изследванията на българските и чуждестранни учени – Цв. Вранска, Д. Иванова-Мирчева, А. Давидов, М. Тихова, Ив. Харалампиев и други.  Още през 1972г. е създаден научноизследователският център “Търновска книжовна школа” при Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който полага усилия да създаде специализирана библиотека по проблематиката на Търновската книжовна школа, която да включва монографии, научни сборници, описи, албуми от нашия и чуждестранния печат. Центърът организира и провежда през 4–5 години международни научни симпозиуми “Търновска книжовна школа” и осъществява подготовката, редактирането, издаването на поредица от сборници “Търновска книжовна школа” с материалите от провежданите международни симпозиуми/2/

    Постиженията на Търновската книжовна школа през 14 век са, от една страна, кулминация на българската средовековна литература, от друга, те са забележително явление в историята на славянската и европейската култура. Търновската школа е духовен феномен, който запазва своята положителна роля за книжнината ни в трудните времена, “когато връщането към миналото утвърждава пътя към бъдещето”/39/ Ще открием нейни произведения в големите сборници на Владислав Граматик, в сборниците със смесено съдържание от 18 век.

   Има още нерешени проблеми при осветляването на Търновската книжовна школа, свързани с международните й връзки и сравнителното й изследване  в балкански и европейски мащаб, с проблемите на текстологичните проучвания и анализи. Към тези въпроси и проблеми се насочва днес вниманието на българската наука, за да проникне зад анонимността на огромното  множество от книжовни произведения. Необходимо е да се направят още много текстологични анализи, които да осветят творческия процес, влиянията, начина на заимстване и авторския почерк на книжовниците.

Цитирана и използвана литература:

  1. Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.310
  2. http://74.125.39.104/search?q=cache:1McEpex1l2cJ:w3.uni-vt.bg
  3. Славов Слави, “Нравствената проблема в българската философска мисъл”, С., 1986г., стр.110
  4. Славов Слави, “Нравствената проблема в българската философска мисъл”, С., 1986г., стр.111
  5. http://www.sibir.bg
  6. Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.305
  7. Дуйчев Иван, “Пътеки от утрото”- очерци за средновековната българска култура, С., 1985г, стр.31
  8. http://gemmarose.files.wordpress.com/2008/06/210420081.doc
  9. Динеков Петър, “Проблеми на старата българска литература”, С., 1989, стр106
  10. Дуйчев Иван, “Пътеки от утрото”- очерци за средновековната българска култура, С., 1985г, стр.145
  11. Богданов Иван, “Безмъртни слова”- “Житие на Иван Рилски”, С., 1980, стр.187
  12. Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.287
  13. Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.62/
  14. Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.294
  15. http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/20.3.html
  16. Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Житие на Теодосий Търновски”, С., 1980, стр.163
  17. Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.285
  18. Богданов Иван, “Безмъртни слова”, С., 1980, стр.203
  19. Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.297
-->