Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Художественият образ на българката в романа „Под игото”, Иван Вазов

Публикувано: 2018-02-15 10:35:23

    Художественият образ е, от една страна, отражение на действителността, а от друга, сила, въздействаща върху читателското съзнание. Каква е степента на въздействие зависи от творческите способности на автора. Затова има образи, които преминават мимоходом през възприемателя на художественото произведение, но има и такива, които взривяват съзнанието и въображението, провокират читателското мислене. Тях наричаме незабравими.

     Много от героите на романа „Под игото” живеят в съвременното читателско въображение. Вниманието на литературната критика, разглеждаща героите в романа, е насочено преди всичко към централните образи – Бойчо Огнянов, Соколов, чорбаджи Марко. По-малко е мястото, което литературните изследвачи са отделили за женските образи. Индивидуализираният и същевременно типизиран портрет на тези женски образи разкрива художествения образ на българката от онова столетие.

     Всеки сполучливо предаден художествен образ е носител на определени индивидуални черти, които са носители на колорита, на цветните бои в това платно, наречено художествено произведение. Добрата рисунка изисква правилно нанасяне на контурите, щрихите, които в литературната творба са типичните за героя черти. В единството при изобразяване на индивидуалните и типичните черти се крие авторовият успех. С такова единство се характеризират женските образи в „Под игото”.

     Сред тях се откроява рада Госпожина. Физическата й характеристика откриваме в главата „Радини вълнения”: „Рада Госпожина /тъй я наричаха за означение, че принадлежи на хаджи Ровоама/ беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече”. В тази физическа характеристика откриваме и нейния нравствен свят. Светлият и простодушен поглед отваря врата към една чиста, благородна, всеотдайна душа. Силното, но покорно любовно чувство на Рада към Огнянов отвежда към Маргарита на Гьоте. Това любовно чувство не търпи чуждо вмешателство и не познава граници в своята преданост. То има много аналогии в народните песни и в творчеството на възрожденските ни писатели. Силно и предано е Ботевото либе /”До моето първо либе”/, такава е Славейковата Гергана /”Изворът на белоногата”. Единствено знаците на сърцето имат значение за тези жени. В това отношение те могат да ни отведат до героинята на Софокъл – Антигона. Като нея те са твърди и непреклонно вървят по избрания от тях път. В този смисъл Рада Госпожина е девойката, влюбена в Бойчо Огнянов, възрожденската българка и вечната жена.

      Със съвсем различен характер, но по същия начин способна на саможертва е кака Гинка. Търсейки индивидуалните черти на своите героини, Вазов се спира на характерното, определящото облика на героя. За как Гинка това е нейният енергичен и деен характер. Често срещаното явление при възрожденските образи на жени е те да нямат свое име, защото приемат името на съпруга си и с него битуват в обществото. Така например е при героинята на Любен каравелов от повестта „Маминото детенце” – Неновица. Авторът дори не споменава истинското й име. За своте съграждани тя съществува като неразделна част от Нено. Единствено при кака Гинка откриваме разменен статут на мъжа и жената. Вместо тя да приеме името на своя съпруг, обратното, той приема нейното – Генко Гинкин. По мъжки твърда и решителна е кака Гинка, действена и силна, тя е един от най-запомнящите се женски образи в романа „Под игото”.

     Нейна пълна противоположност е Лалка. Крехката и нежна Лалка е влюбена в доктор Соколов, но насила е омъжена за Кириак Стефчов. Тя се простудява при неуспешен опит да предупреди за предателството на своя съпруг. Внезапната й смърт е своеобразна жертва. „Светлият и простодушен поглед” на Рада би могъл да бъде и Лалкиният. С топлота и човечност е нарисувана простодушната, трудолюбива и свенлива Стайка, любимата на Иван Боримечката.

      Тези Вазови героини творецът рисува, без да пести бялата боя. С други краски е нарисувана Хаджи Ровоама. Тя е най-авторитетният специалист по отношение на градските клюки и ако има нещо, което не й е ясно, любопитството й е неукротимо, докато не намери отговорите.

    Сред галерията от женски портрети в романа бихме могли да поставим и колективният образ на наивните бабички, които присъстват на представлението на „Многострадална Геновева” /главата „Представлението”/. Те приемат случващото се на сцената в неговия буквален смисъл, за тях разлика между действителност и сцена няма. Репликите им на възмущение, съпричастност или одобрение разкриват една детска непосредственост при възприемането на света.

     Имат ли Вазовите героини от „Под игото” свои проекции днес? Рада е въплътила Вазовия идеал за женски образ, би могла да бъде идеал и днес. Най-здраво битува в нашето съвремие образът на кака Гинка. В огрубялата и често пъти жестока действителност за жената става не просто трудно, но и невъзможно да бъде типът на Лалка. Нежност и крехкост нашето време не търпи, от жената се очаква да бъде по мъжки силна и твърда, независима. Ако днес тръгнем между бетонните блокове, на пейките пред тях непременно ще видим и Хаджи Ровоама, и наивните бабички от главата „Представлението”.

    Променя се социалната и обществена действителност, това неизбежно води до промяна на хората. Поставена при нови условия е българката, но в нейния събирателен образ може да открием всички героини от романа „Под игото”.

-->