Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Хамлет - новият тип герой /ЛИС/

Публикувано: 2017-11-03 12:13:33

Хамлет - новият тип герой

ЛИС

 

Обобщаващите общочовешки черти изграждат образа на новия тип герой през Ренесанса. Величието и красотата на човека получава съвършено художествено въплъщение.

Този герой е хуманист, който вярва в силата на разума. А страданията му се пораждат от съмненията на оптимистичния хуманизъм. Затова, макар че “Хамлет” е построена върху сюжета на отмъщението, в нея няма да открием типа на средновековния отмъстител. Шекспир разработва един сложен човешки характер, който търси решението на сложните въпроси за смисъла на човешкия живот. Има съответствие в човешкия облик – външно прекрасен е Хамлет, но той е и душевно красив.

Новият тип герой е нравствен идеалист. Хамлет е човек с богата душевност. Любовта към истината, чувството за справедливост, ненавистта към злото и неговите проявления оформят нравствения идеализъм на Шекспировия герой и стават предпоставка за неговите трагични преживявания. Един добър човек, неговият баща, е мъртъв, а един подлец е жив и тържествува. Изградената ценностна система на Шекспировия герой напомня по своите опорни точки нравствената програма на Дон Кихот, героят на Сервантес от едноименния роман, който също остава верен на своя морален идеализъм и повежда битка със злото, без да се страхува от неговия огромен ръст.

Според литературната критика Шекспировата творба е трагедия всъщност не толкова заради страданията на героя, а защото в нея се срещаме с всичките проявления на злото – измяна, предателство, коварство, убийство. Злото е господстваща сила в човешкия живот. На него според новия тип герой може да се противостои с човечност. “Да си честен, при това в този свят, това значи да си човек” – казва Хамлет на Полоний. Човечността е величие на духа и се състои в честност, прямота, добронамерено отношение към хората, отсъствие на всякакво лукавство:

… Да си велик

не значи безпричинно да се дърлиш,

но означава повод за разправа

да виждаш и във сламката, когато

на карта е честта ти.

Дълбокият смисъл на Шекспировата творба се оказва в осъзнаването на злото, в стремежа към посичане на неговите корени, в разбирането на неговите форми и проявления и в намирането на средства за борба с него. Тези, които смятат Хамлет за слаб, виждат в него неспособност за борба, за действие, но Хамлет е човек, който не може да се примири със злото и мечтае за деятелност, съответваща на най-добрата страна на човешката природа:

Векът е разглобен. О, дял проклет:

Да си роден, за да го слагаш в ред!

В образа на Хамлет авторът подчертава интелекта му, неговия широк интерес към културата и особено към изкуството /литературата, театъра/. Като такъв го рисува и Офелия, която жалее за изгубилия разсъдъка си принц:

О, какъв благороден дух разбит е!

Не княз, учен, герой – взор, слово, меч,

надежда, цвят на цялата държава…”

Не е случайно, че Шекспир избира за своя герой именно Витенбергския университет. Славата на Витенберг се основава на това, че тук Мартин Лутер през 1517г. излага своите 95 тезиса, отправени срещу римо-католическата църква. Благодарение на това Витенберг става синоним на духовната реформация от 16 век, символ на свободната човешка мисъл. Като възпитаник на Витенбергския университет Хамлет вярва в безграничните способности на човека, в тържеството на справедливостта и поставя в центъра на мирозданието човека.

В монолога на героя в края на второ действие той казва: “Аз съм толкова печален”. Неговото униние и тъга днес наричаме депресия. Смисълът, който Шекспир влага в понятието меланхолия, е сходен със съвременното значение на думата. И днес това значение  се свързва с пълно разочарование от всички житейски ценности и със съмненията, породени от въпроса трябва ли да се сражаваме с “морето от зло” или да се откажем от борбата с него и “сам да сложиш край” – “умри, заспи…” До извода, че Дания е затвор, стига мислителят Хамлет, който страда от несправедливата и тежка съдба на всички хора, опитващи се да съхранят своя нравствен идеализъм. А това, че героят мисли за цялото човечество, е още една черта, говореща за неговото благородство.

Новият тип герой е разкъсван от съмнения. Коя от двете възможности / “Да бъдеш или не”/ избира той? Мислите му чертаят различните картини на възможния избор и в следващия момент той вижда пред себе си един единствен възможен изход – смъртта.

  Тук мислителят Хамлет задава още един въпрос – какво е смъртта? Героят на Шекспир отново ни посочва две възможности. Смъртта, която е подобна на сън, на полет към небитието, при пълното отсъствие на съзнанието:

Умри, заспи…

заспи или пък може би – сънувай?…

Да, и това е пречката; защото

какви ли сънища ще ни споходят

след този смъртен сън…

Смъртта може да бъде и ужасът пред краткостта на човешкия живот, пред невъзможността да се спре времето, да се проникне в отвъдното:

Но ужасът пред нещо след смъртта –

страната неоткрита, от която

не се е връщал никой пътник още…

От началото до края монологът “Да бъдеш или не” е пропит от съзнанието за неволите, страданията в човешкия живот. Хамлет опознава и осъзнава един  живот, който не предлага радости, пълен е с болка, несправедливост, поругано човешко достойнство. Да се живее в такъв свят е тежко, но героят на Шекспир не може, не трябва да се разделя с живота, защото пред него е неосъществената задача – да отмъсти, да открие изхода в една безизходна ситуация. Хамлет е решителен в своите дела и е готов да приеме смъртта. Той умира като войн. И Фортинбрас призовава:

Четирима капитани нека вземат

и възнесат до трона Хамлета

като войник. Велик и царствен щеше

да бъде той, ако би стигнал там!

Читателите на Шекспировата трагедия оценяват посланието, което им отправя авторът чрез тази военна церемония на финала. Хамлет живее и умира достойно. Той е сам, а злото е безкрайно.

 

-->