Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Характеристика на герой /герои/ в епически текст. „Шинел”, Гогол

Публикувано: 2017-12-25 14:43:44

Видове характеристика на герой в епически текст

Акакий Акакиевич

Пряка характеристика /включваща т.н. лирическо отстъпление/

Например при описание на чувствата на героя във връзка с новия шинел: „Оттогава самото му съществуване стана като че ли по-пълно, сякаш беше се оженил, сякаш беше се появил друг човек и вече не беше сам, а една приятна другарка се бе съгласила да сподели с него своя жизнен път – тази другарка беше шинелът с дебела подплата и здрав хастар, който няма скъсване”.

Непряка характеристика:

Портретна /лицев израз, жестове, мимики, външни белези и облекло/ Портретът на Акакий не дава представа за характерните черти на външността му, а подчертва неговата невзрачност: „той беше нисък, лицето му беше сипаничево, имаше червеникава коса и дори малко недовиждаше, беше пооплешивял, със сбръчкани бузи, а цветът на лицето му беше, както се казва, хемороиден”.

Също: „за облеклото си изобщо не мислеше”

„вицмундирът му беше не зелен, а с някакъв ръждиво-брашнен цвят. Яката му беше тясна нисичка […] По неговия мундир винаги полепваше нещо: или стръкче сено, или няко конец […] отнасяше върху шапката си кори от пъпеш […]”

Речева характеристика и вътрешен монолог на героя

Речта на героя е „бедна” - той си служи „най-вече с предлози, с наречия и най-сетне с частици, които нямат абсолютно никакво значение”.

„Ако пък работата беше доста трудна, той имаше навик съвсем да не довършва фразата, тъй че много често почваше с думите: „това наистина е съвсем такова…“, а после вече млъкваше и сам забравяше, мислейки, че е казал всичко.”

Характеристика чрез действията и постъпките /Акакий Акакиевич не ходи никъде, не обръща внимание на храната, на дрехите. Проследяват се действия и постъпки на един социален тип – чиновник от най-нисшето стъпало на административната йерархия. Подчертано е основното действие на героя – преписването. На преден план тези действия извеждат механичния характер на преписването, с което се занимава героят-чиновник. Той не променя нищо, дори граматическото лице на глаголите в текста, който трябва да препише.

Акакий Акакиевич е изцяло предан и отдаден на канцеларската работа: „Едва ли можеше да се намери човек, който така да се е вживял в своята дейност. Малко е да се каже: той служеше усърдно – не, той служеше с любов.”

За неговото материално световъзприемане новият шинел се оказва много важен, той го кара да се заглежда във витрините, да се усмихва при вида на картина с красива жена, която е „разголила хубавия си крак”.

Характеристика чрез отношението на героя към другите и обратно

Отношението на портиерите към него: „Портиерите не само че не ставаха, но дори не го поглеждаха, сякаш през приемната прелиташе най-обикновена муха”.

Акакий Акакиевич кротко и мълчаливо понася подигравките и издевателствата от страна на другите чиновници. Единствените му опити за отпор са в моментите, в които подигравките стават непоносими: „Оставете ме на мира, защо ме обиждате!”.

При съпоставка на описанието на Акакий с описанието на грабителите /които крадат неговия шинел/ Гогол използва хипербола. Юмрукът на единия грабител е „колкото глава на чиновник”. Така писателят усилва чувството за беззащитност и умаленост на Акакий Акакиевич.

Характеристика чрез биографията на героите и обратно /ретроспекция/

„И тъй в един департамент живееше един чиновник”.

Гогол описва раждането на героя, представяйки го като социален тип: „Кръстили детето, то заплакало и направило такава гримаса, като че предчувствало, че ще стане титулярен съветник”.

„Откараха и погребаха Акакий Акакиевич. И Петербург остана без Акакий Акакиевич, като че той никога не бе съществувал в него. Изчезна и се скри съществото, незащитено от никого, което не беше мило на никого и за никого не беше интересно, не беше обърнало внимание върху себе си дори на естественика наблюдател, който не пропуска да забоде с карфица и обикновена муха и да я разгледа под микроскопа; съществото, което понасяше покорно канцеларските подигравки и без всякаква извънредна случка бе отишло в гроба…”

Характеристика чрез съпоставяне на характера на героя с пейзаж

Природата спрямо бедния човек е определена от Гогол като ужасен враг: „В  Петербург има един ужасен враг на всички хора със заплата четиристотин рубли годишно или горе-долу толкова”.

При описанието на Петербург като един голям, студен и неуютен свят се извежда идеята за безпомощността на ‘малкия човек’ в „големия град’.  Цялата природа, студът навяват враждебност към човека с изтънелия шинел. Площадът, на който Акакий е ограбен, е „същинска страшна пустиня”, наоколо е ‘сякаш море”, а будката на стражаря е „сякаш накрай света”. По Невски проспект се разхождат не хора, а мъжки шапки и бастуни, дамски ръкави. Тази предметност внушава, че облеклото и външността, които са белези на социалното положение на човека, са подменили неговата човешка същност.

Характеристика чрез името на героя

Името на героя /от гръцки – „кротък, незлоблив”/ отвежда към неговия характер. В руския православен календар има няколко светци с името Акакий. Към един от тези светци отвежда датата на раждането на героя – 23 март. Гогол въвежда в текста описанието на избора на име на героя /изборът е направен от неговата майка/ Родилката приема името като съдба, неизбежност и отхвърля много други имена /мокий, Сосий, Трифилий, Дула…/ Тя заключава: „Щом е тъй, да се казва поне като баща си”. Литературната критика вижда във факта, че Акакий носи името на своя баща, похват за типизиране на образа, за подчертаване на това, че героят е един от многото. На подобен герой не му е нужно собствено име

Фамилията Башмачкин създава комичен ефект. Руската дума „башмак” означава обувка. Така разказвачът коментира и в същото време насочва вниманието на възприемателите на текста към значението „вещ’, подчертава подмяната на ценностите в едно световъзприемане, в което вещите са по ценни от хората.

Петрович /шивача/

Пряка характеристика -  „разбира се, за тоя шивач не би трябвало да се разправя много, но тъй като вече е установено, че характерът на всяко лице в повестта трябва да бъде напълно описан, няма какво да се прави, дайте ни сега тук и Петрович. Отначало той се наричаше просто Григорий и беше крепостен човек на някакъв господар; почна да се нарича Петрович, откак бе освободен, и на всички празници си пийваше здравата, изпърво на големите празници, а след това безразборно, на всички черковни, навред дето в календара имаше кръстче.”

Непряка характеристика:

Портретна /лицев израз, жестове, мимики, външни белези и облекло/ „който, макар че бе кривоглед с едното око и цялото му лице бе надупчено от сипаница, вършеше доста успешно поправки на чиновнически и всякакви други панталони и фракове”

„Нозете му, по обичая на шивачите, когато работят, бяха боси. И преди всичко хвърли му се в очи големият пръст, много добре известен на Акакий Акакиевич, с някакъв обезобразен нокът, дебел и твърд като корубата на костенурка. На шията на Петрович бяха провесени ибришим и конци, а върху коленете му имаше някаква вехтория”

Характеристика чрез отношението на героя към другите и обратно

„В това отношение беше верен на прадядовските обичаи и когато спореше с жена си, наричаше я мирска жена и немкиня. Тъй като споменахме и за жената, трябва да се кажат две думи и за нея: ала за съжаление за нея се знаеше само това, че Петрович има жена, че тя дори носи шапчица, а не забрадка; но с красота май не можеше да се похвали; поне когато хората я срещаха, само гвардейските войници надничаха под шапчицата й, като мръдваха мустак и изпускаха някакъв особен глас.”

„както се изразяваше жена му: „Натряскал се е с ракия, едноокият дявол.“

Характеристика чрез съпоставяне на характера на героя с пейзаж - обстановка

„Като се качваше по стълбата, водеща за Петрович, която право да си кажем, бе цяла измокрена от вода и помия и пропита с оня мирис на спирт, който люти на очите, и както се знае, е неотделим от всички задни стълби на петербургските къщи — като се изкачваше по стълбата, Акакий Акакиевич вече мислеше колко ли ще му поиска Петрович „

Другите чиновници

Речева характеристика – разкриват се чрез подигравките, отправени към Акакий Акакиевич: „Някакъв си помощник-началник бюро просто му пъхаше под носа хартия, без дори да каже: „Препишете го“

„ала както казваха шегобийците, негови другари, той не бе награден с нищо, освен с хемороиди.”

Характеристика чрез отношението на героя към другите и обратно

Гогол ги нарича „вечни титулярни съветници”

Отношението им към Акакий Акакиевич е подигравателно, обидно „доколкото им стигаше канцеларското остроумие’. Унижават го.

„Младите чиновници му се присмиваха и остроумничеха над него, доколкото стигаше канцеларското им остроумие. В негово присъствие разправяха различни съчинени за него истории. За хазяйката му, седемдесетгодишна баба, казваха, че го бие, питаха го кога ще стане сватбата им, посипваха главата му с хартийки, като думаха, че това е сняг. Но Акакий Акакиевич не отвръщаше ни дума;

„….един наскоро назначен момък, който подобно на другите си бе позволил да се подиграва с него, изведнъж се спря като пронизан и от тоя ден сякаш всичко се промени пред очите му и се представи в друг вид.”  Той сякаш иска да каже на Акакий: „Аз съм твой брат.“ ; „И клетият млад човек закриваше лице с ръка и после много пъти през живота си той потреперваше, когато виждаше колко много безчовечие има у човека, колко много свирепа грубост се крие в изтънчения образован висш свят, и господи!”

Характеристика чрез биографията на героите и обратно /ретроспекция/ Според Гогол за подобни хора самотата се е превърнала в житейска биография. Личността им е сведена до нула от беднотия и положение в обществото. Преписвайки текстове, в чието съдържание не се опитват да вникнат, те са смачкани духовно и умствено.

Директорът

Характеристика чрез отношението на героя към другите и обратно

Директорът е добър, дава на Акакий Акакиевич по-голяма награда от очакваното, отнася се към своя подчинен с добри чувства. Веднъж даже иска да му даде възможност да се издигне, като му предлага да преписва по-сложни книжа, но Акакий Акакиевич отказва. В отношението на директора може да бъде открито съжалението, което авторът изпитва към своя герой. /” Един директор, който беше добър човек и искаше да го възнагради за дългата му служба, заповяда да му дадат нещо по-значително от обикновеното преписване; заповядаха му да съчини от една готова вече преписка писмо за друго учреждение; цялата работа се състоеше само в това, да промени заглавната страница и някои глаголи от първо в трето лице. За него това беше такава работа, че той цял потъна в пот, бършеше чело и най-сетне каза: „Не, по-добре ми дайте да препиша нещо.“

Генералът

Пряка характеристика Определен като „високопоставено лице”: „Генералският чин наистина му изпи ума…”

Характеристика чрез отношението на героя към другите и обратно

След като мървият А. Акакиевич взема шинела на генерала, той изплашен се връща у дома си и се разболява. Но след преживяното сътресение той рядко ругаел подчинените си, по-често се замислял и полуплешивият чиновник станал за него упрек и укор едновременно.

-->